Hационалният отбор по допинг е хванат с щанги. Това е най-актуалният виц, който обикаля социалните мрежи. За съжаление обаче, въобще не е далеч от истината. Един от най-успешните ни спортове е в клинична смърт след последния скандал, при който за втори път в историята хванаха всичките ни национали. С препарат, използван в света през далечната вече 1988 г. И може би символично ден след като станаха ясни пробите, последният ни олимпийски шампион Милен Добрев издъхна от инфаркт.
През последните 10 години особено след олимпиадата в Сидни, когато отново уличиха трима в употребата на забранени вещества, щангите са оставени да падат свободно. И накрая дойде напълно логичното - разбиха се с тътен в земята.
Вместо спорт във федерацията имаше скандали и общи събрания. Някои от тях бяха с честотата по две на месец. Президентите се сменяха със скоростта на носни кърпички. Стигна се до отнемането на лиценза, когато националният отбор бе отстранен от олимпиадата в Пекин, след като всички бяха хванати с допинг.
В същото време залите опустяха. На републиканските първенства има категории, в които е по-важно да се запишеш и вече си гарантираш място на стълбичката.
При жените има дори такива, в които участва само една състезателка Сухата статистика показва, че в момента у нас са лицензирани 55 клуба, които развиват спорта. В тях има картотекирани точно 476 състезатели. Или по-малко от 9 души средно на клуб. Което си е направо смешно. От клубовете 8 са базирани в София. По три има в Бургас, Стара Загора, Пазарджик и Сливен. Или близо половината са в тези градове. По два са в Добрич, Велико Търново, Пловдив, Варна и Перник. И по един има в Кубрат, Исперих, Карлово, Шумен, Кнежа, Габрово, Велики Преслав, Русе, Сопот, Смолян, Ямбол, Хасково, Видин, Яржиловци, Търговище, Обзор, Созопол, Брезник, Шумен, Кюстендил, Кърджали и Ловеч. И това е всичко.
Тенденцията на отлив е напълно логична. Все пак България е №1 в най-срамната класация. В историята на олимпиадите са били хващани състезатели от 24 държави. Нашите обаче са рекордните седем, като в тази бройка не влизат и тези, които са били спрени след скандалите в Сеул и Сидни. Унгария има петима хванати, а останалите нямат повече от двама. СССР няма положителна проба на олимпиада, а Русия - само две.
Значи вярванията във всякакви заговори са заблуда. Най-малкото след като родината на президента на световните щанги е след нас. Освен руснаците по двама хванати имат австрийците, американците, шведите и гърците. И по един - Иран, Румъния, Полша, Чехословакия, Алжир, Ливан, Испания, Норвегия, Армения, Мароко, Молдова, Мианмар, Индия, Киргизстан, Турция, Украйна и Албания. Това е. Или 18% от всички хванати с допинг на най-големия форум са българи! Ужасяващо.
Скандалите в българските щанги започват от олимпиадата в Монреал през 1976 г. Тогава губим първите си два медала - титлата на Валентин Христов при 110-килограмовите и сребърния медал при 82,5-килограмовите на Благой Благоев.
Големият удар идва в Сеул през 1988 г. Тогава с положителни проби са Митко Гръблев и Ангел Генчев. Севдалин Маринов и Борислав Гидиков запазват титлите си. След това обаче от състезанието са спрени Асен Златев, Румен Теодосиев, Иван Чакъров, Стефан Ботев и Антонио Кръстев.
През 1995 година огромно количество национали са хванати преди световното първенство в Гуанджоу (Китай). Сред тях е и младият Гълъбин Боевски. 9 са положителните проби в женския национален отбор, като тогава българките са №1 на планетата. Първенството е квалификация за олимпиадата в Атланта.
На олимпиадата в Сидни започнахме с три медала, които след това ни бяха отнети. Изабела Драгнева Рифатова става първата в историята олимпийска шампионка при жените. Иван Иванов бе втори, а Севдалин Минчев бе трети. Заради това международната федерация по вдигане на тежести извади отбора ни от състезанието, но едва след като Гълъбин Боевски стана шампион, а Георги Марков взе сребро. Българският олимпийски комитет заведе дело, което бе спечелено, но едва преди последната категория. В нея вдига Алан Цагаев, който стана втори.
В Атина, 4 години по-късно бе обявено, че Цагаев е получил бъбречна криза. Всъщност бе разкрито, че и той е хванат с допинг.
След това дойдоха манипулираните проби на Гълъбин Боевски, Златан Ванев и Георги Марков.
Те бяха спрени в последния момент от световното първенство във Ванкувър. Според международната федерация урината и на тримата е била от други хора. Тогава нашите бяха проверени в Асеновград.
Последният голям скандал бе преди олимпиадата в Пекин, когато отново всички национали бяха хванати с допинг. България бе изключена от състезанието, всички квоти бяха преразпределени.
С 11-те положителни проби на националите България вече е №1 по хванати през последните години във вдигането на тежести от 2003 г. насам. Международната федерация под натиск започна да публикува наказаните състезатели, докато преди това ги криеше. Общо 34 наши спортисти са били уличени в употребата на забранени вещества.
Няма как един спорт, в който скандалите почват от далечната 1976 г., да импонира чак толкова на младите или поне на родителите им. Заради това те просто бягат от него независимо какви са успехите му. Защото трудно асимилираш неща като манипулирани допинг проби, уринни катетри, увредени бъбреци, дори и смърт. Белослав Манолов, Пейчо Пейчев и Михаил Петров си отидоха доста млади, като някои приписват всичко на използваните препарати.
Независимо от всичко най-важното в щангите през последните години e битката за власт. За мнозина това би се сторило странно, но вероятно си има причина и тя е във финансирането от държавата. Защото медалите означават пари, и то доста сериозни. Не бе допуснат да се доближи до президентския пост дори Младен Мутафчийски. Милионерът бе надвит с 1 глас от Андон Николов. И така бе загърбен единственият по-сериозен човек, който поиска да се намеси в този спорт в последните години.Толкова много шампиони и медалисти така и не намериха време да седнат и да се разберат точно какво смятат да правят с развитието на този спорт. Вместо това единият лагер просто оплюваше другия. Появяваше се трети, на когото скачаха останалите. И така до безкрай. И в крайна сметка резултатите намаляваха, а бройката на положителните проби нарастваше.
Всичко се сведе до елементарното разделение на про-Абаджиев и анти-Абаджиев. И вместо един възрастен човек да бъде оставен на спокойствие да си гледа старините, бе тикан на бойната линия от знайни и незнайни воини.
Абсурдът е пълен, защото щангистите не могат да си ползват стаята в Спортната палата от години, защото се водят дела. Те се водеха за всяко елементарно нещо, което се случваше. Единствената константа останаха положителните проби.
Точно 15 000 лева струва пратката с медикаменти за последния лагер на националите преди европейското първенство в Грузия. Това е цената на смъртта на българските щанги. Горе-долу същата е цената и на скандала преди Пекин. Защото поне в спорта евтиното винаги излиза накрая доста по-скъпо.
Защото и при двата случая става въпрос за покупката на нещо по-евтино. Преди Пекин взехме от Турция, а не от Германия, каквато бе практиката до момента. И всички влязоха в капана светкавично.
Смъртта е неминуема, защото санкциите, които ни очакват, ще са свирепи. Независимо дали ще се отварят, или не вторите проби. По съвет на адвокат все пак сме решили да бъдат отворени. Уж, защото противното било като признаване на вина. Но 99,9% е сигурно, че резултатите ще са абсолютно еднакви.
Босът на световната централа Тамаш Аян отдавна ни е вдигнал мерника. И методично се опитва да ни разкара от картата. За което, разбира се, получава доста сериозна подкрепа от българска страна. Той наложи неофициалните наказания за един куп български треньори, начело с Иван Абаджиев, да работят с чужди тимове. И заради това те го правят нелегално. Без да има наказание, световната централа просто атакуваше с писма, че наемането на този наставник би нарушило сериозно антидопинговата политика на федерацията. При това положение как да подпишеш договор? И като никой не плати глобата, която ще ни наложат за положителните проби (500 000 долара), ще пуснем завесата на вдигането на тежести в България. Този път завинаги!