Кабинетът “Борисов 2” опитва да изчисти от негативи представите за реформа и коалиция
- Какво ще излезе от планирания от президента Росен Плевнелиев референдум заедно с местните избори според данните на “Екзакта”, г-жо Йорданова?
- В националния омнибус на “Екзакта” от април т.г. две трети от българите заявяват, че биха гласували на национален референдум за промяна в изборното законодателство на страната. При това евентуалното участие в референдум ще извади пред урните повече избиратели, отколкото едни регулярни избори. Това говори, че хората
искат радикална промяна на “входа”
на политическото представителство. И по този въпрос има завиден обществен консенсус. Отсъствието на промени в изборното законодателство би породило силно обществено напрежение и би лишило от легитимност следващи избори.
- Смятате ли, че Бойко Борисов ще се кандидатира за президент? Тествали ли сте имената на други възможни кандидати за поста?
- Не е време за тестване на имена за президент. Темата остава безкрайно интересна на този етап за журналисти и коментатори, а може би и за врачки. Беуз съмнение подобен дебат ще се отвори веднага след местния вот.
Това, че отчитаме нарастваща политизация в оценките за работата на президента Росен Плевнелиев, показва, че все повече хора гледат на него като на кандидат за втори мандат. Подобна обществена реакция е предвидима и обяснява защо номинациите за президент на повечето партии не се пускат в обращение още отсега.
- Според данните одобрението към кабинета и към премиера не намалява. С какво го постигат - все пак това е втори мандат?
- По- вярно би било да се твърди, че има тенденция на леко покачване в подкрепата за управляващите. Дължи се преди всичко на общественото усещане, че ни управлява екип от коалиционни партньори, които проявяват известна толерантност помежду си и се опитват да гледат в една посока. Говоренето на “различен език” в коалицията и публичните дебати по значимите проблеми за решаване, често пъти “на висок” тон, започва да убеждава хората, че се води политика, надхвърляща тяснопартийните интереси.
Проправя си път и обществена представа за премиера Бойко Борисов като за променящ се политик в сравнение с първия му мандат като премиер -
по-опитен, по-зрял в медийното си поведение и по-толерантен с коалиционните си партньори.
- Министрите с най-невралгичните ресори - регионална политика, здравеопазване, социално дело, са и най-одобрявани. На лична харизма ли го дължат, или на убеждение на хората, че си вършат добре работата?
- Чуваемостта към посланията на този кабинет е преди всичко чуваемост към идеите за реформи. Може би най-важното, което се случи от началото на мандата, е, че понятието “реформа” се изчисти от част от негативните асоциации, с които беше обременено през годините на прехода. На път е да се подобри имиджът и на понятието “коалиция”.
Личната харизма на част от министрите в споменатите от вас ресори определено работи. Лиляна Павлова беше високо оценяван министър и в първия кабинет на Б. Борисов. Това, че тя и сега оглавява класацията на кабинета по доверие, не е изненада.
Ивайло Калфин и Петър Москов се оказаха ефективни в ресори с традиционно насложени негативни представи през последните години.
Ивайло Калфин идва от левия политически спектър с амбицията да бъде модерен политик
запознат с европейските практики. Овластяването на политик с такъв профил да решава тежките социални проблеми на нацията се оказа решение, което засега работи и в полза на кабинета, и на министъра персонално.
Петър Москов идва от десния спектър, като името му се свързва с добра политическа успеваемост като лице на ДСБ и на РБ. Високият му рейтинг като министър е в резултат на професионалното му говорене, както и на предприетите първи стъпки за оздравяване на сектора. В момента обаче определено има напрежение в ресора на г-н Москов и предстои да видим как ще бъдат артикулирани решенията му в тази ситуация.
И Калфин, и Москов се стремят да отговарят на очакванията за справедливи политики, като
показаха бърз рефлекс и не вървяха след проблемите в техните сектори.
- Колко дълго ще издържи връзката между РБ и ГЕРБ? Има ли опасност от предсрочен вот?
- Някои коментатори се оказаха лоши пророци по този въпрос. Независимо от това доколко здрава е спойката в самия РБ и какво ще бъде организационното бъдеще на тази формация, за хората РБ е обществен коректив, който
упражнява натиск за реформи
- достатъчна причина за добро бъдеще на отношенията между двете управляващи формации.
Сериозно изпитание пред тях ще бъдат местните избори тази есен. От една страна, всяка от партиите в управленската конфигурация ще доказва собствената си политическа тежест. От друга страна обаче, коалиционните интереси често ще се “бият” с партийните.
Не е задължително предсрочният вот да се разглежда като опасност. Такъв ход е в състояние да изправи без сътресения недъзите на дадена управленска формула. Подобен въпрос обаче ще е на дневен ред след равносметката от местните избори.
- ГЕРБ отново е първа политическа сила. Има ли алтернатива, освен да остане управляваща?
- ГЕРБ е първа политическа сила не от вчера. Това, което обаче я прави различна от повечето партии у нас, е, че
ГЕРБ не загуби политическата си тежест и в опозиция
Напротив, успя да спечели поредните национални избори. Дори най-отявлените критици на ГЕРБ признават жизнеността й, както и липсата на лицемерие в позицията “власт - да, но не на всяка цена”. За ГЕРБ не изглежда особено голям проблем да излезе от властта, когато не може да я упражнява според представите си.
- В момента резултатът на БСП е по-близък до този на ДПС. Колко години ще й коства да направи електорален пробив?
- БСП е в криза, защото подмени до голяма степен своята идентичност.Отделни лидери на БСП се оказаха чужди на ценностите и вярванията на част от хората, които неизменно гласуваха за тази партия през годините на прехода. Оказа се, че лоялността към лидерите в тази партия не е перманентна и априорна величина. Добрите решения за номиниране на качествени кандидати за местния вот, както и предстоящите президентски избори предостяват шансове за пробив на левицата. Те обаче са и предизвикателства пред егото на партийните й лидери.
- Каква ще е съдбата на АБВ?
- В регионалните ни социологически проучвания се вижда къде са съсредоточени ядрата от симпатизанти на АБВ. Неслучайно новият-стар лидер на формацията Георги Първанов постави акцент върху развитието на структурите на АБВ в оставащите месеци до местните избори. Последният форум на партията показва, че Г.Първанов и колегите му няма да се задоволят с ролята на лост за реформи в социалната сфера.
Подобно на ПФ и АБВ е възприемана по-скоро като периферен коалиционен партньор на ГЕРБ, от което по-скоро печели. АБВ си позволява остра и конкретна критика към кабинета, на което немалко българи гледат с добро око.
- Знак за какво е, че одобрението на националистическите лидери расте?
- Знак за това, че Валери Симеонов и Красимир Каракачанов правят политики, които се приемат все по-добре от българите. Съпричастността им към формулата на управление засега работи също за по-добрия им имидж. Така ПФ е легитимирана като успешна политическа формация с достъп до властта. Подобно на РБ, това, че от ПФ често говорят на политически език, различен от този на ГЕРБ, също увеличава чуваемостта за посланията на ПФ. Националистическият патос в обществото също расте.