Какъв човек е бил Васил Левски, как е оставил монашеството и е стигнал до оръжие, как се е измъквал от всички, които го издирват, и какво означава Апостол на свободата. За да даде отговори на тези въпроси, но достъпни – така че да ги разбере и малко дете, БНТ прави рубриката “Имам да ти казвам нещо”. Тя се излъчва в рамките на сутрешния блок на телевизията всеки понеделник и има пет издания. Идеята е на Райчин Генов, режисьор става водещият на “По света и у нас” Спас Кьосев, а основно действащо лице е Андрей Захариев. Преди време той правеше “Неделя по 3” и “Библиотеката”, а сега – “История.bg”, по държавната телевизия.
За да е интересен и достъпен разказът за Левски, до него застава 10-годишният му син Андрея. Всеки епизод е посветен на различен аспект от живота на Дякона и минава като обикновен разговор между баща и син. И магията се получава. Андрея разпитва татко си и дори вади свои заключения: “Апостол е пратеник, който да ни освободи. Значи Апостола на свободата означава всъщност пратеник на свободата”, казва детето в един от епизодите. Това е дебют за момчето на малкия екран. Първоначално се съгласява, когато баща му го пита дали иска да участва. Но колкото повече наближава времето за снимките, толкова повече се разколебава Андрея.
Тв водещият получава сценарий, докато синът му през цялото време не знае какво предстои.
Детето изобщо не
изглежда притеснено
пред камерата
“Гледа се след това, имаше малко моменти на суетене. Но аз останах приятно учуден от сина си, изненада ме с искреното отношение към това, което правеше”, разказва Захариев.
Сега, след като “Искам да ти казвам нещо” е вече зад гърба му, на Андрея май му се иска да продължи с тв кариера. Въпреки че последно казва на баща си, че ще става инженер. Момчето е в четвърти клас в 20-о ОУ “Тодор Минков” и много му е интересна математиката. “Но по-скоро артистичността у него сега надделява”, казва Андрей Захариев. Когато хване клавира вкъщи, Андрея почва да импровизира. Той никога не е ходил на музикални уроци, но
сам си съставя
мелодия с клавишите
И тя не звучи като какофония.
Андрея редува часовете в училище със занималнята и затова родителите му не искат да го натоварват с куп извънучебни занимания. Преди момчето ходи на частни уроци по математика, на карате. “Може би е по-хубаво да се изчака как ще се развие, за да не потънат рамената му от тежестта на всички очаквания”, обяснява баща му.
Той не налага своето мнение на сина си. Няма да го направи и когато дойде време да избере в кое средно училище да продължи обучението си, макар и Андрей, и баба му, и дядо му да са завършили класическата гимназия в София. Отсега детето учи чужд език - немски. И наистина му се удава.
Преди да се роди синът му, Захариев не е подготвен да става баща. Още си спомня как в нощта на 2 срещу 3 март приятелката му Мила Иванова която е главен редактор на сп. “Всичко за жената”, му казва, че очакват дете. Не след дълго двамата започват да обмислят различни имена. “Аз съм със силна привързаност към българските корени, към историческото минало”, казва Андрей. Той предлага имена, от които Мила се хваща за главата. Стигат до решението детето да носи неговото име. “Аз се поколебах, защото винаги съм имал усещането, че когато един баща кръщава сина си на своето име, излиза като прекомерна суета”, обяснява водещият. Когато се ражда детето, стои сам на столичния булевард “Патриарх Евтимий” между две нотариални кантори и трябва да реши какво да направи. И си казва, че ако синът му ще е кръстен на него, ще носи старинното име Андрея.
Сега той и майката на момчето му вече са разделени. Бащата обаче се старае всяка свободна минута между работата в телевизията и преподаването в Пловдивския университет, да е с Андрея. Двамата обичат да спортуват заедно. “Навремето играехме футбол със сегашния министър на икономиката Божидар Лукарски, който ми е съученик”, разказва Захариев. И освен че ритат топка със сина си, често обсъждат кой е по-добър на терена – Роналдо или Лионел Меси. “Дори си беше пожелал фланелка на Меси, която майка му донесе от Виена. С нея се снима в предаването”, добавя Андрей Захариев.
6 СЪВЕТА ЗА ДЕТЕТО НА 10 ГОДИНИ
1. Помогнете му да разбере, този живот не трябва да бъде преди всичко конкуренция, а трябва да има солидарност.
2. Внимателно следете кривите и динамиката на талантите му, не оказвайте пречупващо влияние.
3. Опитайте се да му разказвате повече за страната и че си заслужава да остане тук.
4. Преодолейте егоистичните си внушения, защото най-важното е да останете с децата си.
5. Бъдете внимателни и толерантни, когато стигне до възрастта, в която нещата стават по-сложни.
6. Търсете отново и отново любовта към ближния.