Pоксет” ще направят втория си концерт у нас по покана на “София Мюзик Ентърпрайсис”. Преди броени дни стана ясно, че “Революция Z” са избрани да подгряват шведската звездна двойка. Българските музиканти сформираха бандата покрай участието си в едноименния сериал. Групата има амбицията да продължи да се развива и след като от нея отпаднаха Джулия Бочева и Никола Стоянов, сега в състава ѝ са Мона Недева – вокал, Иван Тишев, китара, на ударните е Иван Иванов, нов е басистът - Христо Михалков. Концертът на “Роксет” ще бъде в зала “Арена Армеец” на 17 юни.
- Как ви избраха за подгряваща банда на “Роксет”?
Мона Недева: Аз съм им фен, разбрах, че ще има техен концерт. Познавам се с Иван Несторов и с Фънки, тъй като съм работила с тях, и решихме да им изпратим наша презентация – видеа, песни, биография и оттам на мениджърите на “Роксет”. Те харесаха идеята да има подгряваща банда, първоначално не са планирали такова нещо. Потвърдиха след по-малко от седмица. Иван Несторов ми изпрати във фейсбук техния отговор и веднага го препратих на останалите. В този момент пътувах към Силистра и много се развълнувах, защото може би аз най-много го исках от цялата група. Като им казвах, че ще изпратя презентация, те сякаш не вярваха, че може да се случи. Приемаха го като някаква идея. То и аз не вярвах и се просълзих, като получихме отговор. Истински ще го осъзная чак като сляза от сцената и са минали вече няколко часа.
- Освен хубавата емоция, която сте изживели, не се ли притеснихте?
Иван Тишев: Много. Много български музиканти мечтаят да се качат на такава сцена, особено със звезди като “Роксет”. Гледаме цялото това притеснение да го превърнем в енергия, която да ни помогне да направим нещата по най-добрия начин. Това е един огромен, огромен опит за нас и възможност да се докоснем до бизнеса.
Мона: Обикновено се притеснявам пред по-малко публика. Виждам всички хора, емоциите им.
Ако някой е
направил физиономия
на досада, ми
става неприятно,
защото ние сме музиканти и забавляваме хората. На голямата сцена енергията ще бъде уникална.
- Нямате кой знае колко време до концерта, започнахте ли вече усилени репетиции?
Иван: Вече обсъждаме кои парчета ще изпълним, ще поканим и още един китарист. Около 20-25 минути ще бъде нашето участие и ще изпълним 5-6 парчета. Искаме всяко едно от тях да е ударно.
Мона: Ще представим наши песни и може би един-два кавъра.
Иван: Още не мога да повярвам какво се случва. Преди няколко дни бях на концерта на Слави в зала “Арена Армеец”. Гледайки сцената, ми се стори невероятно, че съвсем скоро и ние ще свирим там. Само музикант може да усети тази емоция. Винаги съм мечтал да изляза пред толкова много хора.
- Мечтата на всеки музикант е да излезе навън, ще направите ли някакви крачки, за да опитате късмета си?
Мона: По-скоро ще останем тук, имаме договор с Би Ти Ви. Предстои заснемането на пети сезон на сериала “Революция Z”. Ще е хубаво, ако можем да ходим на големи фестивали в чужбина, това е опит, шанс и контакти.
Иван: На тези места много често ходят мениджъри, които оглеждат за нови банди. Не знаеш откъде ще ти излезе късметът. Но честно казано, искам тук да направим революция, да покажем, че не сме еднодневка, че сериалът свършва и ние сме дотам. Не всичко е хип-хоп и попфолк. Има и друга музика, която се харесва, и се надявам да го докажем. С бъдещия ни музикален продуцент сега коментираме, че не гоним типичния рок, а по-скоро поп-рок. Идеята е музиката ни да е достъпна до повече хора и по-лесно смилаема.
- С кого преговаряте?
Иван: С независим продуцент – Алекс Кипров (бивш член на “Дийп Зоун Проджект” - б.а.). Млад е и има модерно виждане. Хубаво е да работиш с млади, адекватни и талантливи хора. В момента преговаряме в най-близко бъдеще да започнем да записваме, ще имаме възможността да влезем в най-добрите студиа в България. В едно от тях записват музикантите на Лили Иванова. Има инструменти от 60-те години – класика, много е трудно в днешно време да използваш такава апаратура и техника.
- Какво ще се случи с Би Ти Ви, не ви ли продуцират те?
Иван: Идеята беше малко объркана. “Камера” трябваше да се занимават с мениджърската част на групата, но нещата не се получиха. От около месец-два с това се захванаха Би Ти Ви.
Мона: Сформира се екип, който да работи с нас.
Групата трябва да
се развива, не
искаме цял живот да
свирим по клубове
Имаме доста по-големи очаквания и са нужни хора, които да знаят какво правят. Сами не можем да се продуцираме. В България е много често срещано един артист сам да си прави всичко.
Иван: Тук много музиканти казват, че е най-добре да си независим и сам да си движиш нещата, но няма как да се получат перфектно. Не може един човек да изпълнява хиляда функции. Когато си сам, невинаги имаш адекватното виждане, затваряш се в един свят, в който си мислиш, че твойта гледна точка е най-правилна. Добре е да има хора отстрани, които да дадат своите съвети.
- Защо се разделихте с Никола Стоянов и Джулия Бочева?
Мона: Такива неща се случват често. Никола реши да продължи да се занимава с театър, все пак и това е учил. От самото начало беше казал, че е фен на музиката, но предпочита актьорството. Джулия също учи в НАТФИЗ и прецени, че това е нейният приоритет. Групата трябва да се развива, а те нямат време и кой знае какво желание.
Иван: Не е имало скандали, както често се пише.
- Къде репетирате?
Иван: В Би Ти Ви, осигуриха ни зала и апаратура, с които разполагаме 24 часа в денонощието и сме им много благодарни. Не се налага да се съобразяваме с време, да наемаме техника. Големи късметлии сме. Бил съм и в други групи и знам колко е сложно да търсиш помещение, да напасваш времето за репетиции. Не приемаме възможностите, които са ни дали, като даденост, а ги оценяваме и се стараем да се възползваме от тях максимално.
- Успявате ли да се издържате с музика, или ви се налага да работите и нещо допълнително?
Мона: Да, справяме се. Имаме участия, но в момента сме ги ограничили за известно време. Гледаме да подбираме ангажиментите си така, че да не прекаляваме и да не омръзнем на хората. Иван работи и като модел.
Иван: В “Ивет фешън” съм и на месец имам по две-три фотосесии. Сега трябваше да пътувам до Истанбул за една реклама, но тук имах други неща да свърша и не се получи. Това е нещо странично, което ми доставя удоволствие.
- Моделите са доста добре платени в чужбина, не ви ли се иска да опитате?
Мона: Не го пускаме.
Иван: Имам някакви планове в края на годината да замина за месец-два, но ще видим... Няма да ходя, Мона не ме пуска. (Смее се.)
- Как вървят нещата в личен план?
Иван: С Надя сме заедно вече две години и всичко е наред. За първи път имам връзка, в която съм толкова близък с човека до себе си. Ние сме приятели, имаме еднакви интереси, чувстваме се прекрасно в нашия си свят.
Мона: Имам си ново гадже, но няма да ви кажа кое е. Многото внимание от страна на медиите не се отразява добре. Сега ще си го пазя за себе си.
- Популярно име ли е?
Мона: Не казвам. (Смее се.)
- Половинките ви ревнуват ли от феновете?
Иван: Надя също е в този бизнес и двамата сме наясно как стоят нещата. Но в една връзка, за да има доверие, трябва да се даде и доза свобода.
Мона: И моят приятел е в тази сфера.
- Имате ли смешни истории с фенове?
Иван: На последното участие в Ямбол на саунд чека имаше съвсем малко хора – 10-15, и решихме, че концертът на открито ще бъде малък и ще мине бързо. Когато започна обаче, се събра голяма публика и мина много яко. След края се качваме в буса, но се оказа, че барабанистът ни - Иван, го няма. В този момент той се обади и каза, че някакви фенове го гонят и той тича. И тъкмо тръгнахме, едно момче застана пред буса и заяви, че няма да мръдне, докато не му дадем автограф. Това са неща, които цял живот ще помним сигурно.
Мона: След концерт в Асеновград
ни скриха в
сградата на
общината
Имаше много деца, а полицаите не бяха достатъчно. Организаторите се притесниха, че ще хукнат към нас за автографи и може да смачкат най-малките, които бяха 4-5-годишни. Излязохме с шапки през някакви задни изходи.
Иван: В провинцията хората са най-отворени, раздават се много, защото изкуството стига до тях по-рядко. Рисуват ни плакати, чакат ни със седмици – страхотни емоции и спомени остават за нас.
- Сигурно сте имали и неприлични или нахални предложения?
Иван: Докато живеех с родителите си, имаше момичета, които бяха научили адреса. Непрекъснато звъняха на вратата, не вярваха, че не съм вкъщи. Една вечер явно решили, че се крия, и се изнервили, бяха нарязали гумите на колата. На предното стъкло беше сложена моя снимка от списание и пишеше: “Не съм ти фенка вече.”
Мона: Аз съм имала тъпи свалки от сорта на: “Някъде съм те виждал, позната си ми”. Пожелавам им “Лека вечер” и се обръщам с гръб.