На 21 март 2015 г. в.“24 часа” поднесе първопролетно четиво - разговор на журналиста Пенчо Ковачев със Станка Желева. Любопитното е, че и двамата са били мои студенти и са ме обявили за главна причина за студентските неволи на дъщерята на тогавашния президент на България Желю Желев. Заглавието е изпипано със замах: “Внучката Мила: Мамо, а сега, като умря, дядо Желю ще стане ли бог?” (Интервюто чети тук).
На Желю лека му пръст, но не мога да отмина изненадата
защо съм
поставен в
центъра на
разговора
Под цитираното от мен заглавие с едри букви се мъдри: “Професор по нова история къса Станка Желева шест пъти, въпреки че вече била президентска дъщеря.” Да, читатели, скъсвана, въпреки че е била президентска дъщеря! Какво нахалство от професора! А за да не остане неизвестен злодеят, съм поставен на подсъдимата скамейка! Станка: “Имаше професори, които обичаха баща ми, те бяха много мили. Но имаше и един преподавател по най-нова световна история, който ме скъса шест пъти на изпита.” П. Ковачев любезно подпитва: “- Да не е проф. Милен Семков? - Да, познахте. Даже станах свидетел на един скандал. Проф. Васил Гюзелев (“милият” - бел. М.С.) ме взе със себе си и отидохме в кабинета на проф. Семков. Попита го защо постоянно ме къса на изпита. Двамата започнаха да се карат, намесиха и името на Жени Живкова и стигнаха до бой. Аз едва се измъкнах и избягах.” Станке, Станке, поне
да беше казала
кой е изял боя
- аз или придружителят? И след кое поред скъсване е била “схватката” - след петото или след шестото, и аз - изплашен, съм те “пуснал”?
Засега прекъсвам цитирането, за да изненадам разговорилите се. Всички студенти, които съм изпитал - от първия до последния, са “номерирани” възходящо, с дата на явяването, с трите имена, с факултетния номер на съответната специалност, с въпросите, отредени им от “съдбата” и с оценката! На 6 юни 1978 г. Пенчо Златанов Ковачев, с мой номер 1882 и с факултетен номер 930 от специалност “Журналистика”, е говорил по нелоши въпроси и е получил оценка, която - ако редакцията поиска, мога да съобщя! (Виж бележката на редакцията в края на текста.)
Следва най-голямата изненада -
не съм късал
нито веднъж
Станка Желева!
Тя твърди, че след седмия изпит и тройката си е хвърлила студентската книжка в една боклукчийска кофа. Жалко, защото студентската книжка е документ, който доказва колко пъти се е явявала на “историческия” изпит при проф. М. Семков. На юнската сесия през 1992 г. Станка не се яви, защото бях отказал на проф. Николай Генчев и проф. Васил Гюзелев да ѝ пиша отличен - в разговор в кабинета ми “насаме” - без студенти, без асистенти! През септемврийската сесия Станка не се яви в деня, насрочен за нейната студентска група. Вечерта, когато с асистентката попълвахме в протокола резултатите от изпита, Станка влезе, както и друг път го е правила, без да почука на вратата на кабинета ми и каза:
“Чичо Милене,
идвам за изпит” Спогледахме се с асистентката и отговорих: “Чичовото, изпитът свърши!” След няколко секунди “размисъл” добавих: “Станке, заповядай утре със следващата група.” Тя излезе и веднага влезе В. Гюзелев и се развика още от вратата защо съм тормозел Станка. Той не се притесни от асистентката и продължи да настоява на висок глас да я “изпитам” още сега! Поканих го да си поговорим “на чашка”, но твърдо му заявих: Станка ще си вземе изпита само както всички нейни колеги - със знания. Гюзелев отказа “поканата” и може би отиде да “успокоява” Станка.
На другия ден, 23 септември, Станка Желева Желева, фак. № 2281, с мой пореден №4690, изтегли билет, отказа да говори и си замина. Появи се на следващата редовна сесия на 4 юли 1993 г., вече с мой № 4787. Изтегли билет и отказа да говори за “САЩ 1933-1941 г.” и за “Франция 1944-1958 г.” Разреших ѝ да изтегли още един билет. Отказа да говори и за “Германия 1918-1933 г.” и за “Япония след Втората световна война”. В книжката на студентите, които “не ни губят времето” и се отказват от “разпита”, срещу датата не вписвам слаб (2), а поставям “вълничка”. Но в протокола се появява слаб (2).
На съвестта на Станка оставям писанието, че едва удържала един от “пазещите” я в Софийския университет “бодигардове” на баща ѝ да не влезе в кабинета ми с “пищова” (отбелязвам, че никакви “бодигардове” не са влизали в Университета за “опазването” ѝ!).
Третото появяване на Станка на изпита по съвременна история “се случи” на 10 септември 1993 г. на поправителната сесия. С мой № 4828 тя изтегли билет “Австрия 1918-1938 г.” и “САЩ 1945-1960 г.” Беше ми писнало от приказките на желевистите, че съм късал Станка,
защото съм
завиждал
на баща
ѝ за книгата му “Фашизмът” и помолих двамата ми асистенти да бъдат снизходителни и да й пишат поне добър (4), ако - както очаквахме, тя няма да отговори дори и за двойка. Излязох от аудиторията, когато дойде редът на Станка. След като свърши изпитът, асистентите идват и казват: “Нямаше как да ѝ пишем четворка - все пак студентите в аудиторията слушаха - и ѝ писахме тройка!”. Така завърши “епопеята” Станка Желева и изпитът й по съвременна история.
За приказките за отмъщението ми към Желю Желев и книгата му, ще кажа само, че с него сме приятели още от 1953 г. На 17 май 1965 г. с още пет асистенти (включително Николай Генчев и Илчо Димитров)
написахме писмо
до Т. Живков
(разполагам с писмото!), в което не одобрявахме изключването на Желю от БКП. Разполагам и с дисертацията на Желю, за която беше изключен, с автограф върху ксерокопието ѝ! В нея няма нищо срещу Ленин и марксизма-ленинизма!
Когато излезе моята книга “Европа и фашизмът” през 1979 г., три години преди Желювия “Фашизъм”, той ме помоли “да му дам назаем” използването на два цитата от моята книга за неговата бъдеща - под заглавие “Тоталитарната държава”. Беше си избрал от Чърчил: “Фашизмът беше сянка или по-скоро чудовищно дете на комунизма” и от професор дон Стурцо, че “болшевизмът е ляв фашизъм, а фашизмът е десен болшевизъм”. Продиктувах на Желю библиографските данни за книгите на Чърчил и дон Стурцо. Но Желю не се осмели да използва цитат (от същата стр. 7 от моята книга) от френския проф. Морис Бомон, че
“Без Ленин биха
ли съществували
Мусолини
и Хитлер?”
За Бомон “диктатурата на пролетариата откри пътя на другите диктатури”. Според Радой Ралин (№ 54 в списъка ми на лицата, на които подарих “Европа и фашизмът”), този цитат бил гвоздеят срещу комунизма в книгата ми. Когато се появи “Фашизмът” на Желю - през 1982 г., той ми подари веднага книгата си със следния автограф: “На М. Семков - най-големия специалист по фашизма у нас, в очакване на съкрушителна критика.”
Припомням на читателите на в. “24 часа”, че на 2 февруари проф. Др. Драганов в интервю точно с П. Ковачев на въпроса какви са били впечатленията му за книгата на Желю отговори: “Откровено казано,
от чисто научна
гледна точка тя
не е “върхът”... Проф. Семков например, може би най-добрият познавач на феномена фашизъм, беше нашарил вече публикуваното издание от началото до края (курсив М. С.). Чест му прави, че след инкриминирането на книгата отказа да напише т. нар. разгромна рецензия.”
Накрая, “за десерт”: по поръка на ръководството на СДС ние с Желю закрихме изборната кампания на СДС за изборите за Велико народно събрание - на 15 юни в “Младост”! А на Станка препоръчвам да престане да влиза в ролята на “лъжливото овчарче”!
Бележка на редакцията: На изпита на 6 юни 1978 г. проф. Милен Семков е оценил знанията на Пенчо Ковачев с много добър 5. Уточняваме това, за да не останат читателите с убеждението, че авторът на интервюто е получил ниска оценка и сега си отмъщава на проф. Семков.