В България за 30 г., не е построен нито един стадион, но са разрушени десетки
ГОЛЯМА драма се заформи около финала за купата на България по футбол. При това трофея си оспорват два отбора, които са на 6-о и 7-о място в класирането и по-нагоре няма как да се изкачат - “Левски” и “Черно море”.
По телевизиите вървят кадри с почти разплакани запалянковци главно на “сините”, които са останали без билети. В ефир се обаждат фенове от Англия, които си купили самолетни билети, а пък нямало да може да влязат на стадиона. Пълен кошмар!
И кой е виновен? Логично - организаторът на въпросното състезание, който се кичи с гордото и претенциозно име Професионална футболна лига. Не знам колко е футболна, но със сигурност не е професионална. И е най-лигавото образувание у нас в този спорт. Едно нещо имаха да свършат за цяла година, но го омацаха по всички канони на жанра.
А беше толкова лесно това да се избегне. Историята и географията дават достатъчно примери.
Едно време всички финали за футболната купа се играеха в София.
Вярно е, че тогава тя не беше купата на България, а купата на Съветската армия (освободителка) и я връчваше военният, военноморският и военновъздушен аташе на СССР в България. Всъщност това е един човек, а не трима, а аз съм запомнил най-добре полковник Гиви Орджоникидзе - симпатичен грузинец с мустаци ала Сталин.
Та при социализма нямаше излишни демократически лигавения, затова купата винаги се връчваше на Националния стадион “Васил Левски”. С едно-единствено изключение - през 1982 г. незнайно защо софийският и пловдивският “Локомотив” играха в Плевен. На стадион “Слави Алексиев” имаше едва десетина хиляди зрители, две трети от които бяха от града под тепетата. В същото време година по-късно първият финал с два отбора от “Б” група - същия “Локо” (Пд) с Христо Бонев, Едуард Ераносян, Аян Садъков, Стефан Стайков и други срещу “Чирпан” на треньора Иван Вутов, събра 25 000 зрители, но вече на “Васил Левски”.
В чест на 1300 години България през 1981 г. беше направен нов турнир - за купата на България, след което финалът му започна да се мести като ромски избиратели преди избори. Не остана град с читав стадион, който да не е видял награждаването на отбора победител - Плевен, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Велико Търново, Благоевград, че дори и Кърджали.
В повечето страни на Европа нещата са съвсем ясно очертани. Финалът се играе на стадион, който или е кръстен национален, или играе ролята на такъв. В Англия всички финали, включително плейофите за влизане в по-горна група, пък била тя и четвърта дивизия, се играят на митичния “Уембли”. Когато стана ясно, че ремонтът му е неизбежен, британците първо направиха нов стадион за чудо и приказ в Кардиф, кръстен “Милениум”, преместиха там за няколко години въпросните финали, а после ги върнаха на новия “Уембли”. Именно там в събота ще играят “Арсенал” и “Астън Вила” във финала за най-стария футболен трофей в света - този за купата на Англия. Да не ви казвам, че всичките 90 000 места отдавна са продадени.
Подобна е ситуацията в Италия, където финалите за купата са на “Стадио Олимпико” в Рим. Не съм чул тази година феновете на “Ювентус” да се оплакват, че трябва да играят в града, от който е съперникът им “Лацио” - първо, има си правила, второ, където и да е финалът, целта ти е да вкараш с един гол повече от другите.
Във Франция националните финали преди бяха задължително на добре познатия ни “Парк де Пренс”, а сега - на сравнително новия, по-модерен и по-голям “Стад дьо Франс”. В Германия домакин, след като падна стената, е Олимпийският стадион в столицата Берлин. Всъщност само в Испания стадионите се редуват, но там все пак има толкова много, които отговарят на условията, че някак си няма значение дали “Барселона” и “Атлетик” (Билбао) ще играят в Севиля, Валенсия, или бе решено - на “Ноу Камп”, където домакини ще са не каталунците, а баските.
И точно тук идва другият драматичен въпрос, свързан с нашата купа. Просто няма къде да се играе този пусти финал освен на “Васил Левски”. Другите стадиони елементарно не стават, дори и този в Бургас, за където всъщност е насрочен мачът “Левски” - “Черно море” в събота. В Стара Загора няма къде да настанят две агитки, Сливен неясно защо отпадна, Ловеч и Разград разбираемо нямат желание да приемат “синята” агитка. И толкова.
България е единствената страна в Европа, а вероятно и в света, в която за последните 30 години са били съборени повече стадиони, отколкото са построени. Сметката е проста - вдигната е само трибуна “Моци” в Разград, а се срутиха сектор “А” на “Герена”, почти целият “Христо Ботев” в Пловдив, една трибуна на “Лаута” падна сама, “Черноморец” в Бургас (бивш “9-и септември”) щял да става или мол, или жилищен комплекс. Пълна трагедия.
Ние, гражданите, плащаме данъци и заради това - да имаме стадиони. Да имаме къде да заведем децата си, за да гледат футбол наживо, а не да висят пред компютрите, да слушат чалга, да пушат цигари (или дори нещо друго), да пият бира (или дори нещо по-силно)... Защото само един “Лудогорец” с мачовете срещу “Реал” и “Ливърпул” запали хиляди хлапета по истинския футбол, а не по “ФИФА 15”. А със сигурност няма как да накараш някое хлапе да рита топка само с мачовете по телевизията, трябва и на финала за купата да го заведеш.
За да обобщя - догодина финалът да е на “Васил Левски”, г-да лигльовци. А за след това искаме нов национален стадион, драги управляващи държавата и София.