“Не се подвеждайте по Румъния - каза вчера Бойко Борисов. - Трябва да гледаме Германия и държави, където наистина има върховенство на закона.”
И хем е прав, хем не е. Да, Германия е един светъл идеал. Но Румъния вчера бе същата като нас, а изведнъж някак си се измъкна от блатото и започна да разчиства корупционната кал. Как се случи това чудо? В момента не можеш да предложиш дори цигара на румънски министър - ще те обвинят за подкуп!
В крайна сметка ние сме почти същите и като народ, и като национален характер. Преди десетина години дори си въобразявахме, че ги водим с едно рамо. Защо днес им дишаме прахта?
Това е въпросът. А отговора няма да ви го каже нито един политик, политолог или сексолог. Защото той е прост, но не е угоден на елита.
Е, сега ще го научите. Разликата е, че в Румъния се води реална политическа борба между партии, докато у нас се води битка за кокала между несменяеми властови клики. Тези клики имат един общ принцип - гарван гарвану око не вади. Разликата е в 2 конкретни неща, които там ги има, а тук ги няма:
1.Реално разделение на властите.
2.Избирателна система, в която се гласува 100 на сто мажоритарно (друг е въпросът как после се разпределят мандатите).
Ето защо
в Румъния
политиката бързо
се превъзпитава
Например в средата на миналата седмица прокуратурата арестува бившия финансов министър Дариус Вълков за корупция. Само за една поръчка бил взел около 2 милиона евро подкуп. В сейфа му намерили 90 хиляди долара в брой, 3 кила злато и картина на Реноар, значи е културен човек.
Но важното е, че г-н Вълков бе министър от управляващата в момента лявоцентристка коалиция. И въпреки това бе свален по настояване на президента Йоханис, който е от десницата. Нагледен пример как работи разделението на властите.
Иначе в Румъния политическите глави падат вече трета година, след като през 2012 г. бе приета антикорупционната програма. Вече бе осъден бившият премиер Адриан Настасе заедно с дузина министри. Плюс поне 100 едри чиновници и политици. Но
доскоро този мач
се играеше само
в едната врата,
от управляващи към опозиция.
Нещата се промениха след президентските избори миналата година. Най-изненадващо ги спечели дясноцентристкият кандидат Клаус Йоханис, който обеща да атакува и другата врата. И след като победи, веднага се зае да си изпълнява обещанието.
За разлика от българския, румънският президент има реални пълномощия, истинска власт, с която може да влияе върху другите власти. И точно затова в Румъния се включи един механизъм, който в САЩ наричат “проверки и баланси” (checks and balances), а нашите юристи обичат да казват “власт власт възпира”.
В този спор между реално овластени и независими една от друга институции се ражда истината. През 2012 г. румънците дадоха твърде много власт на левицата, но през 2014-а възстановиха баланса.
Извод 1 - разделението на властите е хубаво нещо. Добре е не само президентът да бъде пряко избран, но и да има много повече пълномощия, за да ограничи своеволията на едно парламентарно мнозинство. Това не дава възможност на антикорупционната програма да деградира в разправа с противника.
Но как изобщо започна тази антикорупционна активност в Румъния? У нас това е невъзможно. Иначе всичко си имаме, освен едно - политическа воля.
Сега ще създаваме специална прокуратура. И какво от това? Това не са институции, а мебели. Каквито специални прокуратури или съдилища да създадем, където и да местим следствието, с ДАНС или без ДАНС, все се възпроизвежда пак същото. Защото липсва това, което влага дух в мъртвото тяло - политическата воля
Няма воля за
чисти ръце Прекалено много гузна съвест е натрупана.
От къде изведнъж се появи тази воля в Румъния? Пак заради разделението на властите. Преди 8 години президентът Бъсеску бе свален от лявото мнозинство в парламента. Той обаче спечели референдум и се върна на поста. И веднага направи още един референдум, за да си го върне - предложи да се сложи край на гласуването за партийни листи и да се въведе мажоритарна избирателна система в 2 тура (М2), подобно на Франция.
Тъй като точно това искаха румънците, парламентът се уплаши и излезе с контрапредложение -
странната
“униноминална”
избирателна
система,
на която пак се гласува мажоритарно, но после мандатите се преразпределят пропорционално. Нещо като М2, но с прекъснат коитус.
На референдума над 80 на сто от румънците гласуваха за нормалната М2 с цял коитус, но не бе достигнат прагът от 50% активност. И референдумът не бе признат. Така накрая остана компромисната “униноминална система” - прекъснат коитус, но все пак е секс.
В какво се състои тя? Гласува се изцяло мажоритарно, за 1 човек в едномандатен район. Този кандидат, който събере над 50 на сто от вота, е победител и става депутат. Обикновено това се случва в 33 на сто от районите. Останалите мандати се разпределят по партии според броя на гласовете. Те са за конкретен човек, но все пак важат и за партията. Механизмът е доста сложен и няма да го обяснявам, но важното е, че мажоритарният вот радикално промени правилата на играта. В политиката на Румъния навлязоха съвсем нови политици, които не бяха се окаляли от дълъг престой в корупционното блато. Те дойдоха с истинска политическа воля, защото избирателят им бе дал персоналното си поръчение.
Ето откъде в Румъния се появи политическата воля за борба с корупцията. Щом политикът излезе от прикритието на “листата” и се изправи
сам пред своя
избирател,
започва
истинската
политика
Извод 2 - само мажоритарният вот ражда политическата воля. Пропорционалният вот изобщо не е вот. Това не са избори, а назначения отгоре - както се назначават чистачките, така се назначават и депутатите. Те изпълняват волята на своя олигарх. Волята на избирателя се превръща в политика само чрез мажоритарен вот.
В случая с Румъния виждаме как тези два принципа влизат в реален коитус и как се ражда все повече и повече демокрация. Разделението на властите ражда мажоритарен вот, мажоритарният вот създава разделение на властите. Скоро ще гледаме Румъния през бинокъл.
Друга илюстрация - Италия. Преди 1990 г. там бе пълен политически хаос, мафията си имаше държава. След като рухна цялата система, през 1993 г. бе въведена смесена система, в която 75 на сто от депутатите се избираха мажоритарно. И веднага италианският политически живот рязко се подобри. Управлението стана стабилно и ефективно, а държавата започна да печели войната с мафията и корупцията. Промята бе направо чудотворна.
През 2005 г. обаче Силвио Берлускони изведнъж върна старата партийно-листова система, плюс бонус за победителя, който получава поне 55 на сто от мандатите. От този момент италианската политика незабавно се върна в хаоса. Все едно че включваш и изключваш котлон.
Но хаосът се
оказа упорит,
депутатите не искат да се подложат на избори. Миналата година Върховният съд отмени реформата от 2005 г., което по принцип значи, че трябва да се възстанови старата от 1993 г. Вместо това долната камара прие още по-шантава система, в която се предвижда балотаж (втори тур) между двете най-големи партии с техните листи. Абсурд, който няма аналог в политическата история. Ето защо италианците взеха да гласуват за професионални комици. Италианците твърдо казаха какво искат на серия референдуми, но политиците се правят на циркаджии. Защо? Много просто - защото в Италия парламентът няма коректив. Той назначава президента, а функциите му са само церемониални. Затова демокрацията в Италия от десетилетия скача на 1 крак и от време на време пада на задник. В Румъния обаче битката продължава. В момента парламентът е назначил референдум, за да отнеме пълномощията на президента. Моята прогноза е, че президентът пак ще спечели, както навремето неговият предшественик Бъсеску. Хващате ли се на бас?
Защо там арестуват министри, а у нас - кокошкари?