Над 800 карикатури с Малкия Иванчо и Марийка е събрала досега Веска Симеонова от София. Тя донесе част от тях в редакцията в деня на отворените врати на 25 април и не без гордост ни ги показа. Уточни, че колекцията й е като най-добър приятел.
Веска започва да колекционира карикатурите на Ивайло Нинов още от първите броеве на "24 часа". И днес й е трудно да обясни как е дошла идеята, било като "подтик отвътре". Не помни колко пъти досега ги е разглеждала, но твърди, че в тях винаги открива нещо ново, както обикновено се случва, когато четеш велика книга.
Всъщност карикатурите били над 1200. Преди 4-5 години Веска Симеонова отива в родното Севлиево и носи част от колекцията си. Там с приятелки ги разглеждат, смеят се на най-остроумните, коментират как бързо Малкия Иванчо реагира на всички най-актуални и злободневни теми и проблеми в държавата.
При обратния път слага всичкия си багаж, включително и карикатурите, в голям сак. Но когато стига на автогарата в София, вижда, че някой от другите пътници вместо своя е взел нейния сак.
Тя се прибира с чуждия с надеждата, че собственикът му ще я потърси. Пише писма до много вестници, но никой не се обажда и след време тя отваря сака. Вътре имапо две кутии с вафли и бисквити, две палки шпеков салам, стек цигари и фино женско бельо.
Това бельо й струва куп шеги от внуците.
А храната, която е като за из път, я кара да мисли, че може би собственичката на сака е бързала да не изпусне самолет за чужбина. И така малките Иванчо и Марийка да са се превърнали в граждани на света.
От изгубената си чанта Веса не съжалява за дрехите и обувките вътре и дори за тефтера с готварските рецепти, по-голямата част от които също са събрани от любимия й вестник. Ядосва се най-много за загубените Иванчо и Марийка. И се надява, че ако жената, разменила саковете, прочете този текст, ще се обади в редакцията. Може би пък да е запазила карикатурите.
Заедно с карикатурите Веска Симеонова донесе и изрезка от "24 часа" с информация, че Ивайло Нинов направил изложба с рисунките си в Художествената галерия на Кюстендил. От този факт й хрумнала идеята от регионално-патриотичен характер такава изложба да бъде направена и в Севлиево.
В града неотдавна сградата на съда е превърната в много хубава картинна галерия. Културният дом разполага с просторни фоайета и идеално стават за изложба. Коридорите на спортната зала също биха приютили Иванчо и Марийка. Има дори изложбена зала в предприятието "Видима-Идеал". Представя си изложбата като подредената в коридорите на "24 часа" и "168 часа" за 20-годишнината на втория.
(Господин кмете на Севлиево. Възползвайте се от чудесната идея на вашата съгражданка и поканете Малкия Иванчо да ви гостува. Доволни ще останат всички. И, майко мила, как ще ви завиждат габровци. Не по терлици, боси ще хукнат към Севлиево. И ще си посипят главата с пепел, че макар и да имат Дом на хумора и сатирата, не са се сетили да покажат хумористичните премеждия на Иванчо и Марийка! - б.а.)
Над 30 години Веска работи като телепистка в пощите и съобщенията. Всяка сутрин си купува "24 часа" и денят започва ритуално с героите на Ивайло Нинов. Пият си кафето с колежките, смеят с, и така се настройват за работа. Един хубав ден на Симеонова й хрумва да поканят в работата си Ивайло. Всички са любопитни да видят кой е този човек, който всеки божи ден рисува героя си в най-различни приключения.
Пращат му покана и на 20 януари 1995 г. Ивайло Нинов наистина им отива на гости.
Тогава местоработата й е на Лъвов мост. Вместо солиден и мастит автор те с изненада виждат високо слабовато момче, облечено с черен шлифер. Черпят го, говорят си дълго и накрая той им подарява свои карикатури с Иванчо.
Веска получава цели четири и на една от тях художникът написва: На г-жа Симеонова - с най-добри чувства." 15 години са минали оттогава, но Веска и до днес пази спомена за Ивайло като скромен и приятен човек, а не като надут и самовлюбен художник.
Съжалява, че в деня на откритите врати Ивайло не е на работа, за да се видят отново. Но се надява и това да стане в скоро време. Трогната е от вниманието, с което я посрещат журналисти от вестника.
Вечерта, преди да дойде в редакцията, Веска си ляга в три часа след полунощ. Отново разглежда карикатурите, подрежда ги, спомня си неща от живота. И на сутринта решава да ги вземе.
Тя определя колекцията си с Иванчо и Марийка като своеобразна хроника на времето от годините на прехода. Има бит, има политика, култура, икономика, социални проблеми. Всичко! Отражение на прехода, така жената е кръстила сбирката си. Надява се, че наследниците й ще я запазят и след време ще оценят нейния труд.
На най-любимите си рисунки Веска Симеонова помни текстовете наизуст. Например - Марийка пита Иванчо: "От кой хлебозавод са ти кюфтетата?" Или: "Иванчо, каква е най-новата тенденция в модата? - Дрехите втора употреба." Има и други текстове, които тя определя като словесни бисери. Някои от тях са по идея на читатели на вестника. Имала е желание и тя да прати смешка за рубриката, но така и не събрала кураж. Сега, след като се сприятели и с редакцията, се самонавива да опита пак.
От текста под една карикатура й хрумнала идеята през зимата често да прави следния социален експеримент. Носи шуба с качулка. Спира непознати на улицата с думите: "Извинявайте, бихте ли ми направили една услуга?" Обикновено реакцията отсреща е: "Не мога да ви дам пари..." И когато чуели молбата да й оправят качулката облекчено въздъхвали.
От две години Веска Симеонова е вдовица. Има син и дъщеря. Синът Ангел със семейството живее в САЩ, в гр. Синсинати.
Дъщерята Христина си е в България, дарила я е с внук и внучка.