Само този остров Колумб би познал, ако днес можеше да види Карибите
Остров Доминика има един минус. Повечето хора въобще не подозират, че това място съществува на Земята. И най-често си мислят, че става дума за Доминиканската република. Точно това според мен е и най-големият плюс на Доминика. Казват, че ако откривателят Христофор Колумб можеше да се върне в наше време и отново да обиколи Карибите, той би познал един-единствен остров. Доминика е останала почти непроменена от онзи 3 ноември 1493 г., когато великият мореплавател съзира от борда на кораба си “Мари Галант” покритите с гори планински хребети. Денят е неделя. Така от латински се ражда и названието на острова. Както вероятно и предопределението всичко там да е толкова лежерно, сякаш всеки ден е краят на седмицата.
Заради дивите си и неосквернени от глобализацията места в Доминика са снимани втора и трета част на “Карибски пирати”. Джони Деп, Орландо Блум и Кийра Найтли са нещо като ходещи живи реклами за острова и вероятно са направили за изваждането му от информационното небитие много повече, отколкото всяка правителствена програма за държавно промотиране. Това би могло да бъде и опасно, но засега липсата на международно летище регулира нещата в полза на запазването на острова такъв, какъвто е.
На Доминика, за разлика от Доминиканската република, няма тълпи от посетители, няма и ол инклузив хотели, както и всичко от останалите лошотии, които могат да сполетят едно красиво място вследствие на атаките на масовия турист. За сметка на това има високи планини, самотни диви плажове, гъсти тропически гори, тайнствени езера... И невероятно лъчезарни, хубави, добри и гостоприемни хора. По някакъв начин Доминика ми напомня за добрата стара Куба от най-златните й години. Сигурно точно заради всички тези мили и непринудени хора, които играят домино по улиците,
танцуват край портите на паянтовите си шарени къщички, подминати от бремето на досадната комерсиализация.
Доминика е толкова различна от съседните Карибски острови, че столицата Розо изглежда като нападната от нашественици всеки път, когато в пристанището спре някой круизен лайнер и по улиците на града плъзнат белокожи по бермуди и хавайски ризи.
Иначе дните в Розо наистина минават, сякаш все си е неделя. Уж тихо и спокойно, дори заспало, и изведнъж, както си вървиш, дочуваш иззад някоя врата звуците на горещо парти с буйни ритми и много ром. На което винаги си добре дошъл, макар и да нямаш никаква представа какъв точно е поводът.
Но човек трябва да влезе навътре и там в пазвите на Доминика да открие истинското съкровище на това място. Гъсти тропически гори, топли извори и врящи езера. Пътят до някои от тези скрити красоти изисква наемането на местни водачи, но водопадът Трафалгар например е леснодостъпен.
Още по-навътре и по-нагоре, където пътеките се губят, в тропическите гъсталаци са намерили убежище редки видове птици. По старите просеки в източната част на острова пък човек може да стигне и до потомците на индианското племе, запазило гените на хората от доколумбовата епоха.
Мнозина от обитателите на острова доживяват до дълбока старост, което според изследователите на този феномен се дължи на природата, спокойствието и типичната местна философия, насочена към простите радости в живота. Според други
тайната се крие в билките, които островитяните киснат в рома, който пият
И аз мисля, че този спайси ром, или буш ром, както му викат из различните селца, е задължителен инструментариум от наръчника на доминикския дълголетник.
По склоновете на Скотсхед в най-южната точка на острова, където се срещат водите на Атлантика и Карибско море, растат билки, различни от тези в тъмните гори на Севера.
Затова и ромът навсякъде е с различен вкус, но почти еднакво опияняващ. В Скотсхед живеят не повече от 700 души. Повечето от мъжете са рибари, а жените им обикалят чукарите наоколо и събират омайни треви. В съседното село пък местните са си организирали голямо натурално джакузи под небето. Църквата в Суфриер е на самия бряг, а плитките води са топли и като че ли газирани. Изпод пясъка на дъното излизат горещи балончета. Между природното джакузи и църквата има грубо скован бар. На който за пиене има само ром с билки. Как да не доживееш до дълбока старост?
В Доминика няма опасни хищници, змии и скорпиони. Има папагали, колибрита, пеперуди... Над тъмнозелените планински хребети висят мъгливи облаци, а във високите скалисти брегове вълните се разбиват в млечна пяна. Гледан от морето, този остров изглежда като забравен свят. Дано така и да си остане.