Само петолъчки от мозайка напомнят за комплекса на червените велможи край Ловеч. Храсти, бурени и дървета настъпват към неугледната руина. Мястото е диво и запуснато. От обвитата в тайнственост партийна вила стърчат само стените.
Луксозното някога място за отдих на първенците на града и страната сега стряска. Няма дори следа от стъкла, дървения, мрамор, ефектен червен камък. Крадци на желязо са обезкостили арматурата и козирките над входовете са се сгромолясали.
По соцвреме на ловешката партийна вила са вземани важни за държавата и окръга решения, твърди Лазар Дончев, бивш първи секретар на ОК на БКП. В нея са водени преговорите между България и Куба при посещението на Раул Кастро - брата на Фидел Кастро, през януари 1977 г. “Визитата на Раул беше доста напрегната. Разговорите с българската страна, представлявана от Тодор Живков, Петър Младенов и Пенчо Кубадински, продължиха два дни и половина”, спомня си Дончев. Срещите били при закрити врата даже за домакините. Той обаче е убеден, че тогава
България е разчитала
повече на Раул,
отколкото на
Фидел Кастро
Всички делегации от братски страни са посрещани във вилата. Имало пряка телефонна връзка с ЦК на БКП известна като петолъчката, за да бъде гарантирана сигурността на ВИП-овете.
Пак там било взето решение държавата да подпомогне финансово изграждането и довършването на обекти в Ловеч и окръга за посещението на дипломатическия корпус през 1986 г. То било предшествано от идване на Тодор Живков в града две години по-рано.
Когато минавал покрай занемарения строеж на сегашния хотел “Ловеч”, Първия погледнал грозната сграда и рекъл: “Или го довършвайте, или го събаряйте”. Местните управници се оплакали, че обектът изисква много средства. Тогава ловец номер 1 на България Пенчо Кубадински подхвърлил: “Що не мине корпусът тук... и хотелът да се направи”.
Самата вила била градена на два етапа. Старата и новата ѝ част се различават заради модите във времето. Но архитектите се постарали да има свързващ елемент и постройките да се впишат в девствената природа. Изграждането на старата част започва малко след образуването на окръзите през 1959 г. Тогава с постановление на ЦК на БКП било разрешено на институциите да извършват стопанска дейност. Завеждащият стапанската част на ОК на БКП в Ловеч Минко Тодоров-Торонто бил инициативен и оправен човек.
Заел се да гледа
овце и прасета
и да прави зеленчукова градина край стари постройки в местността Гуровото, конфискувани от държавата. Покрай това се родила идеята да бъде изграден “Дом за отдих на ОК на БКП”.
Първата част на дома била завършена през 1962 г. В строителството участвали затворници и лагеристи от така наречения лагер на смъртта “Слънчев бряг”. Жителите на Ловеч знаели, но било опасно да се говори за това.
Кокетният за времето си комплекс бил на два етажа. В него имало салон за срещи, трапезария, кухня. Петнадесет стаи имало на втория етаж, а още 4, малък апартамент и делови салон - на първия. В този си вид партийната вила просъществува до средата на седемдесетте години на миналия век.
Тодор Живков поне
два пъти в годината
идвал на лов
в Ловешко. Посещавал, разбира се, и други ловни стопанства в страната, но към този край имал особена слабост. Веднъж, придружаван от писателя Емилиян Станев, се заседял няколко дни в Гуровото. На отиване писателят сякаш на шега подхвърлил: “Тука е бедничко, другарю Живков, сякаш партията е бедна...”
Думите му амбицирали тогавашния първи секретар на ОК на БКП Петър Балевски. Под негово давление партийното бюро взело решение да разшири и модернизира вилата. На секретаря по строителството Петко Великов било възложено скоростно проектиране и изграждане на новата част. И тя да станела готова за ловния сезон 1978-1979 г. Построени били четири широки апартамента, единият от тях специално за генералния секретар, голяма и светла заседателна зала с бюфети и офиси около нея, топла остъклена връзка със старата част на вилата, преддверия и приемни. Под залата пък били проектирани
сауна и малък
басейн
В началото на осемдесетте години направили преустройство на четирите апартамента в стил “резиденция “Бояна” - поставили резбовани тавани и големи тежки килими. За удобството на партийните другари не се жалели пари. И западното влияние не се считало за вредно, що се отнасяло до питиета - уиски, джин, бърбън и други капиталистически глезотии. Храната също изобилствала.
Междувременно се разраствало и помощното стопанство. Отглеждали се крави и овце, оформена била прасковена градина, даже свръхпроизводството от нея се предавало на "Булгарплод". На вилата нямаше охрана, спомня си Лазар Дончев, който отговарял за стопанската част. Имаше един отговорник, най-много двама затворници като общи работници и леля Веска - готвачката. Той разказва как със съдействието на военните
била изградена
хеликоптерна
площадка
близо до вилата. На нея Тодор Живков не кацнал нито веднъж, само излитал с правителствения вертолет.
Под сурдинка се говори, че в комплекса са водени млади момичета, за да радват очите на застаряващите червени велможи. Градската легенда мълви още, че вероятно и сцени като във филма “Маргарит и Маргарита” е имало - принуждаване към секс в замяна на височайше благоволение.
“Колкото и да не вярвате, не е имало оргии и никакви момичета не са водени. Първият секретар на ОК на БКП Петър Балевски не позволяваше и беше категоричен, че ще има сурови наказания, ако някой пристъпи заповедта му”, твърдеше приживе бившият домакин на вилата Велко. Затова деребейството, разпищолването до освинване ставало в другата вила - тази на окръжния народен съвет в с. Сливек.
Тогавашният председател Георги Шарков я ползвал като собствена. Събирал приятели да играят карти - удоволствие, гарнирано с отбрани храни, напитки и женски ласки. Отбелязвал богато семейни и лични празници, а после не плащал разходите - те били прехвърляни за сметка на ОНС. Ето защо за злоупотреба с власт и лично облагодетелстване Шарков е първият изключен от БКП през 1990 г.
С идването на демокрацията започнало умирането на вилата. Имотът бил конфискуван със Закона за имуществата на тоталитарните партии и организации през 1992 г. Но останал в уставния фонд на фирма “Универс”. В бурните години на прехода по ловешките площади се обещавало с благата на партийната вила да се нахранят социално слабите и болните, припомнят местни политически наблюдатели. Първоначално обектът имал наемател, който останал длъжник към “Универс” и се водили дълги дела. В средата на 90-те г. имало поне пазачи, за да няма кражби. През 1995-а вилата била окончателно затворена, а разграбването и опустошаването ѝ се развихрили с пълна сила.
Здравият комунистически асфалт обаче е изтраял набезите на вандалите и времето и пътят до обекта е проходим. На фона на прекрасната заобикаляща природа всеки може да види как се рушат постройки, за които се обещаваше през годините да станат я оздравителен дом за деца, я приют за стари хора, я център за балнеолечение. А кой е собственик на терена от 29 декара, така и не става ясно.