Как ще се запълнят огромните дефицити
във финансирането на системата
Напоследък в здравеопазването започнаха реално да се случват засега по-дребни промени на фона на създадени очаквания за всеобхватна реформа. Някои от по-незначителните промени като сливането на администрациите на големи държавни болници предизвикаха неочаквано голям отзвук. А други, които са
силно
проблематични,
за моя изненада
си пробиват път
през правителството и парламента без особени съпротиви и коментари.
След небивалата популярност действията на ръководството на Министерството на здравеопазването започват да генерират известно обществено недоволство сред отделни пряко засегнати групи. При това засега става дума главно за римейк на неща, които вече са се случвали. Основното тепърва предстои.
Административното сливане на болници дойде малко неочаквано. Ще напомня, че неотдавна имаше символичен протест на различни болници в страната, главно частни и общински, по повод новата методика за финансиране. Всъщност в методиката няма нищо ново. С различни версии на идеята за делегирани бюджети
експериментира
Симеон Дянков
и други преди него, след това темата се появи и при управлението на Пламен Орешарски. Единствената разлика е, че сега става дума за по- радикален вариант, който не предвижда никакви компромиси и вратички за дофинансиране.
Междувременно намаляването на разходите за болнична помощ в големите градове започва със сливане на болници в столицата. Не всички сливания са по дефиниция безболезнени и полезни. Предполагам, че стъпките на Министерството на здравеопазването се основават на някакъв анализ. Това, в което съм сигурен, е, че преструктурирането по този начин на държавни болници няма да реши проблемите с хроничния дефицит във финансирането.
Държавните болници до момента бяха по-сдържани в протестите си, за да не влизат в конфликт с Министерството на здравеопазването. И може би имат право, защото министърът, изглежда, има
склонност да се
саморазправя с
инакомислещите,
които зависят от него по някакъв начин. Става ясно, че ръководството на “Св. Иван Рилски” е изразявало неодобрение най-малко по повод на новата методика за финансиране на болниците. Протестиращите от тази болница твърдят, че тя няма загуби и няма други причини за уволнението на нейния директор. Между другото, когато се правят сливания (дори само на администрации), е добре решенията коя част от сегашните административни структури ще се запазят да стават по някакъв относително прозрачен начин. Това се отнася и до въпроса кой да стане или остане директор при сливането на 2, 3 или повече болнични ръководства и администрации. Преките икономии от сегашните сливания ще бъдат по груби сметки
няколко милиона
лева на година
За непреките предстои да се види дали изобщо ще ги има.
Очакват се и икономии от доставките за болниците, например чрез отстъпки поради по-големите обеми. Аз не бих бил толкова уверен по въпроса. Логистиката на доставките на всяка голяма болница е много сложна. Икономиите от обеми на поръчките са много по-маловажни от доставките точно навреме, без да се поддържат големи наличности, но и без да има забавяния. Загубите от поддържане на големи наличности са свързани с риска от изтичане на срока на годност на различни медицински продукти. Допълнителният болничен престой заради забавени доставки също е много по-скъп от другите икономии. В случая със сливанията на администрации на големи болници е много важно дали новата, много по-малка администрация ще може да координира успешно логистиката на много различни болници.
При проучване на опита в други европейски страни попаднах на примери за сливания на болници.
Основно ставаше дума за малки провинциални болници и за действителни цялостни сливания. При големите болници рисковете са много по-големи. Не можах да намеря добре описани примери за обединяване на администрации, без да се сливат самите болници. Все пак някои от общите поуки са валидни и в този случай.
Например публикация на Германския болничен институт от последните години анализира факторите, които предопределят успеха (съответно - провала) при сливането на болници. Прекалено късната и недостатъчна информираност на персонала на болниците е
един от факторите
за провал
Повечето организации преставят да работят добре, когато хората в тях се чувстват заобиколени или пренебрегнати. Така че реакцията на самите засегнати болници ще е показателна за шансовете за успех. По принцип имам резерви към реформи, за които заинтересованите научават от медиите в петък вечер (образно казано), дори когато самите идеи изглеждат нелоши и дори когато това е част от PR стратегия за преодоляване на съпротивите на тези, които искат да саботират промените заради лични интереси.
Трябва да отбележим и че икономиите от успешните сливания идват и от окрупняване на общи дейности, различни от администрацията, като готвенето и стерилизирането на медицински инструменти.
Междувременно бяха обявени и други инструменти за икономии. Няколко онкологични центъра в областните градове вече се оплакаха от невъзможност да обслужват всички пациенти, поради орязаните им бюджети. В нашия случай икономиите, които директно водят до нарастване на частните разходи за здравеопазване или до ограничаване на достъпа до него, няма да доведат до нищо добро. Може да се прогнозира, че подобни “реформи” ще допринесат за влошаването на ключови здравни показатели за населението като цяло, за отделни възрастови и социални групи и за страдащите от различни хронични заболявания. Това, разбира се, е само статистическата страна на въпроса, зад която се крият различни човешки истории. По различни оценки така
ще бъдат икономисани
от 2 до 7 млн. лв. “Спестяването” на разходи от този тип в една от страните в ЕС с най-висока бедност и най-големи частни разходи за здравеопазване означава или нарастване на бремето на хроничните заболявания, или увеличаване на здравните неравенства. Както споменах, горе-долу от този порядък са и икономиите, които ще бъдат направени от сливането на болнични администрации, ако се реализира. Ефектът и от двете мерки е
дреболия на фона на
дефицитите в системата
Бяха лансирани и добри идеи, които ще бъдат най-трудни за осъществяване. Има обещание, че с промени в Закона за лечебните заведения предстои да бъде направена задължителна националната здравна карта. Дано да става ясно и как в областите, където има излишен ресурс спрямо здравната карта, той ще бъде намален. Важно е и как ще изглежда новата национална здравна карта. Имаше и идеи за покриване на здравните осигуровки на част от здравно неосигурените, които живеят в бедност. Всъщност именно бедността е сред основните причини за несъбирането на здравните вноски в България.
Прави впечатление, че напоследък думата “реформа” се използва като близък синоним на “успех”. Но има и неуспешни реформи. В историята провалените реформи са къде къде повече, просто за тях не се говори толкова много. Така че от факта, че непрекъснато ни предлагат промени, някои от които наистина ще се случат, не следва, че ще започнем да живеем по-добре.