Вестник “24 часа” разказа в съботния си брой каква е причината за заминаването на писателя Георги Марков за Италия през 1969 г. Авторът на “Задочните репортажи” тръгва за Болоня, града, в който живее брат му Никола Марков, с идеята да реализира на Запад филм по своя роман “Жените на Варшава”. Предложението му е отправено от известния журналист Петър Увалиев. Филм обаче така и не се прави, а из България плъзва слух, че Георги Марков повече няма да се върне. Пиесата му “Комунисти”, написана по случай 25 години от 9 септември 1944 г., не вижда бял свят.
“Аз още очаквам да започна някаква работа с Увалиев. Той беше изразил най-добри намерения, но досега не можа да направи нищо. Това до голяма степен скова работата ми и ме притесни извънредно. Неговите възможности са твърде големи и той действително може да ме вкара в играта. Иначе е много трудно. Специално за Италия хич не е важно какво си написал, а е важно кой си.”
Това казва писателят в писмо до своята позната Надя Кожухарова, българка, която живее в Мюнхен, на 13 януари 1970 г.
В него той признава, че през септември 1969 г. почти си бил стегнал куфарите за София, но точно тогава свалят “Комунисти” и ,“идването ми щеше да налее масло в огъня”.
При пристигането си в Лондон през 1970 г. Марков първо живее в дома на свой приятел - българин. През септември същата година той пише три писма до посланика на България в Лондон, с които иска удължаване на визата. Любезно му отговаря и го кани на разговор тогавашният легационен секретар Живко Попов, по-късно разжалван от властта и задържан.
Марков започва да сътрудничи на Би Би Си следващата година,
а през 1972 г. е
назначен за щатен
служител в
българската секция,
която се помещава в сградата “Буш хаус”.
“Той беше човек, роден да води разговор, обаятелен и романтичен, но признаваше, че за него е трудно да работи за организация”, казва пред следователите от Скотланд ярд колегата му от Би Би Си Реймънд Пол Франсис. Според английския журналист сред началниците на Марков в радиото битувало мението, че е малко мъчен характер.
След заминаването си за Италия писателят прекъсва връзката си с Яна Пипкова и започва любовен романс със секретарката на Увалиев - Пени. Пред близки тя споделя, че се влюбва във високия мъж в мига, в който той влиза в кабинета на Увалиев.
След две години и тази връзка приключва, когато Георги Марков
се запознава с
колежката си Анабел
Според нея още като се запознали, той бил наясно с рисковете, свързани с това, че е невъзвращенец.Тя доловила, че той си подбира приятелите много внимателно, като почти никой от тях не е българин.
“Винаги беше леко разтревожен, когато е в извън Англия”, казва Анабел. Двамата се женят на 5 юли 1975 г., а на 9 юни 1976 г. е ражда дъщеря им Александра Райна.
“В Би Би Си той нито е излъчвал, нито е писал антикомунистическа пропаганда”, твърди съпругата му. “Радиостанцията си запазваше свой стил на безпристрастност и правото да цензурира всеки материал”, добавя тя.
Радиостанциите в Германия - “Свободна Европа” и “Дойче веле”, обаче са съвсем различни - там се леела антикомунистическа пропаганда.
Две години и пет месеца след като Георги Марков напуска България, на 26 декември 1972 г. тричленен съдебен състав с председател Симеонка Костадинова от Софийския градски съд прочита присъда №77/72 г., с която го осъжда задочно на 6,5 затвор при строг режим.
От съдебното решение става ясно, че той е посетил Италия за срок от 6 месеца, който е удължен още два пъти - от Посолството на НРБ в Рим и от Посолството в Лондон за още една година, считано от 25 септември 1970 г.
“След законовия тримесечен срок от изтичане на разрешаването не се е завърнал в страната и се е поставил в услуга на чужди организации с цел да им служи”, постановява съдът.
Магистратите
конфискуват в полза
на държавата
3 хил. лв,, собственост
на писателя,
намиращи се на влог в ДСК - Благоевградски район, на бул. “Витоша” в София. Парите са на името на съпругата му Здравка Лекова.
Георги Марков има и второ обвинение, че от края на 1971 г. разпространява по радио “Дойче веле” коментари и есета с клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществения строй в НРБ. По това обвинение той е осъден на 2,5 г. затвор при строг режим.
Като свидетели са призовани баща му Иван Марков, съпругата му Здравка, приятелката му Яна Пипкова, актьорът Любомир Кабакчиев.
Към делото е приложена и характеристика, написана от Слав Караславов, главен секретар на Съюза на българските писатели по онова време.
“Като творец Георги Марков беше един от най-лансираните млади писатели. Сюжетът на повестите и разказите на Марков са повече из живота на една неустановена, ненужна прослойка в нашето общество. Особено характерна е книгата “Портрет на моя двойник”. В тази повест се разказва за една комарджийска група от млади хора”, пише Караславов.
Той споменава и времето, когато Марков е завеждащ отдела за научнонопопулярни разкази в издателство “Народна младеж”. “Освен че системно нарушаваше трудовата дисциплина, освен че беше превърнал редакцията в едно своего рода снобско сборище, в художествения съвет се опитваше да прави внушение, че в съветската литература няма нищо голямо за превеждане у нас”, безмилостен е Караславов.
През 1975 г. Георги Марков показва на своя колега Дейвид Флойд, специален кореспондент в радио “Свободна Европа”, една хартийка. Флойд, който е с руски произход и леко разбира български, твърди, че писателят му показвал съобщение, от което излизало, че България го е осъдила на смърт.
“Ръцете му трепереха точно когато ми посочваше:
“Гледайте, гледайте
смъртна присъда”,
казва Флойд пред разследващите. Според него това, което видял, бил най-обикновен лист хартия, доста жълт на цвят, смачкан, сякаш преминал през много ръце.
Флойд успял да прочете “враждебна дейност” и “осъден на смърт”. Както разбрал от разговора, това било извадка или перифраза от присъда, приета от български съд.
Журналистът твърди, че Марков очаквал с негова помощ присъдата да стане известна на слушателите на радоито. “Ние, руските емигранти, не се изненадвахме от такова нещо, защото чл. 64 от Наказателния кодекс на СССР постановяваше, че наказанието за враждебна дейност е смърт”, казва журналистът.
Смъртна присъда на Георги Марков не е издадена у нас, така че не е много ясно какво точно е видял журналистът и е разказал пред Скотланд ярд.
След няколко години Марков
получава
предложение
от радио
“Свободна Европа”
да започне постоянна работа при тях и да се премести в Мюнхен. Той го обсъжда с жена си. Преди това иска да се срещне с ръководството на Би Би Си да види дали няма да му предложат по-добри позиции.
Предложението обаче не му е много по сърце, защото е започнал нов роман и има намерение 6 месеца да се посвети на него и да излезе в дълъг неплатен отпуск.
Едно трагично събитие в живота му обаче през юни 1978 г. изостря критиките му към комунистическата власт. Умира баща му - Иван Марков, без двамата да се видят през последните 9 г. Статиите му по “Свободна Европа” и “Дойче веле” станаха още по-язвителни, казва Анабел Маркова. Той започна да разкрива потресаващи секрети за управляващата клика, свидетелства тя пред следователите.