Армия от писатели бори чалгата
в провинцията, търси се публика
И като стана дума за Лувъра, та вече две недели. Доживяхме културата да е централна тема в новините. То съкровища, то църковни хорове, то книги, рицари и изложби – всичко пропуснато през последните десетилетия си го взехме в свръхдоза наведнъж.
Но няма как, все пак сме страна, дето е на три култури легнала, както каза самият министър-председател. Присмяхте му се, но човекът е прав – полягането си е основна част от културата ни. Примерно културите, дето са полегнали в Париж, се отъждествяват с реплики като “Свобода, равенство, братство”, тия оттатък океана - с “Имам една мечта”, а ние - с “Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша”...
Казват някои, че това ни е проблемът:
не сме изправени,
а все сме
полегнали
Само че прав круши всеки може да яде. Я да пробват легнали! Българите сме уникални хора с уникални умения и освен това сме най-умните на планетата, чували сте. Почти, де.
Неслучайно само у нас има толкова много копия на световни гении във всички области. Писала съм вече и за българската Анджелина Джоли, и за българските Буковски, Елвис и Синатра.
Но това не е чудно – все пак коя друга държава да управлява българският Берлускони, ако не Швейцария на Балканите и в коя друга държава може да е бил министър българският Брад Пит, ако не в Силиконовата долина на Изтока. Мен ако питате, направо сме си българският Дисниленд, в който Мики и Мини Маус са на най-високите държавни позиции.
Та в българския Дисниленд, естествено, най-отпред в културата са българският Хемингуей, българският Буковски и българският Рамбо, под ръка с българската Вирджиния Улф, българската Елиф Шафак и неколцина по-незначителни, но все пак български копия на чужди литературни лауреати. Ако рисуването беше толкова модерно и евтино, колкото четенето, сигурно в компанията им щяха да са и българските Ван Гог, Гоген и Рихтер, но засега поне те са ни спестени.
Та наскоро четох едно есе от един от българските досущ нобелисти – Калин Терзийски, в което той далеч по-скромно, но за сметка на това буквално по-кърваво оприличи себе си и колегите си на Ботев-Каравелов-Волов-Бенковски-Каблешков-Икономов, които обикалят из България да сеят семето на културата, изправени в неравна битка срещу чалгата. Просветителите срещу Ориента.
Културните срещу
глупавите.
Столицата срещу
провинцията
Мъжете в несекваща криза на средната възраст срещу младежите в непукистки пубертет.
Есето бе публикувано в превърнал се в културтрегер на републиката площаден блог, който напоследък се прочу с разходките си в столицата на културата Париж и пламенните защити на министъра на културата Рашидов. Илюстровано бе и със снимка на добре оформените културистки бицепси на автора Терзийски.
Абе културна работа на поне три нива.
Та в това есе революционерът просветител се оплака от глупавата провинциална младеж, която
не само не го е
чела, но и не
желае да го чете
Отишъл той в една провинциална учителска стая и му натикали там насила петнайсетина провинциални младежи като публика. Обидна работа. Да предоставиш на български досущ нобелист една учителска стая за проникновено литературно четене, е все едно да набуташ Тракийското ни съкровище в най-забитата зала на Лувъра.
Тракийските царе и Кайо заслужават повече. Примерно “Маракана” и тълпа девойки, късащи сутиени. Или поне местното читалище и два-три взвода от местната казарма в нея. Въобще, след като възродихме с такъв успех делата на Людмила Живкова, не виждам защо да не върнем и задължителната казарма.
Може и да сме членки на НАТО, ако става дума за военни заплахи, но това не означава, че няма работа на други фронтове. Най-вече на културния фронт, на който
на една армия
писатели я се
паднат 15-ина
незаинтересовани
пубери, я не
Защо да не напълним отново читалищата, театрите, концертните зали, че и НДК с момчета в зелени вълнени униформи?
Културни младежи, че и дисциплинирани – разкъсани сутиени може и да няма, но пък добре координираните аплодисменти са гарантирани. Иначе няма гарнизонна.
Задължителната казарма ще доведе и до задължителна култура. В противен случай – кобура.
Това е България на три култури!