В предишен брой на в. “24 часа” разказахме как е организирано убийството на писателя Георги Марков на 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон и как съветското КГБ помага на българската Държавна сигурност за атентата срещу писателя.
Годината е 1969-а. България отбелязва 25 г. от 9 септември 1944 г. Освен с всенародни тържества и манифестации партията иска да ознаменува юбилея с театрални постановки и филми на деветосептемврийска тематика.
Отговорната задача да напише постановка за героизма на комунистите се пада на Георги Марков.Той е включен и в екипа от сценаристи за филм за партизаните. Така Марков започва работа върху пиесата “Комунисти”, която трябва да бъде поставена в театър “Сълза и смях”, и сценария на партизанско-приключенския филм “На всеки километър”.
40-годишният тогава писател вече е утвърдено име в българската литература. Написал е “Цезиева нощ”, “Победителите на Аякс”, два сборника разкази и новели, “Мъже”, “Портрет на моя двойник” и “Жените на Варшава”. Приет е за член на Съюза на писателите.
Той е обаятелен, душата на компанията и център на внимание. Харесван, особено от жените, и тайно ненавиждан.
“Той вече беше
завладял
България,
в България можеше само да загуби, но нямаше какво да спечели", казва при разпита в Главно следствено управление през 1992 г. поетът Любомир Левчев. Той и Стефан Цанев са сред близките приятели на писателя.
“Георги беше амбициозен и обладан от желание да се прочуе извън страната”, спомня си пред следователите Яна Пипкова (дъщеря на композитора Любомир Пипков - б.р.), приятелка на Марков през 1969 г. По това време писателят има и официален брак със Здравка Лекова, с която се запознават в санаторуим във Владая, но обмисля развод.
“Независимо че бе доста толериран, той не се чувстваше свободен”, казва Пипкова.
Събитията в Чехословакия през 1968 г. също повлияват на Марков. “Навлизането на танковете на Варшавския договор в Чехословакия сложи край на илюзиите за либерализация и демократизация”, обяснява Левчев по време на разследването на убийството, което българските следователи започват през 1990 г.
Георги Марков решава да работи едновременно в България и в Италия, където от 1962 г. живее брат му Никола. В Болоня Никола Марков държи филателен магазин.
“Той смяташе
Италия като
мястото, където
ще се прояви,
може би разчиташе на помощта на брат си”, казва Левчев.
Конкретният повод да замине на Запад не закъснява. Журналистът Петър Увалиев му изпраща през януари или февруали 1969 г. писмо с повече от примамливо предложение - да влезе в голямото европейско кино.
Двамата се познават от предишно пътуване на Георги Марков до Рим. В свои предавания по Би Би Си Увалиев не пести хвалебствия за младия български творец.
“Героите на
Георги Марков
надхвърлят
страната
и могат да
стигнат
до Ню Йорк”,
казва Увалиев по Би Би Си. И Георги Марков чува това изказване.
Малко известно е, че в средата на миналия век освен с журналистика Петър Увалиев се изявява като продуцент и работи с най-големите имена на европейското кино - Виторио де Сика, Карло Понти, Микеланджело Антониони.
Увалиев заедно с Карло Понти, съпруга на София Лорен, създава филмовата компания “Бридж филмс” и е съпродуцент на “Милионерката” (1960) с участието на Лорен и Питър Селърс.