24 май да стане празник на дългата и
смислена новина, не на краткото “извънредно”
КРАТКИТЕ новини могат са токсични за здравето, доказано е. Действат като вредните храни - колкото по-сладки или по-солени, колкото по-вредни - толкова повече привиквате към тях. Замеряме се по всички възможни канали със сладко-солени парченца накъсана информация, гарнирана като свръхсолен чипс или сладък бонбон, която притъпява сетивата.
Точно така - приТЪПява ги. Подобни неща са лесни за храносмилане, защото не изискват никакви усилия. Поглъщаме ги като малко дете, оставено в стая с шоколадови бонбони - бъркаме в кацата, без да знаем кога да спрем. Повечето от новините, с които се сблъскваме, да не кажа - всички, не изискват умствено усилие.
Тъй като на 24 май винаги става дума за книгите, както става дума за снегорините при първия снеговалеж за годината, трябва да признаем, че всяка книга изисква поне едно - някакво усилие на мисълта.
Кратките новини са тъкмо обратното - те са онзи
чипс, който
издава само шум, хапнеш нещо - глътнеш нищо.
Сигурно е, че в рамките на един ден, както беше писал преди години Ролф Добели, можеш да поемеш безкрайни порции от тези кратки и “извънредни” новини. Те са опаковани добре, светят като неони, издават дразнещи звуци, блъскат те в лицето. Ала в края на деня - нищо.
Онзи ден търсих един вестник и без да искам, попаднах на копие от преди няколко месеца. В първите минути дори не разбрах, че е стар.
Така е и с новините по радиото, емисиите новини по телевизията. Ако си пуснете стар запис, ще ви трябват десетина минути, за да схванете, че месецът е друг. Виенското новинарско колело се върти толкова еднотипно, че изненади няма как да има.
Спомням си, че въпросният господин Добели беше задал един вълнуващо прост и също толкова вълнуващо гениален въпрос, свързан с кратките новини. Ако годишно човек се сблъсква с 10 хиляди новини, има ли една, която е помогнала да направите важно решение за живота, кариерата или бизнеса ви?
Говорим за кратките “извънредно”, “ексклузивно” и подобни новини? Има ли такава? Естествено, че няма.
Новините и затова се казват “новини”, защото ни работят по тънката струна.
Непрекъснато ни дебнат с това, че са “нови”, за да се чувстваме зле, ако не сме ги научили. Не знаеш новините - значи си назад.
Четеш само книги или дълги статии във вестници и списания -
нищо не става от
теб, защото си
извън времето
и пространството, не можеш да проведеш един смислен разговор и не знаеш какво е казал еди-кой си за еди-кого си преди десетина минути.
Интересува ли ни наистина, че Цацаров подметнал нещо от рода на: “Всеки твърди, че разбира и може да направи съдебна реформа”?
Или че се “ремонтира наклонената от вятъра ограда на границата с Турция”. И още: “руското външно министерство предупреди, че САЩ отвличат руснаци”, а “братът на Ким Чен Ун изчезнал мистериозно след концерт в Лондон”, “френски бизнесмен предлагал българска стюардеса за подарък” и “Борисов изнерви Груевски във Ватикана”.
Съгласете се, че Добели е прав - тези новини губят времето, нерелевантни са и в случая няма да променят нито възприятието ни за света, нито ще ни накарат да помислим, камо ли измислим нещо.
И преди една година да се бяха появили, пак щяха да имат същото значение. Никакво.
В капана сме
Нямало е случай, в който да бъда поставен на място, където няма интернет, а в чантата ми има само сериозно списание или книга, и след това да не се появят десетина идеи в главата ми. И обратно - нямало е случай да ми хрумне каквото и да било от слушането/гледането/четенето на кратки новини.
Кратките новини не носят нищо - те излизат като мънички надуваеми балони и бързо се пукат, за да направят път на следващите. Нямат обяснение, нямат рамка, нямат стойност, не допринасят за нищо.
И 100 новини да прочетем днес, няма да разберем
защо са се
случили тези
неща,
които се описват във въпросните новини. В същото време - ако си отделим 30 минути за една по-дълга статия, само по една тема, която бърка дълбоко в проблема, със сигурност информацията ще остане в главата, ще разбърка пластове, мозъчни клетки, ще бъде смислена тема за разговор с приятели, ще се роди ново решение или идея.
Няма кой да обясни хилядите важни и интересни теми, които стоят зад глупавото “оградата на границата с Турция се накланя”. В новината пише за “вятър”, “30-километрова ограда” и “7 милиона лева”.
И разбира се: “патрулите са по местата си”. Защо е там? Какво се случва от другата страна на оградата?
Каква е реалната голяма картинка на събитията, какви са процесите, как се стигна дотук?
Никой не обяснява, но стотици коментират, че не знам си колко си милиона са дадени за оградата, а тя рухва.
Голям праз. Не е това голямата картина, това е малката и провинциална новина, в каквато се е превърнало ежедневието ни.
Но новинарският стрес е толкова силен, че ако случайно пропуснеш тази новини и някой утре ти каже - ей, оградата рухва - ти ще се почувстваш зле. Онзи някой няма да може да обясни защо изобщо я има оградата, ама че вятърът я събаря, това го знае. Думата NEWS може да идва от new, но за мен винаги е произлизала от north-east-west-south.
Малка подробност, която показва, че глобалната картина понякога е по-важна от срутената стена на съседната улица. Само тя помага да разберем света, да помислим за него, за направим откритие, изобретение. Подобни “новини” обаче са дълги, изискват време, съсредоточаване, концентрация.
Минути без прекъсване. Потапяне в една тема. Размисъл. Кратката новина е направена така, че да прекъсне нещо.
Следващата кратка новина прекъсва предишната, безумен водовъртеж. В дългите новини няма линкове по средата, няма тъпи коментари. Има задълбочен текст, на бял лист, който предполага пълно потапяне в темата. И затова ще ги запомните - никой не ви прекъсва със залп “извънредно”, мислите, хрумва ви нещо, пишете на автора да го поздравите, пък той ви отговаря.
Случва се разговор по една тема.
Кратките новини
не са ценност
Те летят във въздуха и дори да ги пропуснете нищо няма да се случи. Дългите статии новини и материали са единствената ценност. Писателят и психолог Алън де Ботон е прав, че новините са новата религия - те имат толкова доминантна роля над съзнанието ни, че имат способността да го промиват без да усетим. Ботон пише, че мисията на новините трябва да бъде: “като помага на хората и нациите да процъфтяват.”
Разбира се, той живее в имагинерен свят, където зад думи като “знание” и “дълбочина” има нещо повече от проста дефиниция. И ако има едно нещо, свързано с 24 май, то не бива да бъде фокусирано върху конкретно опазване на даден език, култура и т.н. Езици и култура има навсякъде.
Опазването трябва да бъде свързано с начините, по които ги консумираме - а начините се свеждат до един - бавно, смислено, задълбочено. Дори и да консумирате смислени четива на френски, това пак ще опази нацията, защото ще вникнете в темата, ще обясните на детето си, ще измислите нещо ново.
Далеч по-добре от консумирането на 100 безсмислени новини, пък дори написани на правилен български.
24 май е за това. Да четем повече, но по по-малко теми.