“НЕ могат да съберат целите трупове от самолета”, “Приятелката на пилота май е била бременна”, “Пасажерите крещели, докато капитанът разбивал вратата”... Тези заглавия се появиха през последните дни в медии от цял свят, без разлика дали са таблоиди, жълти, сериозни или държавни. Начинът, по който все повече медии отразяват подробности от катастрофата, опитвайки се да изпреварят интернет. В резултат дори и телевизии като германската Ntv или американската CNN заляха света с подробности, от които при по-обективен поглед всъщност никой няма нужда.
Към това се прибави и поредният скандал с германския жълт вестник “Билд”. Благодарение на него от вчера в обращение в цял свят са записите на пилотите в кабината на разбилия се самолет А320, в който загинаха 150 души. Записите са попаднали в германския таблоид “Билд”, който твърди, че разполага с час и половина от тях - всичко, което се е случвало в пилотската кабина на отиване и на връщане от Барселона.
Те донякъде хвърлят светлина върху начина, по който се е случила трагедията. По законите на информацията тези записи бяха тиражирани моногократно в медиите от цял свят и това стана причина в Германия да започне сериозна дискусия къде са границите на информацията, докъде стига публичното съчувствие и откъде започва воайорството и тормозът над близките на жертвите.
Това, което някои телевизии практикуват в момента, е подигравка със скръбта на семействата на загиналите, възмути се вчера и шефът на компания “Ербъс” Том Ендерс. Той помоли за по-голяма умереност и мисъл за това, което изпитват роднините на загиналите, на които им се налага ежеминутно почти да чуват как точно са загинали близките им. Към критиките му се присъедини и бившата глава на протестантската църква в Германия Маргот Кесман. “Нека запазим малко тишина. Кому са нужни всички тези снимки от катастрофата, защо е нужно сега всеки да смята, че е знаел по-добре как да се избегне трагедията? Нека в началото на великденските празници да почетем загиналите и да подкрепим близките им със съчувствие и малко мълчание”, призова тя.
Близка моя приятелка от Вупертал се включи в дискусията и написа следното: “В катастрофата загубих двама близки до сърцето ми. Две от най-добрите ми приятелки.
Трябва вероятно да съм гневна, ядосана, да искам мъст. Но не съм гневна и не искам мъст. Единственото, което искам, е, въпреки цялата мъка, да не се сбогуваме с човечността и цивилизованото мислене. Мога да оправдая аргументацията, че е нужно да се информираме какво е станало и защо. Мога да разбера и нуждата да се публикуват името и снимката на този пилот, макар че дали бе нужно? Но въпреки това мога. Ала всичко останало? Защо показват къщата на родителите му? Въпреки станалото аз им съчувствам силно, дори повече, отколкото на останалите. Те веднъж загубиха син, втори път синът им се оказа виновен. И те имат нужда от спокойствие, за да осмислят и да тъжат. Защо всеки полупознат или случаен минувач през града на пилота трябва да дава безсмислени интервюта? Тези, които не биваше в никакъв случай да ги показват обаче, бяха близките на моите приятелки. На първа страница на вестник, размазани от мъка. В близък план. Защо?
Нека да сме честни! Тук не става дума за мъка, за жертвите, за извършителя, за въпроса “защо” и “можеше ли да е иначе”. Тук става дума само и единствено за бизнес. Без оглед на пострадалите и техните чувства. За съжаление, винаги ще има хора, които консумират точно такъв вид новини и тях обслужват подобни снимки на първа страница. Но дори и това мога да преглътна, ако поне всяка страна заеме честно и открито позицията си. А не ни мами с псевдоморал.
Ето това е, което ме прави гневна! Искам ли да мразя евенуталния убиец? Не. Все ми е едно дали той се е разболял, дали е било техническа грешка, дали авиокомпаниите са станали лежерни към изискванията за сигурност. Което и от тези неща да е причината, то няма да върне обратно моите приятелки. Но те, както и всички останали, заслужават да проведем дискусия в медиите за стандартите за сигурност. За болестите, които засягат всяка професионална група, включително и тази на пилотите. Да говорим по същество. Катастрофата показва, че пилотите вероятно не получават достатъчно помощ, а компаниите пренебрегват сигурността. Ето затова трябва да говорим, не за сензации с миризма на смърт, не за търговия с нещастието. Само смислена дискусия ще отнеме част от болката ми, защото ще лиши тази нелепа смърт поне отчасти от огромното й безсмислие.”