Книгата „Предателите на Левски” е дело на журналиста Росен Янков, който дълги години проучва живота на Апостола и е публикувал не една статия, посветена на него. Изданието анализира и поставя акцент върху последните месеци от живота на Апостола. Най-голямо внимание е отделено на часовете преди залавянето му на 27 декември 1872 г. 62-а дни преди тази дата, на 26 октомври, е извършено първото предателство на Левски, което е документирано черно на бяло. Но той е предаван още десетки пъти – в ареста, пред съда и дори под бесилото.
Авторът обаче не се ограничава само с историята за предаването на Дякона. Той разсъждава и за предателските нагласи на хората като цяло.
Предлагаме ви откъс от книгата, в който поотделно са разгледани възможните предатели на Левски.
Втора глава
Осмина посветени
Кои са можели да знаят, че Левски отива в Къкрина
Срещата на Левски със заптиетата на Пази мост е обект на особен научен интерес. От нейното тълкуване зависи отговорът на въпроса дали Левски е предаден. За някои историци тя е само епизод от живота му. Те защитават тезата, че Левски вече е предаден от поп Кръстьо и потерята при Къкрина е отишла да го хване. За други залавянето му е резултат само и тъкмо от срещата на Пази мост. За тях предател изобщо няма, а Апостола е допуснал грешки, с които събудил подозрение у заптиите.
По-свободно боравещите с фактологията автори лансират версии, че не попът, а укривателката на Левски Величка Хашнова го е издала. Или издайник е нейният брат Марин Поплуканов, председател на комитета. Може да е Никола Цвятков, спътникът на Левски до Къкрина, или пък укривателят му Никола Сирков, който подозрително скоро след обесването на Левски се пропива и умира от цироза. Издайник може да е и Христо Латинеца, ханджията в Къкрина. Всички те (без арестувания Поплуканов) са знаели, че Левски отива в Къкрина. Въпросът е знаел ли е и поп Кръстьо и как е научил.
През декември 2012 г. експертен екип сне координати на реперите в целия зрителен обхват на заптиетата от Пази мост. Изготви и карта на видимостта им, както и нивелационен профил на местността според надморската височина. Чрез тях доказа, че видимостта от моста е само около 500 м. Анализът на тези топографски данни показва, че срещата на Пази мост не е повлияла за залавянето на Левски. Имало е предателство. Самата личност на предателя обаче не може да се установи с помощта на географията.
Това е работа на историята. Затова се гмурваме в нея и очертаваме около поп Кръстьо кръга на онези, които е било възможно да предадат Левски.
Никола Цвятков
Младежът с прякор Бакърджията е верен на комитета човек, брат на Христо Иванов–Големия, комшия и братовчед на укривателя на Левски в махалата Дръстене Никола Сирков.
Николчо е 19-годишен, когато придружава Апостола в последния му път. Той потегля от Ловеч почти едновременно с него и двамата се засичат на пътя “при чуклинката”, където излиза пътеката за махалата Дръстене. Оттам вървят заедно. Никола язди коня на своя пайструх (пастрок, отчув) бай Иван, в чийто самар е зашит архивът на комитета. Пътуват за Търново и срещат заптиетата на Пази мост.
Като единствен очевидец след Освобождението Никола дава изчерпателни сведения за тази среща. Източник на информация за нея обаче е и самият Левски според това, което е разказвал на други арестанти, както и в своите показания пред съда. Трети източник е споменът на заптието Хасан Али чауш, който обаче май е менте – много късен и умозрително структуриран така, че да се връзва с по-късно установени факти.
Разказите на Николчо са общо 3 пред различни изследователи. В тях има и неточности, например, че онази нощ в Къкрина имало пълна луна. Налице е и т. нар. еволюция – всеки следващ негов разказ съдържа повече детайли във вреда на поп Кръстьо от предишния. Но в главното Никола е категоричен и последователен. На сутринта в Къкрина Апостола и раненият от него в престрелката старши джандар са качени на кола за Ловеч. Никола е вързан с ханджията и върви отзад. По пътя ги пребиват, за да им изтръгнат признания. Те обаче са твърди и тогава, и после пред съда – отстояват докрай, че не познават Левски. Никола е задочен свидетел на очна ставка между Левски и поп Кръстьо в ловешкия кауш същия ден. Апостола после му разказва как е протекла.
И конят говори
Потерята в Къкрина си е нямала представа, че и Апостола е яздил коня на Николчо. Това на свой ред е косвен аргумент за липсата на видимост. Той означава, че заптието Хасан Али чауш не е видял как Левски яха коня при Гьола, а Николчо тръгва пеша. Доказва го съдбата на коня.
След залавянето на Апостола той е обискиран, ханът и съседната къща са старателно претърсени. Но не и конят. Той стоял 3 дена гладен в яхъра на хана и после е отведен в Ловеч като кон “йова” (безстопанствен) на комитите. За да не го хранят, го натирват към поляните и самарът с архива се извърта под корема му. Пастрокът Иван води за свидетел турчина, от който е купил коня, дава и подкуп на гавазина и си прибира добичето.
Николчо отрича да познава Левски. Издържа и боя на път за Ловеч, когато джандарите го бутат в трап, един сяда на главата му, друг – на краката и двама го удрят с тояги. Подозрителното при него е, че е отседнал в хана, макар семейството му да живее в Къкрина. (Овдовялата майка на Николчо се е омъжила за Иван Крачула от Къкрина, вдовец, баща на Христо Иванов–Големия. Двамата доведени братя се почитат много.)
От София Николчо е върнат в кауша в Ловеч през януари. На свиждане заръчва на майка си да каже на Никола Сирков да вземе архива от самара и да го скрие. Така архивът е спасен. Някои книжа и писма ги изяждат мишки, но повечето са запазени в газена тенекия. През 1879 г. Николчо предава част от тях на Захари Стоянов срещу опис и декларация за връщане. Другите пази до 1901 г. и ги предава на д-р Парашкев Стоянов за музея на Левски.
През 1874 г. Никола се жени за вдовицата на своя комшия Никола Сирков. От 1878 до 1892 г. е горски стражар, но го уволняват без пенсия. От 1901 г. е касапин и умира в бедност през 1904 г. Не е получавал поборническа пенсия. По волята на жена му е погребан в гроба на Никола Сирков. Поведението му изключва да е бил предател.
Христо Цонев Латинеца
Споменът на Хасан Али е съмнителен, защото е преразказан чак на стари години от сина на Христо Латинеца, който го бил знаел от баща си. Минали са много десетилетия, но Христо Латинеца все пак е в кръга на възможните предатели. Като изкарва заптието толкова схватлив, синът гледа да оневини баща си и да го извади от този кръг.
Христо Латинеца е приятел с Левски още от легията в Белград. Член е на комитета в Ловеч. Ден преди Левски е пратен в Къкрина да отвори хана и да го приготви за нощувката на Апостола и Никола. Когато двамата влизат, в хана е оживено. Селянин се заглежда в Левски и пита съдържателя кой е. Латинеца казва, че е “Христо дядо-Иванов. Син на Крачула. На Петко Касапина брат”. Това е съратникът на Левски Христо Иванов–Големия. Той обаче се оказва близък на селянина. Леко смаян, той влиза в одаята и пита Левски: “Ти ли си бре, Христо?” След потвърждението добавя: “Променил си се и не можах да те позная, нали си ми кръщавал деца?” Тук Левски се сеща за кого го вземат и отвръща хладнокръвно: “Аслъ се измених, като съм ходил толкова години по Сърбия”. И с едно “утре ще се видим” излиза и се измъква от ситуацията.
В този епизод защитниците на поп Кръстьо виждат шанс да включат и този селянин от Къкрина сред възможните издайници на Левски. Не се е хванал, помнел лицето на кръстника и усетил нещо нередно. Тръгнал си от хана и обадил на турците, че там ще спи лошав човек. За да го направи обаче, трябва да е бил свръхмотивиран, неясно от какво, и да се вдигне пеша до Ловеч през нощта. Минало е още време, докато потерята се организира и стигне до хана. Дори заптиите да са препускали, всичко това не се побира в промеждутъка от около 4 часа от разговора до момента, когато гръмват изстрелите.
Минути преди турците да потропат, Латинеца излиза от хана и отива при роднини да вземе втори кон за Левски. Ако той е предателят, значи е бил наясно, че потерята е отвън. Измъкнал се е, за да не пострада в патакламата. Според тази версия потерята дори е чакала да настъпи дълбока нощ, за да спипа Левски в просъница, и даже се е гряла на огън, запален безопасно далече от хана.
На вратата на хана се чука силно и Николчо отива да отвори, мислейки, че се връща Латинеца. Но чува властен глас: “Ач капую бе, ханджи!” (Отвори вратата бе, ханджийо!) Николчо разпознава гласа на заптието от моста и съобщава това на Апостола. Така той си дава сметка, че трябва да бяга. Няма как да пробута на един и същ стражар две легенди за себе си в един ден. В опит да се измъкне Левски грабва от лавицата и револвера на Латинеца, стреля с двете ръце през прозореца от едната страна на хана и се втурва от яхъра към вратника в двора от другата страна. Там не рискува да отвори вратника, за да не скърца, и прескача плета към съседната къща на Денчо. Оттам никой не дебне. Но пада по очи при скока и иззад дувара откъм улицата с викове “Юруш, бре!” към него се спускат трима души. Левски стреля и ранява заптието Юсеин Бошнак в пръста на ръката. Те също стрелят по него. Нахвърлят му се, идват още заптии, боричкат се, Апостола е порязан дълбоко с нож по главата и лявото му ухо увисва. Затиснат е към земята, вързан е и после е окован.
Явно чул изстрелите, Латинеца се връща без кон доста бързо и е задържан, както и Николчо, който в одаята се прави на заспал. Двамата отричат да познават Левски. По обратния път до Ловеч заптиетата пребиват и Латинеца, за да издаде каквото знае. Не биха го направили, ако той е предателят.
Пред съда в София Латинеца отрича да познава Левски, макар Апостола да го е посочил като свой познат, когото обаче не бил виждал отдавна. (Една от малкото му грешки при разпитите.) На въпроса: “Дяконът казва, че когато си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там”, отговорът пак е непоколебим: “Нека казва, не го познавам.”
Не е вярно и че Димитър Общи издал хана като комитетско свърталище. Тази теза се лансира, за да се пришият на ентусиазирания предател всички предателства. Общи не е знаел за хана. Той е бил вече изолиран от Левски и е действал само в своя конспиративен район, включващ комитетите в Софийско, Орханийско и Тетевенско.
А и Латинеца не е собственик на хана, само го “държи под кирия” (наел го е), и то отскоро – от май 1872 г. Левски не ще да е отсядал там повече от веднъж-дваж.
В силно белетризираната биография на Левски от Стоян Заимов Латинеца бил казал на Апостола:
“Бай Василе, по-скоро бягай от тукя, защото третий път стана вече как ханчето нощно време е претърсвано от Ловчанската и Севлиевската полиция. Търсят те под шумка и под дръмка...”
Тук обаче, както и другаде в текста, Стоян Заимов е крайно недостоверен. Съдът пуска Никола и Латинеца. Стражар ги връща в Ловеч, но там ги държат в кауша чак до 25 март 1873 г., после ги освобождават. За разлика от Никола обаче при Латинеца се допуска вероятността да е обадил на поп Кръстьо, без да го подозира още, кога Левски ще отиде в Къкрина. Едва ли ще се разбере дали е било така. Христо Цонев Латинеца умира на 40-годишна възраст през 1883 г.
Никола и Мария Сиркови
Укривателите на Левски го приютяват на Бъдни вечер преди залавянето. Те имат две къщи – една на улицата в Дръстене с кръчма и работилница, и една в двора. Тъй като са бездетно семейство, втората е много удобна за скривалище. От него се бяга през покрива, като се махнат две шинди, и после по скалите. При едно по-ранно претърсване Левски е бил вътре и се измъква като по чудо под носа на заптиетата.
Никола и жена му може неволно да са издали пред поп Кръстьо нещо за Левски, но едва ли, пък и тя отрича попът да е идвал в онези дни. Той вече е изглеждал подозрителен. Според един спомен често ги е посещавал и подпитвал дали няма Левски или някой друг да отива към Търново, да проводел писмо по него. Веднъж попът дори остава цяла нощ у Сиркови да чака Левски да се появи. В късно свое свидетелство Сиркова убедено отрича всичко това, както и че имало подхвърлени от поп Кръстьо фалшиви писма на Левски с имитиран негов почерк.
Сиркови научават за залавянето на Левски още на сутринта от поп Цока. “Това ни падна като гръм. Три дена вкъщи синия не е слагана (храна не е сервирана). Никола ходеше като замаян. Само пушеше и пиеше мастика и чакаше да го повикат в конака. Бяхме тръпни и седяхме като над вода”, разказва Мария Сиркова.
Страхът тресе Никола Сирков 10 месеца, той се пропива и умира от цироза през октомври 1873 г. Според вдовицата му имал “силна диария, после сюрдисало го черно, повърнал черно и умрял за три дни”. Един автор, отстояващ невинността на поп Кръстьо, отдава впиянчването, този страх и тази смърт на Сирков на гузна съвест.
Овдовялата Мария е на 33 години, когато се омъжва за 21-годишния си комшия Николчо Цвятков и го взема в къщата. Женитбата е бърза, нарушена е традицията за едногодишен траур. Върху този факт писателят Йордан Вълчев гради версия за любовен триъгълник още приживе на Левски. Според Вълчев Сирков се тресе – особено след като опасността да го арестуват отминава – по други причини. Той е смелчага, приятел с Левски от легията. И да го е обзел страх, той би го накарал да полудее, но не и да повръща “черно”. Възможно е да е разкрил двамата любовници или пък да се е досетил за някаква тяхна тайна, свързана с Левски. Дотук Вълчев стъпва само на голи догадки. После допуска и че прелюбодейците са решили да се избавят от Сирков и са го отровили. За Вълчев, чиято съпруга е виден български патолог, черните фекалии и черната повърната слуз може да са резултат не от цироза, а от отравяне.
След Освобождението, когато властта в Ловеч държи Марин Поплуканов, двете Сиркови къщи са нарочени за събаряне, за да се разшири улицата. Николчо моли да се запазят заради паметта за Левски, но Поплуканов отказва. Семейството купува друга къща и се мести, а след смъртта на втория й съпруг Мария Сиркова се преселва в Угърчин. Умира през 1911 г. и е погребана против волята й в дръстенското гробище, а не в църковния двор. По-късно костите й са пренесени при двамата й мъже – Сирков и Цвятков. Сега трима от най-верните хора на Апостола спят вечния си сън заедно.
Величка Хашнова и мъжът й Гечо Хашната
Укривателката на Левски взема страната на баща си поп Лукан, който има дрязги с поп Кръстьо по енорийски въпроси. С времето целият Поплуканов род се настройва враждебно към поп Кръстьо.
След издайничеството на Димитър Общи братът на Величка – Марин Поплуканов, е арестуван и пратен на съда в София. Арестуван е и старият поп Лукан. Когато Общи го вижда, казва в съда, че има грешка и трябвало да доведат доста по-млад поп, нисък и с черна брада. Поп Кръстьо е викнат в конака и държан една нощ, но не е пратен в София. Величка Хашнова също е поставена под арест, но в дома на поп Кръстьо, каквато е била практиката за жени арестантки.
Поп Лукан е върнат в Ловеч и освободен, а в деня преди залавянето според Мария Сиркова е викнат от Левски в скривалището и са разговаряли.
Всичко това, твърди се без улики, правело Величка Хашнова вероятен предател – тя дала на турците Левски, за да спаси брат си и баща си.
Хашнова първа обявява поп Кръстьо за предател. Прави го още преди Левски да е заловен. Това твърдение е подхванато и от братята й и се превръща във всеобщо убеждение на най-близките съратници на Левски, а вероятно и на самия него. Съпругът й Гечо Хашната е брат на Никола Сирков и също като него е стар приятел, много близък и верен на Левски. И той умира мистериозно. (Убит е през 1877 г.) Тази смърт кара Йордан Вълчев да изключи Гечо от кръга на възможните предатели на Левски, но да го прибави към Никола Сирков при онези, които предателят е премахнал, за да не го разобличат.
И в по-късните си действия, например през Априлското въстание, Хашнова е безукорна. Укрива 3 месеца през 1876 г. Христо Иванов–Големия в дома си в скривалището на Левски. То буквално е взривено от потеря, но той успява да си пробие път със стрелба и да се спаси. По-късно Хашнова се грижи и за заловени Ботеви четници.
Марин Поплуканов и Димитър Пъшков
Председателят на Ловешкия комитет е арестуван заедно с Димитър Пъшков. Издава ги Димитър Общи. Двамата са закарани в София, но отричат да са комити. Пратени са на вечно заточение без присъда, само с административна разпоредба. Бягат от Диарбекир и се връщат в България заедно с руските войски през 1877 г. По-късно Поплуканов е депутат, после е управител на Ловеч.
Опитите да бъде оневинен поп Кръстьо най-често са за негова сметка. Той е обект и на множество по-късни инсинуации и фалшификации. Първо се изтъква, че мюдюринът се държал твърде приятелски с арестуваните Поплуканов и Пъшков, гощавал ги, черпел ги с кафе. Разпитвал ги е цели две седмици и ги е увещавал да издадат къде се крие Левски. Със сигурност не ги е подлагал на изтезания. В нощта преди да ги изпрати в София цели 3 часа изкушавал Пъшков да проговори с разни обещания. Казал му: “Ти трябва да се откриеш пред нас. Кълнем ти се в нашата вяра, в децата си, че дума от нас няма да излезе, да ни съобщиш къде се крие тук в Ловеч дякон Васил Левски и как можем да го уловим; ти ще получиш опрощение и ще те пуснем на свобода да не гниеш по затворите и 2000 гроша, а пък аз ще получа декорация (орден) и повишение.”
По-късно в Анадола Поплуканов живеел охолно за разлика от другите заточеници, но тефтерчето, в което си водил сметки, накрая мистериозно се изгубило. Тук намекът е, че Поплуканов е харчил комитетските пари, за чието присвояване е наклеветил поп Кръстьо. Те му били пращани от баща му поп Лукан.
Изтъква се също, че самата фамилия е “лукава”, в нея има заложено лукавство. Към този род поради невежество или политическа злоумисъл се пришива и Тодор-Лукановата фамилия в Плевен, чиято издънка е убитият премиер Андрей Луканов. Тя обаче е сродена в Ловеч не с Поплуканови, а със Сиркови, които са най-верните съратници на Васил Левски.
Най-после исторически фалшификат е също и че при събарянето именно на Поплукановата къща през 1973 г. са открити 1364 монети, все златни и все от емисии преди 1867 г. За тях се твърди, че са присвоените пари на комитета, както и наградата, която Марин Поплуканов е получил за предаването на Левски.
Тази теория е нескопосана. Къщата не е на Поплуканов. А и като властник след Освобождението той е имал множество възможности да усвои парите. Защо да ги държи като съкровище, което някой ден ще го уличи. От друга страна, той е главният обвинител на поп Кръстьо, организира и направлява неговото опозоряване. Като ловешки управник Поплуканов е искал от всеки кандидат за служба ритуално да заплюе поп Кръстьо, за да получи назначението. Твърди се, че е организирал и цедка в пощенската служба в града за кореспонденцията на попа и е следял и късал писмата от и за него.
Поплуканов обаче е арестуван почти 2 месеца преди залавянето на Левски, така че той няма как да знае дали и кога Апостола ще поеме за Къкрина, че да го издаде. Не е той предателят.
Из „Предателите на Левски и безсмъртието на поп Кръстьо”
Книгата може да поръчате тук!