Николина Чакърдъкова е сред най-обичаните изпълнители на народни песни от македонската фолклорна област. Родена е на 4 септември 1969 г. в Гоце Делчев. Появява се на професионална сцена за първи път на 14 г. Била е солистка в Неврокопския ансамбъл и ансамбъл "Пирин". Пленява публиката с уникален глас и атрактивни спектакли със своя Неврокопски танцов ансамбъл и школа, в която деца от различни възрасти се учат на танци и любов към фолклора. Създател е на "Фолклор тв". През лятото на 2009 г. претърпя тежка операция от тумор на бъбрека.
- Г-жо Чакърдъкова, възстановихте ли се след тежката операция?
- Физически се чувствам добре, това е най-важното. Пазя се два пъти повече, но нещата лека-полека ще отшумят. Още съм под лекарско наблюдение. Винаги една лампичка обаче свети в съзнанието ми. Аз съм човек, който не мисли назад какво се е случило, а винаги гледа напред. Психически малко ми е трудно като на всички хора. Притеснена съм от това какво се случва в страната, от кризата. Опитвам се да преодолея тези проблеми с повече работа.
- Как приехте страшната диагноза тумор на бъбрека?
- Откриха ми го съвсем случайно при рутинен преглед преди около 10 месеца. Нямах никакви симптоми преди това. Беше един петък.
Първо питах лекарите дали не са сбъркали, защото се чувствах здрава, жизнена, енергична. За 2 дни преосмислих всичко. Дадох си събота и неделя да тъгувам, да плача, да си казвам: "Олеле, защо и на мен." Осъзнах, че и аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. Бързо се съвзех обаче и започнах да мисля оттук насетне какво ще правя.
Не си оставих много време да се жаля и да се вайкам. Приех го за даденост и по най-бързия начин реших - операция, лечение. Знам, че всяко начало има край, затова поисках от лекарите колкото може по-бързо да ме оперират.
Трябваше да чакам до вторник. Казах, че искам по-бързо: "Дайте да почваме, за да свършваме и да си гоня ангажиментите и да продължавам да работя." Не е приятно. Доста болезнено е.
- Какво си мислехте през тези 2 дни?
- Всичко ми мина през главата. Какво съм направила дотук, какво ми предстои, дали ще има утре? Направих си равносметка на живота си и останах доволна от себе си. Знаех, че дори и утре да ме няма, нещо съм оставила след себе си - музиката, спектаклите, телевизията.
В същото време си казах, че имам 2 деца. Искам да ги оженя, да имам внуци един ден, да ги изуча, да им помагам - това влиза в мечтите ми. Казах си, че трябва да живея и да се боря. Тези мисли ми минаваха през първия най-тежък ден.
На втория почнах да си мисля кога ще съм готова за сцената, дали ще мога да танцувам по същия начин, да продължа да работя за телевизията ни "Фолклор тв". Приех, че не съм само аз с един бъбрек. Много хора има, които са минали по този път и продължават да живеят. Благодаря на всички лекари във ВМА. Оплакваме се от здравната система, но не знам без лекарите закъде сме. В такъв момент те са господ, ти си в ръцете им. Тогава осъзнах работата им.
- Колко време ви трябваше, за да се възстановите?
- Пълното възстановяване, доколкото е възможно, е от 6 месеца до 1 г. На втория месец обаче исках вече да пея. Не можех да танцувам, трудно ходех и дишах.
Първият ми концерт след операцията бе в Аксаково, най-далечната точка от Гоце Делчев. Дълго време отказвах поканата, без да обяснявам защо, но накрая приех. Казах на екипа си: "Мислете как ще ме закарате до Аксаково, но аз отивам."
Три дни пътувахме дотам, с много почивки по пътя, с възглавници в колата, полекичка стигнах. Никога няма да забравя този концерт. С него като че ли животът ми започна наново. Пеех леко приведена, от време на време се обръщах с гръб към публиката и плачех, за да не ме виждат. Накрая казах за операцията и плакахме заедно.
- Сега намирате ли повече време, за да шиете любимите си гоблени?
- Използвам и малкото свободно време, за да оставя още нещо след себе си. Искам децата ми след време да си казват: “Този гоблен мама ми го веза”. Имам над 20, но като всяко красиво нещо стават бавно, с много любов и търпение.
Започнах да шия, защото много харесвам картините. Преди години нямах достатъчно пари, за да си купувам, а и не мога да рисувам. Така се сдобих с много "ушити" картини.
- Как се разтоварвате и кога си почивате?
- Шопинг терапията ми е чужда. Смятам за изгубено време да обикалям магазините. Пазарувам, когато знам какво конкретно нещо търся. Отивам и го купувам. Зареждам се от красивите неща.
Мога с часове да гледам хубаво цвете, добре подредена градина, закачена някъде картина. Застоявам се дълго време пред витрините на цветарските магазини и обикалям градинските центрове. Вкъщи си почивам най-добре. Имам прекрасна градина. Оня ден пренесох навън 40 сандъка с цветя, които бях прибрала през зимата.
Грижа се и за цветята на нашата улица. За да се оправи държавата ни, всеки трябва да подреди първо своята си къща, улица, квартал, град и така малко по малко пъзелът в държавата ще се нареди. У нас майстор не е влизал. Сама лепя тапети, боядисвам, кося си тревата. Понякога викам съсед строител да помага за по-сложните ремонти.
Вкъщи никога не пея. Пускам си нашата телевизия. От време на време отивам в едно студио в Гоце Делчев, слагам слушалките и пея българска естрада, това ме разтоварва.
- Много се ядосвате от дребни на пръв поглед неща около нас.- Да, паля се за всичко нередно, което виждам в обществото. Не може да се изхвърлят боклуци навсякъде, а лошият морал да ни залива от медии. Ядосвам се, че културата, духовността ни умира постепенно и след 20 г. няма да има какво да показвам на внуците си. Изконните български ценности изчезват. Заради тази малка своя битка участвах в защита на възрастното семейство от “Биг Брадър”.Най-лесно е да не го гледаме. Щракаш копчето на телевизора и толкоз. Но факт е, че духът е изпуснат от бутилката и на мен не ми е все едно. Опитвам се да обясня на дъщеря си, че не е толкова важно да получаваш по 11 хил. евро на седмица, по-важно е да не ги заработваш с тялото си. По мое време в града имаше 5-6 т. нар. лоши момичета и всички ги знаеха, не можеха да се оженят в Гоце Делчев. Сега е страшно! Толерира се простотията, неграмотността. Моралът изчезна, остана материалното, парите, колите, къщите, златните накити. Духовността се губи в надпреварата за печалба, а после трудно се възстановява. Ценностната ни система постепенно се изкриви.
- Говорите за духовност, но как да я пазим, като хладилникът е празен?- Мисля, че точно хората с празен хладилник най-много милеят за българската традиция, култура, фолклор. Ако човек е нахранен духовно, по-леко приема лишенията и стои над материалните неща. Човек без ценностна система е готов да открадне, да убие. Няма кой да ни напълни хладилника. Никой политик не ни го е обещавал. Ние май грешно разбираме посланията им и после се сърдим. Нито царят ни каза, че ще ни напълни хладилниците, нито Бойко Борисов. Човек сам трябва да се бори.Кризата се усеща и в нашия бранш. Имаме по-малко концерти. Налага се да работим два пъти повече за по-ниски хонорари. Ако трябва, ще пея и без пари, защото в тежките години трябва да съхраним българския фолклор. Не може, понеже държавата е в криза, цялото изкуство да се похаби.
Рекламодатели са ми казвали, че телевизията ми не е комерсиална, но не се отказвам и ще продължа да я правя. За себе си съм постигнала много неща. Най-лесно ми е да си взема микрофона и да гледам своя живот, сама за себе си да оцелявам. Не мога обаче да бъда безучастна.
- Пробвали ли сте да пеете попфолк?- Не, и не изпитвам никаква нужда. Не го отричам, но той е далече от моя мироглед, въпреки че отвсякъде се опитват да ми го навират в ушите и очите.Силиконът и порнографията завладяха попфолка. В този жанр не чувам пеене. В Гърция например има музика, пеене. Там един изпълнител, за да е известен, трябва да е поне на 40 г. Дотогава трябва да е пял, та да се е скъсал. Тук на 18 г. слагат силикона и стават популярни, агресивни и изтикват качествените, които не са толкова атрактивни. Защо обаче, когато трябва да се представи страната ни пред чужди делегации, канят нас, а не фолкпевици? В същото време какво прави държавата за българския фолклор? Търсят ни само когато сме им необходими.
- Непрекъснато пътувате, отсъствате често от дома си. Ревнувате ли се със съпруга си?- Ние сме големи хора. С Димитър имаме 20-годишен брак и две прекрасни деца. Доказали сме се. Няма проблем и в Космоса да отида, и 2 години да ме няма и да не се видим. "Ако не ревнуваш, значи не обичаш" важи за младоженците.
- Пречи или помага фамилията Чакърдъкови на децата ви?- Синът ми е студент по икономика втори курс. Отличник е и получава стипендия, живее на общежитие. Казвам им, че са като всички останали деца. Заради фамилията очакванията и изискванията към тях са по-високи и те го осъзнават. Синът ми беше на студентска бригада в САЩ, сега пак ще ходи. Казах му да си изтегли студентски кредит, за да замине, не защото аз не мога да му дам. Нека знае как се изкарват парите. Дъщеря ми е в 10-и клас.Уча ги, че трябва те да управляват живота си, а не той тях. Да не разчитат, че мама е известна. Ами ако мама не беше Чакърдъкова, какво правим тогава?
Обяснявам им, че ако не учиш и не работиш, има нужда и от овчари в тая държава. Отвсякъде обаче им показват, че и без да се трудиш, може да караш поршета и ягуари и да си най-добре. Много време отделям, за да им обяснявам да не се плъзгат по налагащите се нови "ценности" в обществото.
Даваме им пример с баща им. Възпитанието вкъщи е най-важното. У дома не се обиждаме, не се бием. Димитър е домошар, обстановката е спокойна и живеем в прекрасен синхрон. Навън е страшно и ако детето няма силни морални устои, трудно ще го предпазиш.
Не искам децата ми да бягат в чужбина. Допреди 5 г. можех да ги съветвам да останат тук. Вече май се уморявам да им повтарям, че в България нещата ще се променят. Ако до 5-10 г. обаче не се оправим, качествените хора ще отидат да облагородяват други страни. Тук ще станем задният двор, гетото на Европа и единици останали оптимисти като мен.