Очаква се тя да нажежи летните страсти на Капитолийския хълм
АМЕРИКАНСКИЯТ президент се съгласи да даде правото Конгресът да се произнесе за ядрения договор с Иран, който предстои да бъде сключен през юни. Разчетът е, че Конгресът няма да успее да събере нужните 2/3 от гласовете, необходими за обезсилването на евентуално президентско вето.
Дебатите по този въпрос от конгресмените обаче не бива да се разчитат като реверанс на Обама към разделението на властите, респективно като засилване влиянието на законодателната власт, тъй като представлява принудителна отстъпка. Тя бе наложена поради факта, че сенатската Комисия за външна политика реши със смазващо мнозинство (19:0 гласа) да предостави на Конгреса правото да се произнесе по бъдещия договор. И това въпреки факта, че след постигането на предварителното споразумение с Техеран министър Кери е провел 130 телефонни разговора със сенаторите и около 180 лични срещи с тях. Крайният резултат бе в ущърб на администрацията, след като сенаторите решиха Конгресът да се произнесе по договора преди отмяната на санкциите срещу Иран.
За администрацията обаче остана утешението, че републиканците по такъв начин се лишиха от правото да налагат нови санкции срещу Техеран преди 30 юни (крайната дата за сключването на договора), като по такъв начин Белият дом си обезпечи свобода на действие. Оттук насетне битката във Вашингтон ще бъде за гласовете “за” и “против” непосредствено след сключването на договора. Замисълът на републиканците е да съберат нужното квалифицирано мнозинство, с което да нанесат удар върху политиката и правомощията на Обама. Следователно през следващите месец и нещо интригата вече няма да е свързана с перспективите за сключването на самия договор.
Че договор ще има, личи и от изявленията както на шефката на делегацията за преговорите Уенди Шърман, така и на Обама по време на срещата му с държавните глави от Залива миналата седмица.
Самата Шърман заяви пред израелските медии по време на неотдавнашното си посещение в тази страна следното: “Убедени сме, че отиваме към сключването на добър договор. Дали е идеален? Не, разбира се - идеални договори не съществуват.” С други думи, за САЩ договорът вече е реалност въпреки републиканската опозиция на нормализацията на отношенията с Иран на Обама. От своя страна, американският президент вижда в сключването на договора с Техеран “историческо постижение”.
Само няколко гласа на конгресмени могат да объркат сметките на едната от двете страни в това противоборство. Всичко е в ръцете на 34 представители на Демократическата партия, от които зависи дали Сенатът ще потвърди решението на Комисията по външна политика и ще формира нужното мнозинство от 67 гласа, с което ще бъде възложено на Конгреса да се произнесе по договора, който се очаква да бъде скрепен с подписите на преговарящите в Лозана. Ако те обаче изберат да следват партийната дисциплина и да подкрепят изцяло договора, това ще даде правото на последната дума на президента, чието вето ще отмени обструкцията на Конгреса.
С други думи, иранското досие се очаква да нажежи летните страсти на Капитолийския хълм, където ще се сблъскат двете лобита – израелското, противопоставящо се на договора, и “лобито на Уолстрийт”, поддържащо президента. От другата страна на океана върховният лидер Хаменеи внимателно ще следи тези боричкания в кулоарите на властта в Големия сатана, както САЩ са обозначавани в Техеран. В крайна сметка именно той държи ключа към успеха или провалянето на толкова трудно постигнатия договор.