КРАСИМИР БОЕВ
- Евгени, старателна справка в интернет доказа, че рядко даваш интервюта. На какво се дължи тази твоя неприязън?
- Давам интервюта, когато наистина има за какво да говорим. И без това повече от 20 години живеем в телевизора, във вестниците... Няма смисъл да се появя някъде просто за да запълня страниците и или телевизионното време.
- Сега наистина има подходящ повод - концертът на "Ку-ку бенд" в зала "Арена Армеец".
- Мисля си, че узряхме за подобно събитие. От 6 години не сме правили нищо голямо в България. През това време правихме песни, развивахме се, но времената много се промениха. Преди години музикалният бизнес предлагаше много повече
възможности и ние се възползвахме от тях. Издавахме албуми, правехме клипове за песните ни, промоции, турнета. Пазарът беше относително нормален и бяха оправдани инвестициите ни в музика, които след това се възвръщаха от големите тиражи на дискове и касети. Интернет промени коренно ситуацията. Конкретен пример - правим нова песен, изпяваме я в шоуто и дотам се приключва всичко.
На следващия ден я има в интернет с всички възможни екстри. Невъзможно е да осребриш труда си и инвестициите в създаването на качествена музика. Ние не сме спирали да се опитваме да правим хубави песни и смея да твърдя, че магията продължава да ни се получава.
- Промяната на пазара ли е единствената причина да спрете с турнетата?
- Не само. Пазарът стана много неориентиран. В белите страни всеки си работи в неговата ниша и за неговата публика. Там никой не се сеща да дели музиката на висша и нисша, на големите гъзари, защото слушат една музика, и на селяци, защото слушат друга музика.
В такава обстановка е трудно да се наемаш с реализацията на големи проекти. Идеята за предстоящия концерт дойде на 1 януари по време на шоуто. С Годжи и Слави обсъждахме идеята да пуснем старите клипове, за да се посмеем със зрителите на това как сме изглеждали едно време.
Смехът и умението за самоирония винаги ни е помагал да оцеляваме
Идеята за звезди и хора, които ходят в облаците, не вирее в нашия екип. Всеки е здраво стъпил на земята и знае какво прави тук. Един да не си свърши работата, и прецаква труда на още 150 човека. Това е особена отговорност, която носи всеки един от нас. Твърде дълго сме сглобявали машината, която смазваме всеки ден, за да се случват нещата.
- Това ли е казармата в шоуто, за която толкова се говори?
- Сигурно сме го коментирали на майтап. Истината е, че при нас има абсолютно строги правила, които всички ги спазват. Никой не си вее панталоните наляво-надясно, не идва на работа, когато си поиска, и не работи само ако е на кеф. Имали сме подобни хора, но те са отпадали от екипа през годините.
В момента сме се събрали изключителни отборни играчи, защото нашият бизнес е отборен спорт Всеки си знае мястото и бачка яко, иначе няма да успеем. Само си помислете - подготвяме концерта, правим и конкурс за подгряваща група, участваме в реализацията на "България търси талант", шоуто също си върви.
Действаме на пълни обороти и всеки си знае функциите. Направихме повече от 3000 предавания и през цялото това време възпитахме инстинкти, стил на поведение, погрижихме се за всеки отделен детайл.
Затова и си мисля, че много трудно може да се съгради наново такъв екип или да се прави такъв тип шоу. Били сме късметлии, тъй като се събрахме преди 20 години, с Годжи и Слави се познаваме от музикалното училище, след това в казармата се запознахме с други членове на "Ку-ку бенд".
Това са много по-силни връзки от чисто колегиалните взаимоотношения. Отдавна сме станали едно семейство.
- Създаването на толкова перфектен екип и поемането на куп ангажименти дали не е за сметка на личния ти живот?
- Братята американци са казали, че няма безплатен обяд. Ясно е, че всичко това е за сметка на най-близките ми хора, които ме виждат от време на време.
Смисълът на нашата работа е, че или водиш хорото, или отиваш да се занимаваш с нещо друго. Коствало ми е неимоверни усилия, време и трябваше да се лиша от личен живот.
Добре е, че семейството ми отдавна е свикнало с режима ми на работа. Моята отговорност е да оползотворявам всяка минута, когато съм с тях. Не мога да си позволя вкъщи да легна пред телевизора, отдавам цялото си внимание на децата.
Сигурно има и по-добър вариант, но аз си мисля, че съм намерил баланса в професионалния и личния живот.
Само за забавления така и не успях да намеря време. Отдавна съм изоставил мисълта, че мога да отида на бар с приятели, както го правят нормалните хора петък или събота. Не мога да си позволя лукса на другия ден да ми е лошо.
- Би ли тръгнал по друг път, ако можеше да избираш?
- В никакъв случай. През годините съм имал своите дилеми, налагало ми се е да вземам дори съдбоносни решения, които са определяли бъдещето ми, но не съжалявам за нито един мой избор.
- Можеш ли да дадеш пример за такива решения?
- Още в студентските ми години имах съвсем реална възможност да емигрирам. Другата ми дилема беше дали да не замина и да работя в чужбина. И до ден днешен изнасяме музиканти, които изкарват добри пари зад граница. Аз се предпазих от това пътуване. Желанието ми беше много бързо да се реализирам на родна земя.
След като завърших в Плевен, изкарах две години в Строителни войски. Първата ми работа, след като се уволних, беше да си намеря работа. Дори се уредих с две работни места.
Свирех на пияно в един ресторант, а ходех да свиря и в един театър по време на постановки.
Това бяха най-гладните години в началото на демокрацията
Лично аз успях да се ориентирам бързо и не съм гладувал. През цялото време се чудех как да се развивам още и още.
Никога няма да забравя първата ми среща с Румен Бояджиев, който ми беше кумир от ученическите години и с когото впоследствие създадох страхотно приятелство. ФСБ бяха еталон за това, което исках да правя и което исках да бъда.
Румен беше любезен да ме приеме, да чуе моите записи, впоследствие започнах да записвам при него. В същото време четях много специализирана литература, продължавах да се усъвършенствам и едновременно с това дойде "Ку-ку бенд".
- Как точно се случи?
- Слави го познавам от 81-ва година. Бяхме съученици в плевенското музикално училище. Той беше по-голям от мен и Годжи, с когото бяхме в един клас. Слави още тогава беше в центъра на компаниите, купоните, постоянно беше в хавата. Той много харесваше нашия випуск, тъй като и ние гледахме да правим нови и нови неща. След това се видяхме отново в консерваторията.
В главата му се блъскаха куп идеи, предлагаше ни да ходим и да свирим в чужбина, но така и нищо не се получи. След това той стана голяма звезда покрай предаването "Ку-ку". Един ден се видяхме със Слави в джаз клуб. Без заобикалки ми каза: "Точно ти ми трябваш. Записах един албум, ще правим промоция, но пианистът ми Ачо (Ачо Заберски-младши - бел. ред.) замина за Германия. Искаш ли да го заместиш?" Поисках да чуя музиката и му отговорих, че за два дена ще бъда готов. Така ми се отдаде шанса да свиря на промоцията на първия албум на "Ку-ку бенд". След това участвах в турнето. Имах усещането, че съм се качил на летяща чиния.
Как Евгени Димитров-Маестрото, който се включва по-късно в бенда упява да стане техен лидер, както и цялата история на Слави и "Ку-ку бенд" четете в новия брой на в. "Досие"