Говори се, че вчера е имало слънчево затъмнение. Не знам дали е вярно, защото не го даваха по телевизията. А щом нещо не го дават по телевизията, то едва ли съществува.
Откакто се помня, това е второто слънчево затъмнение, което не сме гледали по телевизията. Имаше едно през 1999 г., което бе отразено дори от всички радиостанции, а в уречената минута БНТ ни изненада с тъмен екран. Аз затова и вчера не си пуснах телевизора – за да съм сигурна, че ще го видя.
Виж, синът ми се похвали, че в училище са им дали очила и са се опитали да видят нещо през облачното небе. Денят на децата минал в занимателни обяснения за феномена и той се прибра в приповдигнато настроение. Знам със сигурност, че той ще си спомня и след 30 години за този ден. Моите спомени за училищните занимания на неговата възраст също са хубави -
от погребения са.
На съветски
лидери
Тях телевизията успяваше да излъчи, а гражданите на народните социалистически републики бяха задължени да ги гледат. Това беше един период, в който товарищите умираха преди всяко контролно по математика и до ден днешен ми става едно такова приповдигнато, като си спомня.
Може би съм била една от малкото другарки от бившия соцблок, които не се зарадваха особено на идването на Горби на власт. Беше твърде млад, за да разчитам на негор и се наложи все пак да си решавам задачите от домашното. Но пък той се справи също чудесно със задълженията си. И ето ме днес, един свободен човек, който знае Питагоровата теорема.
Положителната новина днес, освен че телевизията не ни изненада и пак не показа слънчевото затъмнение, е, че
не умряхме
и този път
Вече не водя статистика на апокалипсисите, които ни се разминават, но мисля, че се случват малко по-често от погребенията на товарищи и дори от миенето на улиците в София.
Всъщност краят на света се очертава като един доста сериозен бизнес. Колко врачки, гурута, секти, телевизионни водещи на женски предавания, продавачи на сувенири, религиозни и политически лидери и дори финансови министри правят великолепна кариера на гърба на апокалипсиса от векове! Това, че краят така и не идва, е добре за оборота на идеи и банкови преводи. Единствените недоволни от поредния провал на края на света вероятно са гърците. Подозирам, че стратегията им дотук се оповаваше именно на това слънчево затъмнение и свързвания с него армагедон. А сега май ще се наложи все пак да връщат парите.
Мога да допусна известно разочарование и сред българските управляващи. Все пак един всемирен потоп би бил прекрасна възможност да кандидатстваме за още и още европейски фондове за преодоляване на последствията. Също като при свлачищата. Щом за няколко свлачища кабинетът смята да изкърти цели 20 милиона лева от Брюксел и от бюджета, то за един армагедон не ми се започват даже сметките. Всъщност тази сума за свлачищата е толкова голяма, че се чудя дали пък Лилито Павлова не е приела твърде лековерно назначаването на Горби за шеф на СССР едно време и е прескочила някой и друг урок по математика? Но да не придиряме. Важното е да има още апокалипсиси и те да са на хаирлия! Даже с повече размах природните катаклизми, прокобите, астероидите и заветите на Ванга могат да направят от родината ни една Швейцария на Балканите. Апокалипсисът е като новото ВЕИ – машина за европейски пари. Само
от ретроградния
Меркурий,
дето ни мъчи толкова време, колко пари могат да се смъкнат от ЕС, не е истина. Вероятно и трагедиите с язовирите могат да се припишат ако не на Меркурий, то поне на Халеевата комета. Там нещо с притегателната сила, приливи, отливи, абе ще го наместят...
С достатъчно на брой и на място употребени брюкселски термини като нищо бихме пробутали проекти дори за финансиране на плавателния канал, свързващ “Младост” 4 и Панчаревското езеро, със Созопол и Несебър. Можем да посочим пред Европейската комисия, че още Ной е имал въпиеща нужда от канал, по който да откара ковчега си от Черно море до някой залив на Рейн.
Не съм запозната добре с всички завети на Ванга и пророчества на Нострадамус, но те и в Брюксел едва ли ги знаят наизуст, така че защо пък с тях да не оправдаем нуждата от тоалетни по магистрала “Тракия” и петото за тази година павиране на главната във Варна. Само малко фантазия и повечко работа е нужна. Така че да видим в календара кога е следващото слънчево затъмнение, приближаване на астероиди, рекордно снеготопене, горещо лято, студена зима или просто пълнолуние и да се залавяме за проектите.
Или как да направим от края на
света сериозен европейски бизнес