Д-р Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор на България.
- Д-р Кунчев, продължителните дъждове тази пролет създават ли работа на епидемиолозите?
- Пак има сериозни последици, но ситуацията не е така крайна в метеорологичен план, както беше при трагедиите в Аспарухово и Мизия. Валежите сега са голямо количество, но се разпределиха в рамките на 4-5 дни. Едновременно с това реакцията при наводнение вече е по-целенасочена. На второ място след опасността за живота големият риск е замърсяването на питейната вода и хранителни продукти. За да се предотвратят чревни инфекции,
водата се спира
временно, хлорира се
над обичайното,
прави се пускане за промиване на водопроводната мрежа. Чак след това се възстановява нормалното подаване на вода, и то едва след получаване на отрицателен резултат от микробиологичното изследване. През това време се осигурява бутилирана минерална вода или водоноски. Отделно хората в наводнени къщи се инструктират да не използват продукти, които са били покрити от мръсната вода, и да направят щателна дезинфекция на помещенията. Слава богу, досега не се допуснаха сериозни чревни инфекции.
- Климатолозите казват: свиквайте, бедствията ще се увеличават, а за 100 г. средната годишна температура се е вдигнала минимално - 1 градус. Тази малка разлика отразява ли се на здравето реално?
- Едно теоретично пояснение - това “минимално” повишаване на температурата е драстично като ефект и е рекордно в рамките на хилядолетия. Води до покачване на нивото на световния океан с по 2 мм годишно. И това изглежда нищожно, но всъщност води до климатични промени и екстремни явления, свързани с рекордни продължителни горещини през лятото, убийствени студове зиме, все по-резки обрати на времето с големи температурни амплитуди в преходните сезони, наводнения. Горещите вълни вече убиват хора и след стотиците жертви във Франция преди няколко години този феномен се приема за реална опасност за общественото здраве. Затова се създаде
система за
предупреждение за
повишено внимание
и готовност
на болниците за
вълна от пациенти.
Увеличават се и жертвите на измръзвания, придошли води убиват хора и домашни животни, опустошават реколтата. Невидим за хората, но най-опасен за общественото здраве риск, е настъпването на промени в животинския свят и изместването на ареалите на различни видове на север. Местообитанията им се разширяват и в Европа вече има комари, папатаци, кърлежи, гризачи и други видове, които заразяват човека с болести, характерни доскоро за тропическите държави на юг от България.
- Какво се случва в резултат на инвазията у нас?
- Със създаването на добри условия за живот на съответния вид се увеличава и рискът от предаване на заболяванията, които те пренасят. За момента у нас най-очевидно е влиянието на кърлежопреносимите болести. Годишно има
по 300-500,
до 700-800 случая
на лаймска болест
и марсилска треска
след ухапване
от заразени кърлежи. Сравнително малко хора се разболяват и от пренасяната от тези паразити кримска хеморагична треска, но тя е най-тежката. Неслучайно покрай опасността от ебола инфекционистите направиха паралел между екзотичната болест и кримската треска.
- Толкова ли е смъртоносна?
- Между 50 и 60 процента от случаите завършват фатално, същите са данните и за ебола. За щастие, заразяването с кримска треска е много по-трудно. Но като начин на предаване, тежест на протичането и смъртност двете заболявания са идентични едно към едно.
- Колко българи развиват опасната кримска треска?
- В последно време имаме поне по няколко случая на година, но са стигали и до 10-15.
- Знаят ли се рисковите райони със заразените кърлежи?
- Имаме точни карти. Местата са
почти само по
поречията на Места,
Струма и Марица и
Южното Черноморие Най-засегнати са селищата в областите Благоевград, Ямбол, Хасково, Бургас. По-рядко, но се среща и в Пловдив и Пазарджик.
- А марсилската треска?
- Донякъде повтаря същите “адреси” заради най-благоприятните условия за живот на преносителя кърлеж. По-разпространена е лаймската болест. И даже започва да преобладава в Централна, Северна и Североизточна България - Плевенско, Русенско, Варненско, Добричко. Но има и много случаи в топлите долини на двете реки и южното крайбрежие.
- Ще се задълбочава ли проблемът?
- Ползваме карти от математическите модели на различни прогностични офиси и главно на Европейския център за контрол на заболяванията, от които се вижда, че България и в бъдеще ще е сред засегнатите от климатичните промени държави. Съответно и от свързаните с това инфекциозни болести. Прогнозите за нас не са най-драматичните, но долините на Струма, Места, Марица и Яжното Черноморие са местата, където първо ще се почувства промяната в биологичното разнообразие и нахлуването на нови видове от юг. Трябва да се има предвид, че освен чисто климатичните фактори за разширяването на местообитанията им са възможни и социално-икономически. Например, когато Европа беше изненадана от първия за континента епидемичен взрив на нетипичната треската чикунгуня, се установи, че пренасящите болестта папатаци са влезли в Италия с внесени за преработка от Азия стари гуми. В задържала се във вътрешността им вода е имало ларви на заразени насекоми, които в условията на затоплящия се и на Ботуша климат са намерили идеална среда за развитие. Оттам
до заразяването на
хора има само един
полет разстояние.
Насекомите прелитат и десетки километри, за да намерят жертва, с чиято кръв да се нахранят. Щом нетипична зараза като чикунгунята, а вече и западнонилска треска, може да влезе в Европа, може да се случи и с други преносими болести. За България особен риск е маларията. И отново по топлите речни долини у нас, където в миналото болестта е била разпространена. С усилията на държавата е сложен край преди половин век и вече няма заразени в България хора, но не е гаранция, че проблемът е ликвидиран завинаги. Показа го опитът в Гърция, където отново има боледуващи хора, заразени на територията на държавата. Инфекцията преди това е дошла с нелегални сезонни работници, заразени отвън, но местните популации маларийни комари са я разпространили. В началото маларията се върна само в южните райони на Гърция, но се появиха и случаи в Беломорска Тракия.
За малария докладва
и Александруполис
- град на 100 км
от Хасково.
Да не забравяме, че болестта се появи и в други съседни държави. Както и в по-северни територии в Русия. Колко лесно става разпространението на пренасяните от насекоми болести, показа и синият език у нас -не е опасен за човека, но е индикатор за бързината, с която насекомите могат да причинят епидемия, без да признават граници, което прави заплахата глобална. Затова и сътрудничеството между държавите в региона е изключително важно. В рамките на проект на 10 страни от Балканите организираме срещи по профилактиката на тези заболявания и през април предстои такава с колегите от Македония и Гърция с които имаме много общи проблеми.
- Сезонът е студен, мокър, но поне държи в шах комарите и кърлежите?
- Проблемът само се отлага във времето от студа, но влажността е идеална предпоставка за буйна растителност по-късно - прекрасно условие за много комари и кърлежи. При топла пролет случаите на марсилска треска и лаймска болест са още от началото на април, сега са единични. Очаквам “наваксване” през май-юни и като цяло повече случаи.
- Прогнозата важи ли и за подема на туларемията?
- При нея пикът е през студения сезон - пренася се главно от полските мишки. В търсене на храна и по-добри условия влизат в домовете и с изпражненията и урината си заразяват човека чрез недобре измити продукти. Всички форми на болестта до момента са бубонни - подуват се жлезите, но в началото симптомите не са типични - висока температура, кашлица, и диагнозата може да се забави. Особеното е, че тази зима се разшириха районите със заразени гризачи, а съответно и заболели хора. Преди години огнищата бяха основно в Пернишко, Брезник, Трън, София-област, а последните 16 случая са основно от Тракийската низина - Пловдивско, Пазарджишко, Хасковско, Бургаско. Там заразяването е станало и от зайци - тази година дивите зайци буквално измряха и причината е туларемия. Знаем със сигурност за
5-6 души, основно
ловци, заразени от
дране на умрели
зайци и в опити
да се яде месото им. Хубавото е, че от 10-ина дни няма нови случаи. Но сме предупредили и ловно-рибарския съюз да информира членовете си за опасността.