Надежда Томерова е снимала храма "Свети Пророк Илия" (село Войнежа, област Велико Търново).
Храм "Свети Пророк Илия"е построен през 1835 г. На храмовия празник - Илинден в селото всяка година има събор.
Първият ктитор на църквата е хаджи Мильо Стоянов - дядо Мильо, пише в. "Борба". Той се заселва в балканското село Войнежа в края на XVIII век и често ходел по търговски дела в Цариград. При едно от пътуванията си попаднал на болен затворник, който му доверил тайна за заровено съкровище, но го заклел с половината пари да направи мост над река Елешница, а с другата половина от парите да вдигне църква. Златото се оказало на уреченото място и през 1830 година дядо Мильо изпълнил молбата на умиращия затворник, след като с триста зора успява да издейства от Цариград султански ферман за построяването на църква във Войнежа. Местни жители също помогнали за вдигането й.
Преди няколко години поп Пеньо открива в храма гроба на хаджи Мильо Стоянов. Свещеникът си спомнил истории от детството си, според които благодетелят е погребан в южната част, вдясно от входа на църквата „Св. пророк Илия”. За това разказвали баща му и дядо му. От тях той чул и легендата, че когато седем години след смъртта му отворили гроба на хаджи Мильо, тялото му било нетленно. В момента то се съхранява в специален мраморен саркофаг, осигурен от спомоществователи.
Друго предание пък гласяло, че хаджията скрил имане в една от стените на църквата и на близки споделил, че даже и да я съборят турците, пак щял да я вдигне. Тези данни звучали толкова достоверно, че даже бивш свещеник... пробил зида, за да търси златото.
В двора на църквата до надгробната плоча на хаджи Мильо е гробът на избитото семейство, с което е свързана друга местна легенда. На Стефановден през 1873 г. семействата Стойко и Станка, Иван и Никула били затрити от турците. Балканджиите заминали да аргатуват в района на Галиполи, където Стойко подслушва разговор между турци за съкровище, което изравя. Мюсюлманите го заподозират и го следят, но човекът не изтрайва и демонстрира благополучие. Една нощ бандити нахлуват у тях и избиват цялото семейство, като оставят живо единствено двегодишно детенце, което е дадено за отглеждане в манастир. Като израства, то прави паметник на избитите си родители и роднини. Той също е положен в двора на църквата, наред с убитите при Зли брод руски офицери и солдати.
„Всичките тези истории започнах да събирам в семинарията, защото ми бяха възложили домашно. Тогава се срещнах с бившия си учител, който бе записал всичко в овехтяла тетрадка. Аз я съхранявах и почти научих наизуст. По-късно тя бе предадена на друг учител, който загинал на фронта, и тетрадката се изгуби”, обяснява поп Пеньо.
Богослужебната книга от църквата "Св. Пророк Илия" в с. Войнежа се съхранява в Териториалния държавен архив в гр. В. Търново. Приписка в нея дава основание да се направи извод, че жители на селото са взели участие във Велчовата завера през 1835 г. .