1700 произведения събра новата национална галерия, наречена “Квадрат 500” (но това име още не е официално) от общо 42 000, които има във фондовете на двата слети музея - Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Те са наредени в 28 зали на 4 етажа, като сградата на НГЧИ прелива в новата част - основно ремонтирания бивш Технически университет до паметника “Левски”.
Днес тя отвори врати за първите си гости - журналисти и изкуствоведи, чийто гид бе лично акад. Светлин Русев - автор на концепцията за подредбата на картините и скулптурите в Националната галерия, наричана разговорно Българския Лувър. Днес, утре и в четвъртък (от 14 до 18 ч) нейните врати ще са отворени безплатно за ученици и студенти, но никой няма да бъде върнат, обещават от ръководството. След официалното откриване на 28 май
входът ще е
10 лева,
но и с отстъпки за различните възрастови групи
Какво може да се види за тези пари? На първо място - не може да се види бързо. Галерията ще работи от 10 до 18 ч и за тези 8 часа едва ли ще може да се разгледа дори една трета от експозицията. Според познавачи, ако човек наистина се интересува от изкуство и положи усилия да разбере защо една карт ина е тук, друга - там, а на етикета на трета в съседство стои името на чуждестранен художник, какви са “уловките” и загадките, които е поставил акад. Русев, трябва да отдели най-малко три дни за спокойно разглеждане. Но и те ще са малко.
Половината от
изложените
творби са на
български автори Другите представят изкуство от Европа, Азия, Африка и Америка. Подредбата е отнела почти 5 месеца, работило се е денонощно. Подобни музеи се редят с години, показва практиката. А към Националната галерия вече има и издаден каталог.
Повече от 60% от произведенията са реставрирани, а картините блестят в нови рамки. При реставрацията се оказали находки - друга картина под първоначалния живописен слой, например. Много ценни неща изскочили и от депата, а за попълване на някои периоди на помощ дошли Софийската градска галерия и сбирки от извънстолични галерии. Някои неща са от частни колекции, но са малко.
Началото на българската колекция се поставя в началото на 90-те години на ХIХ век. По-голямата част от чуждестранната колекция е формирана през 80-те години на ХХ век.
Най-ранното
произведение
в българския
раздел
е “Портрет на Неофит Рилски” от 1838 г., дело на Захарий Зограф. А за “Автопортрет” на Зограф са платени за откупка 40 хил. лв. - това е най-високо платената живописна творба в колекцията.
Най-ранната творба в чуждестранната живописна колекция е “Кръщение Христово” от края на ХV век, най-вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио от Флорентинската школа. Там са творби на Джовани Росо, Франц фон Щук, представена е живописта на Източна Европа, на Централна Америка, японски гравюри, африкански фигури и маски,
творби на Йожен
Дьолакроа, Огюст
Реноар, Анри
Матис,
Жорж Руо, Жул Паскин, Шагал, Пикасо, Дали, както и творби на Николай Рьорих. Някои от най-екзотичните колекции са наредени в отделни зали, защото няма как да бъдат сравнявани с образци на нашето изкуство.
Точно това е концепцията на акад. Светлин Русев, с месеци наред обсъждана и доуточнявана с най-известните наши изкуствоведи. “Какъв е бил принципът на смесването? На първо място - чисто стилистически - известни френски постимпресионисти до Никола Петров и Елена Карамихайлова, големите живописци от кръга на поетическата реалност до Бенчо Обрешков и Борис Иванов. На второ - сюжетно и смислово, а на трето - заедно са събрани картини, които са мярка за времето - например Дечко Узунов и Ненко Балкански с Корнелиу Баба, Иван Ненов с цяла група испански автори”, накратко обясни акад. Русев. Сградата на НХГ - Двореца, няма да пустее. Като начало там ще се открие изложба “Автопортрети” от частна колекция. Следва юбилейна изложба на акад. Румен Скорчев, на Кольо Карамфилов, а още на 3 юни се открива изложбата на Димитър Киров.
През
октомври
сеочаква
изложба
на
Пабло
Пикасо
“Тепърва започваме да работим по графичната колекция и се надяваме догодина да я покажем също в пространството на НХГ. Работим и по идеята в Националната галерия да има и книжарница, но засега нашите издатели не са проявили интерес. Засега ще има щанд и предлагаме албумите, които сами сме издали. Разбира се, мислим и за уебсайт, но това е трудна и отговорна работа. Засега нямаме, но със сигурност ще го направим”, уточни директорката на Националната галерия Слава Иванова. Мечтата ѝ е към галерията да има свободно достъпна библиотека.
Поклон и пред 80-годишнината на Христо Явашев - Кристо - в една от залите има негови ранни студентски работи и два постера от проекта “Над реката” - всички са дарения от световноизвестния художник.