- Има ли бъдеще безпилотната авиация у нас, проф. Гецов?
- Преди няколко години на авиошоу на летище Крумово попитаха летец-изпитател кой е самолетът следващо поколение. Той бе категоричен - следващото - шесто, поколение самолети са безпилотните летателни системи (БЛС). Моето мнение е, че голяма част от военната авиация в следващите 20 г. ще премине на безпилотни апарати.
- Кои са доводите за това твърдение?
- Първо,
така се запазва
животът на екипажа,
който в самолета винаги е изложен на висок риск. Второ - експлоатацията на един безпилотен апарат е много, много по-евтина дори само ако броим цената на горивото. В единия случай става дума за тонове керосин, а в другия - енергията на евтина батерия.
- Какъв е опитът на България в тази област?
- Още в началото на 80-те години в Долна Митрополия бе създадена т.нар. група Р-13, която започна да разработва БЛС. По същото време в пловдивския военен завод “Авиотехника” бе конструиран безпилотният “Ястреб”, който се използваше за мишена при зенитни стрелби и за водене на огън от самолети. Трета група работеше по темата в София. Смело мога да кажа, че още тогава с малките ястреби заехме нишата на безпилотните апарати.
По мои данни до 1990 г. България е продали над 10 хил. самолета-мишени за зенитни стрелби, не само на нашата армия, но и на редица чужди, главно от Варшавския договор.
Аз силно се надявам, че след като България можа да произведе самолети от типа на ЛАЗ, след като сме извели на космическа орбита повече от 100 прибора, апаратури и системи, не би трябвало да има проблеми с безпилотната авиация.
Това е единственият
шанс да продължим
нашето участие в
авиационния бизнес
- За тази работа обаче трябват пари. Вие откъде намерихте?
- Нашият институт спечели конкурс по Оперативна програма “Конкурентноспособност”. С получените средства подготвихме проекти за 3 научни лаборатории. Първата е за получаване на и обработка на спътникова информация, втората за тематична обработка на информацията, а третата е за разработка на БЛС. Заложихме на възможностите на института за подбор и подготовка на оператори за БЛС. Стъпихме на опита, който имаме от времето, когато подготвяхме наши военни авиатори за полет в Космоса. Българска медицинска система за изследване на психофизическото състояние на пилотите летя 10 г. в Космоса. И днес работим по въпроса с авиолекарската комисия на ВМА, ръководена от полк. доц. Любомир Алексиев.
- Защо смятате, че ще пробиете с обучението на оператори за БЛС?
- Защото по принцип безпилотните апарати роботи. Без хората, които ги управляват, са куп ненужно желязо и електроника. Практиката показва, че доста фирми купиха скъпоструващи дронове, но решиха да спестят от обучение на оператори и бързо ги загубиха.
Ние в института разработихме концепция за системен подход при обучението на операторите.
С пари от ЕС купихме
модерен израелски
тренажор за обучение,
който е основният елемент на нашия проект. Иначе идеята е първо да утвърдим обучението на оператори за БЛС, а след това да преминем към наблюдение с дронове на критичната инфструктура на страната при бедствия и аварии.
- Бихте ли представили вашата концепция за наблюдение на критичната инфраструктура. Дронът ли ще е основното ви оръжие?
- Не. Мое мнение, че не трябва да фаворитизираме нито един от методите за наблюдение. Нужен е комплексен подход. По принцип нашият метод включва активно използване на спътникова информация за наблюдение на по-големи райони. След това слизаме на авиационно ниво и предлагаме използването на БЛС.
- Как?
- Сега получаваме информация от три американски спътника - “Аква”, “Тера” и “Аура”, които 4 пъти в денонощието преминават над България. Благодарение на картината от тях осъществихме мониторинг на чистотата на въздуха край полигона Змеево, край Бургас и край Кърджали. Често наблюдаваме и развитието на големи горски пожари. Добре, обаче спътниците минават през 6 ч.,
за това време
пожарът може бързо
да се разрасне
и да поеме в неочаквана посока. Ето, в тези случаи е необходим безпилотен апарат, който бързо да се издигне и да даде актуална информация за случващото се.
- Облаците не пречат ли на спътниците?
- На други може да пречат, но в нашия случай - не. Въпросните американски спътници работят в широк честотен диапазон, включително и в инфрачервения спектър. Друг е въпросът, че разделителната способност на техните камери не е достатъчно висока. И в този случай БЛС ги допълват и осигуряват по-добра информация в реално време. Благодарение на тях веднага можем да определим какъв е размахът на пожара, накъде тръгва, какво заплашва. Вършили сме тази работа не само за територията на България, но и за Гърция.
- А при наводнения, които напоследък често ни сполетяват?
- Разбира се, че може да се прилага същият метод и при наводнения. Преди няколко години например кметът на най-голямата община в Ямболско -“Тунджа”, ни потърси, за да се изясни състоянието на язовирите в региона. Оказа се, че само в тази област се намират цели 135 язовира! Кметът искаше да знае какво е състоянието им, какъв е действителният им потенциал, тъй като някои от тях бяха затлачени. Трябваше да разберем колко вода има в тях и най-важното - ако не дай си боже се скъса дигата, след колко минути ще залее най-близкото село.
Дроновете са роботи. Те са дългата ръка за решаване на различни задачи. В обществото обаче малко се знае за работата, която може да свършат. Засега май единственото известно за тях е, че са
незаменимо средство
за оглед на взривени
военни складове
- Дронове може да дадат много ценна информация и в случаи като тежките снеговалежи тази зима. Десетки населени места останаха без ток заради скъсани далекопроводи, нали?
- Така е. В недостъпните за човешки крак просеки само дронът може да покаже къде дървета са паднали върху жиците, за да се изпратят навреме ремонтни групи.
Последният случай, когато пращахме безпилотен апарат, бе над езерото Сребърна. Наш екип ходи да снима пеликаните, част от които бяха натровени. Задачата ни бе да се види къде зимуват птиците, да се уточни броят им.
Преди години бяхме разработили и проект с Гражданска защита за използване на дронове, наречен “Златен час”. Целта е да овладеем много бързо кризисната ситуация, като прогнозираме различните ситуациии и се опитваме да управляваме риска, за да намалим щетите и бързо да преодолеем последствията. А след това да дойдат специализираните органи.
Освен това смятаме да развием наблюдението на критичната инфраструктура до такава степен, че при заплаха от наводнение всеки жител на селото или населеното място да получава навреме съобщение на мобилния си телефон:
“Евакуирайте се,
язвирът прелива”
- Миналата седмица вие участвахте в учредяването на асоциация “Безпилотни летателни системи”. Какви са надеждите ви?
- Много се зарадвах, като видях колко много хора бяха дошли на учредяването на асоциацията. Надявам се с нейна помощ да подредим законово използването на дронове в интерес на икономиката и на националната сигурност, защото такъв регламент все още няма и в ЕС, защо ние да не смеучастници в този процес?!
Сега се опитваме да модернизираме ястреба на “Авиотехника”. Цялата му апаратура бе аналогова и сега я заменяме с цифрови датчици. Вижте, той достатъчно се е доказал в годините. Имало е организирано производство, което не е трудно да се възстанови. Той е сертифициран от армията и активно се е използвал много години. Друга задача за института е да създадем комплекс от БЛС за наблюдение.
- Доколкото знам, и други български фирми работят в тази посока. “Армтехно” например също произвеждаше и дори се опитваше да изнася БЛС. Бързо напредва и “Телесист” от Пловдив, която навлезе вече в авиационния бизнес. Голям интерес към безпилотните системи има и в университетите в Русе, София, Шумен.
- Днешната “Авиотехника” пък имаше договор с италианската “Финмеханика” да изнася мишени за зенитни стрелби. Освен това италианците възнамеряваха да изпитват на наша територия техния безпилотен апарат “Фалко”, който е с военно предназначение. Но забележете - “Фалко” струва 15-20 млн. лв.
- А колко струва един “Ястреб”?
- Досега го продаваха за около 70 хил. лв. Сега, като го модернизираме, нищо чудно цената да намалее. Новинките в електрониката толкова бързо навлизат, че цената им пада. А и самолетчетомишена не е толкова сложно - лети по зададен маршрут, главното е да е надеждно, да има достатъчна отражателна способност, да поддържа и добра скорост. Сега идеята е да го накараме да лети по-бързо,
за да имитира полета
на крилати ракети
и да може да го прехваща доплеровският локатор на изтребителите. Тогава търсенето извън България ще е гарантирано. Чужди армии дават мило и драго да подготвят своите зенитчици за борба с крилатите ракети. Те, освен че развиват високи скорости, летят ниско, като следват релефа на местността и са много трудно откриваеми.
- Какви са пречките пред вас?
- Основната пречка е липсата на оперативен капитал. Ние имаме много добри специалисти, и то млади момчета, обаче не можем да им осигурим нормално заплащане. Затова се радвам, че учредихме асоциацията, която би могла да помогне. Освен това не е редно ученият да се занимава с търсене на пазар и с продажбите, както се получава при нас.
Oще по темата: