Министърът на културата Вежди Рашидов награди вчера президента на Лувъра Жан-Люк Мартинез и директорката на музея “Роден” Катрин Шевийо с високи отличия на министерството. Мартинез получи “Златен век с огърлие”, а Шевийо - “Златен век розетка”. Те получиха и уникални каталози в лимитирана серия за Панагюрското златно съкровище.
Предния ден същите красиви албуми получиха като дар френският президент Франсоа Оланд, премиерът Манюел Валс и министърката на културата Фльор Пелрен. Със
“Златен век – печата на цар Симеон”
пък бяха удостоени четиримата куратори на изложбата – Александър Баралис, Негин Матийо, доц. Милена Тонкова и проф. Тотко Стоянов. Същото отличие бе дадено на Беноа дьо Сен Шама, съветник на президента на Лувъра.
Церемонията се състоя в българското посолство в Париж. Министърът благодари на всички, “направили възможно това истинско чудо”, на всички, които са били далече от прожекторите, но са работили всеотдайно за реализирането на изложбата “Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”.
“Изложбата “Роден” в София се роди не от една среща между министър и директор на музей, а между двама души, влюбени в скулптурата”, каза Катрин Шевийо. Тя заяви, че познава любовта на министър Рашидов към рисунките на Роден, затова му подари факсимилето от творби на великия скулптор, както и най-новата книга, посветена на творчеството му.
“За мен е особена чест да получа тази награда. Тук става въпрос за малко по-особена история. Тази на един археолог, за когото България беше мечта. В продължение на много време слушахме във Франция за разкопките, които се правят там, но без да можем да видим самите шедьоври. Често се казва, че пишем книгите, които искаме да четем. А ние направихме изложба, която искаме да видим”, заяви президентът на Лувъра Жан-Люк Мартинез. “Г-н Рашидов, изложбата е най-хубавият подарък, който направихме на научната общност, както и на посетителите на Лувъра”, каза още шефът на големия световен музей.
Силви Вартан и Цветан Тодоров гости на откриването в Лувъра
Известната френска певица от български произход Силви Вартан и прочутият френски философ и семиотик Цветан Тодоров бяха сред гостите на официалното откриване на изложбата “Епопея на тракийските царе - археологически открития в България” в Лувъра във вторник вечер. Вартан бе придружавана от съпруга си – известния музикален продуцент Тони Скоти.
От София бе пристигнал и акад. Светлин Русев, който откри
изложбата “Тридесет и трима. Тридесет и три автопортрета на съвременни художници” заедно с министър Вежди Рашидов в Българския културен институт в Париж вчера вечерта. Тя е част от културния сезон на съвременно българско изкуство, съпътстващ тракийската експозиция.
“Навремето това е било мечтата на Людмила Живкова – в Лувъра да влезе и да направи изложба... Това сега беше направено за България”, обясни пък премиерът Бойко Борисов вчера на заседанието на Министерския съвет.
“България на три култури лежи като държава.
Четири милиона ще видят това, което е изложено
там”, допълни Борисов.
Откриването за официалните гости бе в доста камерен състав поради изискванията за сигурност на Лувъра – след атентата срещу “Шарли ебдо” във Франция още е в сила висока тревога за атентати.
Президентът на Лувъра Жан-Люк Мартинез посрещна лично премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. След това разведе премиера из изложбата и из света на древните траки. Присъстваха и вътрешната министърка Румяна Бъчварова, министърът на икономиката Божидар Лукарски и на туризма Николина Ангелкова.
Домакините бяха представени от френския министър по европейските въпроси Арлем Дезир. Сред гостите бе и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, както и българските и френските посланици, в рамките на чиито мандати бе започната и реализирана изложбата – Марин Райков и Ангел Чолаков, Филип Отие и Ксавие Лапер дьо Кабан. “Вярвам, че до 20 юли, докогато ще е открита изложбата, президентът Франсоа Оланд ще дойде да я разгледа”, каза Дьо Кабан.
“Министър Рашидов вдигна много високо летвата”, каза премиерът Бойко Борисов, коментирайки изложбата.
По думите му експозицията и фактът, че Лувърът отваря врати за нея, показва уважение към България, респект към това, което се прави, към правителството, към министрите, към културата. “Влизайки в тази сграда, влизаме в историята на световната култура и вече сме признати за световно значима държава в културната сфера”, допълни Вежди Рашидов.
“Притежаваме шедьоври. Ние сме народ, който лежи върху три култури. Трябва да се гордеем и да имаме повече самочувствие”, категоричен бе министърът, от когото през 2011 г. тръгна идеята за изложбата.
Заради невъзможността всички хора с принос за осъществяването на това най-мащабно българско културно събитие да бъдат на откриването с официалните гости вчера имаше още две последователни откривания – едното за директорите на музеите, предоставили предмети за експозицията, и второто – за известни българи, които живеят в Париж, както и за спонсорите на експозицията. Повечето от българските и френските бизнесмени, подкрепили финансово “Епопеята”, бяха и на вечерята след вернисажа в изискания ресторант “Кафе дьо Ришельо” в музея. Вчера всички те се включиха в българо-френския бизнес форум, чиято цел е да
представи възможностите за инвестиции в България
и най-вече да привлече нови инвеститори в страната.
Днес вечерта предстои още едно много голямо българско културно събитие на емблематично място в Париж – катедралата “Нотр Дам”, която ще бъде огласена от българския камерен мъжки хор “Йоан Кукузел-Ангелогласния”. Този концерт също е лична инициатива на Вежди Рашидов, който убедил висшия клир на катедралата да разреши този концерт, като занесъл и пуснал диск с песнопенията на хора.
Ирина Бокова: Изложбата се вписва в дебата за корените на европейската цивилизация
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова бе сред официалните гости на откриването на изложбата “Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” в Лувъра на 14 април вечерта. Преди вернисажа тя отговори на няколко въпроса на “24 часа”.
- Г-жо Бокова, като човек, който отговаря за световната култура, как бихте определили значението на тракийската ни изложба в Лувъра?
- Значението е наистина много голямо. Лувърът е един от големите световни музеи. Отварям една скоба – в края на май в ЮНЕСКО ще има конференция по повод значението на музеите. Идеята е на Генералната конференция на нашата организация да приемем т.нар. Препоръка, която е първата стъпка към нормативен документ за ролята на музеите. И наистина това е едно чудесно събитие, защото България има много какво да покаже. Представени са едни великолепни предмети - изящни, много красиви и в същото време с много голяма историческа и културна стойност.
- Говорим за история, но има ли изложбата и съвременно звучене и какво би могло да е то?
- В Европа тече много интересен дебат за корените на европейската цивилизация, за многообразието. А тази изложба показва не просто голямото богатство на културата по българските земи, но и влиянието и взаимодействието на различните цивилизации – тракийската, гръцката, пренасянето по-нататък в следващи култури, които са идвали. И това доказва, че няма чиста култура, че културите се обогатяват взаимно, че се преплитат. Прекрасните експонати и колекции, които сега са представени в Лувъра, показват това много ясно, много очевидно.
- Смятате ли, че изложбата ще окаже влияние върху развитието на културния туризъм в България?
- Силно се надявам. Помня, че когато бях посланик във Франция, макар че правих една много по-малка изложба на тракийско изкуство в музея “Жакмар-Андре”, след нея имаше наистина видимо нарастване на френските туристи в България. Без съмнение тази експозиция ще доведе до много по-голям интерес.
НДК предложи домакинство на ЮНЕСКО
Директорът на НДК Мирослав Боршош предложи дворецът да бъде домакин на международни прояви на ЮНЕСКО след 2016 г.
Боршош се срещна вчера в Париж със зам. генералния директор на ЮНЕСКО Ерик Фалт, който отговаря за външните отношения и обществената информация.
Двамата обсъдиха възможностите за сътрудничество във връзка с бъдещо домакинство на НДК на значими събития, свързани с дейността на комитетите за материално и нематериално културно наследство.
Шефът на НДК представи в централата на ЮНЕСКО мащабни проекти в подкрепа на творчеството, иновациите и създаването на динамични културни сектори.