С отстъпките, направени от Калфин, няма да се постигне дългосрочна стабилност на НОИ, според председателя на социалната комисия в парламента и бивш социален министър
- Г-н Адемов, осъществими ли са реформите в пенсионната система, които предлага Ивайло Калфин?
- Очевидно е, че Калфин търсеше съгласие на ниво експерти, за да може да получи и политическа подкрепа за предложените мерки. Ако обаче то не се постигне, каквито индикации има, при положение че общественото съгласие е съмнително, устойчивостта на тези мерки във времето е под въпрос. Заради това е важно, след като премиерът и министър Калфин поеха политическа отговорност, тя да бъде споделена и от всички в управляващата коалиция. Иначе ще трябва да търси съгласие от системните партии за неотложните реформи. И тук е демаркацията между национално отговорни и популистки политически формации. Първите поемат дори в опозиция тежестта на непопулярните мерки, а популистите се заиграват конюнктурно.
- Основателни ли са отстъпките, които направи Калфин по искане на синдикати и работодатели?
- Калфин постигна
възможното
експертно съгласие
с отстъпки за всички страни, но за сметка на хората от масовата трета категория труд. За тях нямаше отстъпки и ще се пенсионират на 65 г. А те понесоха тежестта на цялата реформа от 2000 г. досега. Все пак са предложени социално поносими решения, разположени далеч във времето.
- Възможно ли е стабилизиране на НОИ до 20 г., както планира Калфин, след компромиса за по-нисък ръст на осигуровките и възрастта за категорийните работници?
- Вдигането на осигуровките трябва да е поносимо за бизнеса. Но за да се подобри адекватността на пенсиите, са предвидени разходи, които в един момент ще натежат на осигурителната система. Трудно може да се каже, че в дългосрочен план ще се постигне намаляване на бюджетната субсидия за НОИ. В първите години вероятно ще се случи заради увеличаването на осигурителната вноска с по 1% през 2017 и 2018 г. Това ще донесе през 2017 г. 234 млн. лв., а през 2018 г. 481 млн. лв. Но най-важното условие да се увеличат пенсиите е нещо, за което ние от ДПС винаги сме настоявали - оптимален ръст на икономиката и заетостта, доходите и оттам по-високи приходи в осигурителната система. С тези темпове на растеж, които правителството е заложило в 3-годишната си прогноза, трудно можем да очакваме постигане на баланс между приходи и разходи, който да доведе до откъсване на НОИ от бюджетната зависимост. През целия период, който се визира в пакета мерки, бюджетът на Държавното обществено осигуряване ще остане с дефицити, което наред с политическите аргументи поражда сериозни рискове за стабилността на пенсионната система. Ако в близък план разчитаме на увеличението на приходите от увеличените вноски, в дългосрочен план ще се увеличат сериозно разходите на НОИ и те трудно могат да бъдат покрити, ако нямаме ръст на БВП и по-голям обхват на осигурените лица.
- Изпълними ли са обещанията на Калфин през 2029 г. да има пенсионери с по 1300-1400 лв. пенсия?
- Те са на базата на допускания. Практиката сочи, че да се разчита на дългосрочни прогнози за средния осигурителен доход и БВП е рисково. Тези прогнози са по-скоро добро пожелание, отколкото реалност.
- Има ли смисъл да се прави реформа и да не се засягат инвалидните пенсии?
- Много малко хора, когато говорим за инвалидни пенсии, правят разлика между пенсии на хора в трудоспособна възраст и добавките за пенсионери. Тези общо
над 900 хил.
инвалидни пенсии
създават впечатление за изключителен разход от 1,3-1,4 млрд. лв. годишно. Но процентът им не надвишава средноевропейските нива. Трябва да се съсредоточим върху превенцията на това да не се допускат злоупотреби с тях. И да атакуваме тези случаи, а не изобщо експертизата на работоспособността. Безспорно промени са нужни и те вече трябваше да са готови. Министърът на здравеопазването Петър Москов беше обявил, че ще има предложения до средата на април. При обсъждане на законодателни инициативи за хората с увреждания е много важен принципът “Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания”. Административните решения не са устойчиви и могат да доведат до допълнително напрежение.
- Няма ли хората отново да потърсят спасение в инвалидна пенсия заради вдигането на изискванията за стаж и възраст?
- Всяко увеличаване на възрастта и стажа води до увеличаване на инвалидните пенсии. И то не само на фалшивите, а и на тези, които имат основание, но са предпочели да работят. Само повишаването на възрастта и стажа не може да стабилизира финансово системата. От една страна, новоотпуснатите пенсии са с по-висок размер заради по-високия осигурителен доход, от който се пресмятат. От друга, ще има ръст на инвалидни пенсии, допуснати са и отстъпления при категорийните работници и сектор “Сигурност”. И на практика от увеличаването на възрастта до 2037 г. разходите на НОИ ще намалеят едва с 0,5% от БВП.
- ЕК ни натиска за ограничаване на ранното пенсиониране. Този пакет обаче ограничава ли го, след като бяха направени отстъпки в тази посока?
- Трябва да признаем, че след 2000 г. за първи път за първа и втора категория се предлага увеличение на възрастта за пенсиониране. Също и при сектор “Сигурност”. Там се правят отстъпления от първоначалния вариант. Но пенсиите в България са за стаж и възраст и няма как да има изключения. По отношение на сектор “Сигурност - МВР” и военнослужещите при 52 г. и 10 месеца възраст очакваният ефект е намаление на разходите с около 4 млн. лв. - т.е. не става въпрос за сериозно спестяване, а за принципно положение. При категорийните работници очакваният ефект е увеличаване на разходите с 16 млн. за 2016 г. и 62 млн. лв. за 2017 г. Ако допуснем, че всички осигурени преди пенсиониране ще прехвърлят партидите от професионалните фондове към ДОО, вероятно ефектът ще е по-скоро положителен в краткосрочен план. Предложението обаче допуска една несправедливост. Възрастта за категорийните работници ще се вдига с по 2 месеца на година до достигане на 55 г. за първа категория и 60 г. за втора. Но за хората, които работят под земята и за които се допуска пенсиониране при съкращаване на щатове и ликвидация на 45 г., възрастта ще се вдига с по 4 месеца на година, докато стане 50 г.
- С вдигането на изискванията за стаж до 40 г. за мъжете и 37 г. за жените няма ли да стигнем до ситуация много хора да не могат да се пенсионират?
- Това увеличение е с цел постигане на оптималното съотношение 2:1 между годините работа и годините, в които се получава пенсия. Но при заетостта и безработицата у нас е изключително трудно да се постигнат тези условия за пенсиониране. Важно е за хората в предпенсионна възраст социалното министерство да предложи пакет от мерки за заетост, защото те са неатрактивни на пазара на труда и останали веднъж без работа трудно си намират нова.
- Този пакет предложения допринася ли бъдещите пенсионери да получават по-високи доходи?
- С увеличаването на тежестта на 1 година стаж от 1,1 сега до 1,5 ще се постигне увеличение на пенсиите с 40%. Но ще доведе и до още по-голямо отваряне на ножицата между новоотпуснатите пенсии и старите. Тъй като старите ще бъдат осъвременени по швейцарското правило, но върху осигурителния доход към момента на пенсионирането. А новите - при по-висок осигурителен доход. Освен това тази мярка е изключително скъпа и ако имаме ръст на БВП - примерно 3-4%, съпроводен неизбежно и с инфлация, то по швейцарското правило можем да получим коефициент за осъвременяване с 2%. Тогава откъде държавата ще намери тези 600-700 млн. лв.
- Не ви ли е яд, че като министър не направихте вашите пенсионни реформи заради предизборните цели на БСП?
- За приемането на такива мерки трябва работещ парламент, политическа и обществена подкрепа. Тогава те не бяха възможни. Заради това приветствам всички опити за устойчивост на системата и адекватност на пенсиите независимо кой министър ги предлага.
ВИЗИТКА
Роден е на 24 януари 1953 г. в Исперих
През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация.
Депутат от ДПС в 38-ото, 39-ото, 40-ото, 41-ото, 42-ото и 43-ото народно събрание
Председател на парламентарните комисии по труда и социалната политика в периода 2001-2009 г. и в момента
Зам.-председател на 41-ото НС
Министър на труда и социалната политика в правителството на Пламен Орешарски