Спестяванията на българите не са застрашени от критичната ситуация в Гърция, Португалия и Испания, категорични са родни финансисти и банкери. В сряда агенция "Стандарт енд Пуърс" свали рейтингите на трите държави, а ден по-късно това потопи еврото до най-ниското му ниво спрямо долара от 1 г. насам.
Според икономистите обаче за страната ни на този етап има предимно косвен ефект.
"Няма риск за валутния борд у нас и опасност от обезценяване на лева", твърди висш финансист, пожелал да остане анонимен. Според него е напълно ясно, че ЕС ще спаси Гърция, като й предостави средства и това ще бъде решено до края на следващата седмица. В момента от спекулациите с прогнозите за фалита на страната някои хора печелели пари.
Цената на защита от риска на съответната държава расте, от което се наливат огромни средства в ръцете на спекуланти, потвърди и Асен Ягодин, зам.-шеф на асоциацията на банките и председател на борда на фондовата борса.
И той е на мнение, че европейските институции няма да позволят финансова нестабилност в държави от еврозоната. Според Ягодин ще усетим два ефекта. Единият ще е спад на износа ни към Гърция и намаляване на чуждите инвестиции. Не съществува напълно безрискова инвестиция, но при депозит в левове и евро няма валутен риск, както би било, ако парите са в друга валута, обясни още Ягодин. Не било препоръчително да се избира депозит в долари, защото освен лихвата човек трябвало да следи и курса спрямо лева.
Добре било разплащателните сметки и краткосрочните влогове да са в левове, а дългосрочните в евро.
Алтернатива е борсата, която обаче е по-рискова, казва Ягодин. Въпреки това според него в момента голяма част от цените на акциите са стигнали дъното и при увеличение на ликвидността можело да се спечели. Очаква се раздвижване, ако правителството пусне атрактивни компании на борсата.
Кризата в Гърция, която се отразява върху цяла Европа, ще забави излизането на страната ни от кризата, смята Стоян Александров, шеф на надзора на Търговска банка Д. Според него засега няма риск за финансовия ни сектор и за спестяванията ни. Той не смята, че в момента има алтернатива на депозитите.
Възможно е, ако не се предприемат мерки за спасяване на Гърция или там няма реформи, ситуацията за България да се утежни по линия на банковата система и на търговското партньорство и притокът на капитали, коментира икономистът Димитър Чобанов. Това щяло да доведе и до по-строги правила и надзор над фиска върху страните, които тепърва ще се присъединяват към еврозоната.
"В настоящата ситуация една от печелившите инвестиции бе златото. Проблемите, свързани с дълговете и риска от инфлация, определят инвестициите в злато като фундаментално аргументирани в дългосрочен период", прогнозира Васил Банов, шеф на "Адмирал Маркетс". Според него в момента не са препоръчителни дългосрочни инвестиции във валути. Разпродажбите на евро срещу основните валути сега се определяли от по-скоро от страха на инвеститорите.
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА
Шефът на БНБ Иван Искров: Банките ни са повече от стабилни
- Г-н Искров, благодарение на какво е увеличена сумата, която БНБ внася в бюджета?
- Искам да подчертая, че БНБ не е придатък на бюджета. Знаете, че има периоди по света, когато централните банки умишлено губят само за да се стимулира икономиката. Нашият случай не е такъв благодарение на доброто управление на резервите. БНБ е изключително консервативна. Нямаме нито един загубен лев през 2009 г., въпреки че имаше огромни сътресения на международните пазари. Реализирахме печалба над 473 млн., от която 75% внесохме в бюджета. Всичките ни резерви се управляват при висока степен на ликвидност и нисък риск. Това е заради изискванията за стабилността на борда. Парите на централната банка са в държавни книжа на най-нискорисковите държави в Европа. Не случайно нашата банка е една от най-ликвидните и нискорисковите в сравнение с други централни банки.
- Какво е експертното ви мнение за евентуалното вдигане на ДДС?
- Не бих се ангажирал да се изказвам вместо финансовия министър. Като човек, който пряко също отговаря за финансовата стабилност на страната, считам, че бюджетът трябва да бъде държан под контрол. С възможно по-нисък дефицит, което би трябвало да води до някакви мерки.
- До какви ефекти все пак би довело увеличението?
- Банковата система се развива добре на фона на всичко, което става в Европа и света. Независимо,че сме в криза, банките държат под контрол нарастването на необслужените кредити, имат достатъчен ресурс. Увеличават капиталовата си база, която нараства в сравнение с края на 2009 г. и достига повече от 18%. Знаете, че правителства и централни банки правят неистови усилия да вдигнат адекватността на капитала на техните основни банки до 9-10%.
- Могат ли да се правят прогнози, след като банките са стабилни, да намалят лихвите по кредити?
- Банките са стабилни и в резултат на това, че правилно управляват лихвената политика и по кредитите, и по депозитите. Има позитивни сигнали. От септември-октомври миналата година започнаха да намаляват лихвите по кредити и по депозити. Но това е бавен процес, тъй като зависи не само от цената на ресурса, но и от състоянието на международните пазари.
- Поражда ли притеснения ситуацията с намалените рейтинги на Гърция, Испания и Португалия?
- В Гърция проблемът не е в техните банки, а в прекомерните харчове, които доведоха до голям дефицит в бюджета и нарастване на дълга. Гръцките банки като цяло са консервативни, нямат рискови активи, които бяха типични за аглосаксонските страни. Що се касае за банките, гръцка собственост в България, нямаме никакви притеснения. Те са регистрирани по нашия закон и са под надзора на БНБ. И имат едни от най-добрите капиталови адекватности и показатели.
Много често в тиражираните анализи се съдържат спекулации, целят се някои изгоди. Ето един пример - главният икономист на Данске банк Ларс Кристенсен. Ако вярвахме на него, вече нямаше да има България. Още през 2003-2004 г. предвиждаше да е така. Вчера (в сряда - бел.ред.)пак се е изказал как гръцката криза ще ни повлияе (според датския анализатор България, Унгария и Румъния са страните, които са най-застрашени - бел. ред.). А той и неговата банка трябваше да бъдат спасявани от датското правителство.
Или че Нуриел Рубини се е изказал не означава, че нещо ще се случи. Това са спекулации. Много често те означават по-голям спред, по-голяма рискова премия и доход за банките. Това е бизнесът на голяма част от хедж фондовете, инвестиционните банки и обслужващите ги консултанти. С едната ръка продават страхове, с другата прибират печалби. Така че вярвайте на БНБ и не се притеснявайте.
(Използвани са въпроси и на други медии)
ВЯРА ИВАНОВА
БНБ внася 354 млн. в хазната
Днес е хубав ден за финансовия министър, обяви шефът на БНБ Иван Искров, след като предаде на председателя на парламента Цецка Цачева отчета на банката за 2009 г. Вчера тя е превела в бюджета 354 млн. лв. "Което би трябвало да е радостно за учители, полицаи, пенсионери", подчерта Искров. Парите са с 18% над планираната вноска от 300 млн.
Данните на БНБ за първото 3-месечие сочат, че банковата система е с подобрена ликвидна и капиталова позиция, печелба, и увеличени привлечени средства и балансови активи. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 7,8%. Въпреки извършените обезценки за 285 млн. лв. към 31 март банките имат печалба от 170 млн. лв.
Общата сума на активите е 71,4 млрд. Ипотечните кредити са се увеличили с 0,6%, а потребителските падат с 1,1%. Запазва се водещата роля на вътрешните източници на финансиране. (24часа)
Гръцката “зараза” витае над съседите
Финансовите пазари в Централна и Източна Европа бяха разтърсени от последните събития, свързани с гръцката финансова криза, а рисковете от разпространяване на гръцката зараза са най-големи в България, Румъния и Унгария, твърди авторитетната британска консултантска група "Кепитъл икономикс", цитирана от в. "Файненшъл таймс".
Обезпокоените инвеститори се изтеглят не само от засегнатите части на еврозоната, но също и от онези страни, които засега избягват гръцката зараза, се казва в анализа.
"Няма страна, която да е застрахована от вируса на тази зараза и когато тя надвисне над пазарите, всички капитали търсят по-сигурни убежища", каза Нийл Шейринг, експерт от групата.
Досега Централна Европа се смяташе за безопасно регионално убежище от хаоса, предизвикан от гръцката криза. "Тази седмица нещата се промениха. Затова поради сериозността на положението ние препоръчваме на инвеститорите засега да избягват пазарите в Централна и Източна Европа", каза Ларс Кристенсен, икономист от Датската банка.
Регионалните валути като цяло отслабнаха срещу долара и срещу еврото тази седмица. Рискът е нараснал най-много в Унгария, където форинтът олекна с 3,6% за два дни. Дори в Полша, която бе единствената европейска страна, избегнала рецесията, злотата спадна с 1,3% срещу еврото. Пазарите също се опасяват от пренасяне на заразата в Румъния и България заради присъствието там на банки, които са гръцка собственост, подчертават анализаторите.
Посочват се данни, според които гръцките банки държат около 20% от българския банков сектор и 15% от румънския. България била уязвима още, защото 10% от нейния износ отивал към Гърция.
Понижените кредитни рейтинги на Гърция, Португалия и Испания хвърлиха еврозоната в нова паника. Сред застрашените от заразата страни се оказа дори и Великобритания. Джулиън Джесъп от "Кепитъл Икономикс" сравни надвисващите рискове над еврозоната с ефекта на доминото, който крахът на американската банка "Лемън брадърс" предизвика в американската финансова система през есента на 2008 г.
Това предизвика трескави действия от страна на водещите европейски политици вчера. Дори непреклонната до момента Ангела Меркел - канцлер на Германия, която настояваше за твърд курс спрямо Гърция, заяви вчера, че не може да се позволи Атина да бъде сполетяна от съдбата на "Лемън брадърс". Според нея приемането на Гърция в еврозоната през 2002 г. е било грешка, която сега трябва да се поправя с трайно решение, което да спаси еврото. В спешен телефонен разговор с президента на САЩ Барак Обама двамата посочили колко е важно решително и бързо да се помогне на Гърция. (24часа)
НАТИСК
Качване на ДДС до 25%, вдигане на акцизи, премахване на 13-а и 14-а заплата в държавния и частния сектор, намаляване на високите пенсии и отмяна на максималната граница за масови съкращения са мерките, които искат от Гърция, за да й бъде отпусната помощ, съобщи гръцкият в. „Вима”. Това е казал премиерът Георгиос Папандреу на представители на синдикатите, с които се срещна вчера, за да ги информира за тежките мерки, които ЕК, ЕЦБ и МВФ искат от Гърция, за да й бъде отпуснат най-големият пакет помощи, даван някога в света – 140 млрд.. евро..
Премиерът: Вдигаме ДДС сега, после го сваляме и под 20%
ДДС все пак ще бъде повишен, но не искам този пасив да се приписва на мен, а на предишното правителство, създадено от президента Първанов. Това заяви вчера премиерът Бойко Борисов по БНТ.
И допълни, че когато антикризисните мерки на правителството сработят, ще върнем ДДС и после ще го намалим. Борисов обясни, че финансови експерти сега изчисляват с колко да се повиши ДДС. При обсъждането на антикризисните мерки преди няколко седмици от правителството бяха записали сред тях и вдигането на данъка от сегашните 20 на 22%. Тази точка обаче така и не бе приета отпадна от окончателния списък на антикризисните мерки. През последните няколко дни обаче се заговори, че ДДС може да скочи и до 24-25%.
"Нека хората да знаят, че в момента има много голяма дупка в бюджета. Тя може да се запълн само ако се увеличат приходите или с повишаване на ДДС. Това е честната позиция към хората. Аз винаги съм бил честен с избирателите. Когато вземахме държавата след тройната коалиция, всички знаехме, че я вземаме погубена във всяка една сфера", поясни Борисов.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ:
“Увеличаването на данъци, мисля, че вече неколкократно съм го казвал, не е добра идея.” Това бе първата реакция на икономическия министър Трайчо Трайков на новината, съобщена от премиера Бойко Борисов, че ще се вдигне ставката на ДДС. Първоначално министърът отказа въобще да коментира министър-председателя.
"Вдигането на данъци няма да доведе до оживление на икономиката и може да служи единствено за запълване на дупки в бюджета", аргументира се вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма. От друга страна обаче вдигането на ДДС можело да доведе и да спад в потреблението.
"Мярката може да се използва само при изчерпване на всички останали мерки", коментира още Трайков. Правителството все още не е взело решение дали да се вдига ДДС и с каква ставка, допълни министърът. Според него тази мярка трябвало да се подложи на обсъждане и в Съвета за тристранно сътрудничество преди да бъде одобрена от правителството и парламента.