В случай че руският лидер реши да избяга от Кремъл, никой не знае как ще изглежда след година страната
- Г-н Кръстев, как ще живее светът след украинската криза. Това, в което навлязохме, какво е - нова студена война, подготовка за “горещ” глобален конфликт или нещо трето?
- Кризата в Украйна е трето и навярно последно действие от разпадането на СССР. Москва се опитва икономически и политически да реинтегрира парчета от бившето съветско пространство и резултатът е появата на Евразийския съюз, но и появата на антируско мнозинство в Украйна.
Изведнъж всички граници от 1991 година започват да изглеждат крехки и нестабилни, а мнозина в Киев си задават въпроса щеше ли Украйна да изгуби Крим, ако в началото на 90-те години не се беше съгласила да се откаже от ядрения си потенциал.
Но кризата, която преживяваме, не е завръщане на студената война. Студената война беше глобална по своя характер. Тя беше не просто сблъсък на велики сили, но сблъсък на идеологии. Въпросът беше на кого принадлежи бъдещето. Противопоставянето между Запада и Русия в Украйна по своя характер е регионален конфликт и затова голяма част от страните в света не се интересуват от него. Опитът на Русия да бъде говорител на консервативна Европа не е убедителен.
Президентът Путин и руската Дума приемат закони срещу хомосексуализма и в защита на семейните ценности, но в същото време около 1 процент от руснаците редовно ходят на църква, броят на абортите в Русия е около четири пъти по-голям, отколкото средно в ЕС, и парите, които руснаците през 2013 година са похарчили за наркотични вещества, са
повече от бюджета на руската армия
Студената война беше сблъсък на две идеологически суперсили, днес идеологическото предизвикателство за Запада е в Близкия изток, където групата “Ислямска държава” предлага своя проект за бъдещето като глобален халифат, а в същото време Западът е принуден да търси нов баланс в отношенията си с Русия. Но това, че не се връщаме в годините на студената война, не значи, че кризата в Украйна е просто бележка под линия. Напротив, тя носи много рискове. Русия, за разлика от СССР, е част от западния свят - част от западната икономика, част от медийното пространство на Запада и в същото време единствената сфера, в която Русия е конкурентна на Запада, е военната сфера. И това прави риска от военен сблъсък по-голям.
- Каква е целта на Путин? Русия има отворена икономика - тя съществува благодарение на своя износ. Показвайки се като ненадежден търговски партньор, Москва само губи. Мислите ли, че върхушката в Кремъл си представя живот в нещо като съветската епоха, при който Китай и Русия са си самодостатъчни?
- В романа си “День Опричника” руският писател Владимир Сорокин представя една Русия, която е утопична смес от традиционно православие, нови технологии и китайски стоки. Тази Русия не произвежда нищо. Тя просто продава природните си ресурси и купува китайска ширпотреба. Царят управлява страната с твърда ръка, а болярите, когато не се молят в църквата, се напиват и крадат, на границата със Запада е издигната стена. Не мисля, че това е проектът на Путин. Кремъл през последните години непрестанно се опитва да отвори своята икономика, като в същото време не позволява чужди влияния в своята политика. Но истинската ахилесова пета на сегашния режим е невъзможността и на привържениците, и на противниците на руския президент да си представят Русия след Путин.
Ако днес руският лидер внезапно се влюби и реши да избяга от Кремъл, никой не знае как ще изглежда след година страната, която днес се отъждествява с него. В монархиите, когато царят си отиде, всички знаят кой е престолонаследникът, в Китай предаването на властта се гарантира от комунистическата партия, на Запад изборите решават какво става на другия ден. В днешна Русия няма престолонаследник, няма силна партия, която да може да гарантира властта, а изборите са дискредитирани.
- Бъдещето на Европейския съюз? Ще се разпадне ли, или обратното - ще върви към по-голяма политическа общност?
- На такива въпроси най-добре отговаря радио “Ереван”. През 60-те години на въпроса ще има ли пари при комунизма, именно радио “Ереван” даде верния отговор - едни ще имат, а други няма да имат. Нещо подобно навярно ще се случи и с ЕС.
Какво значи да се разпадне ЕС?
На картите нищо няма да се промени. Границите между европейските държави ще останат същите, това, което може да се промени, е как хората и стоките пресичат тези граници. Преди време се опитах да разбера политическата логика на разпадането на европейските империи и федерации - Хабсбургската, Югославия, СССР. Как нещо, което до вчера е мислено за невъзможно, в рамките на месеци започва да изглежда неизбежно. И това, което научих от тези си занимания, са няколко неща. Първото е, че когато става дума за подобни процеси, никога не бива да се доверяваме на анализите на икономистите. През декември 1990 година едни от най-изтъкнатите американски познавачи на СССР пишат доклад за своето правителство, в който настояват, че икономическата цена на разпада на съветската империя е толкова голяма, че Съветският съюз ще се съхрани.
Те се оказаха прави, че икономическата цена е висока, но съветската империя не се съхрани. Второто нещо, което научих, е: разпадането никога не е резултат от това, че противниците на интеграцията са станали по-силни или повече от тези, които искат запазване. Не, разпадането на тези проекти е винаги непредвиден ефект, нещастен случай. Нещо повече - нито СССР, нито Хабсбургската империя се разпадат, защото има криза в периферията, те се разпадат, защото центърът не вижда вече интерес да съхранява този проект.
Това ме кара да мисля, че в следващите години ще наблюдаваме едновременно повече интеграция в определени области и между определени страни, но ще видим и разхлабване на много от връзките, които ни държат заедно. И навярно Брюксел ще загуби част от силата си, което не е добра новина за страни като България.
- Кризата в Гърция компрометира еврозоната. А в момента Гърция е фронтова линия в хибридната война - Русия им предлага газ и калашници, за да са опозиция на Брюксел и изобщо на Запада. Как ще свърши гръцката криза?
- ЕС в момента трябва да се справя едновременно с четири кризи, като решението на всяка от тях прави по-трудно решението на другите три. Тези кризи са Гърция, Великобритания, кризата с бежанците и Русия. Мнозина поддръжници на финансовата стабилност са убедени, че излизането на Гърция от еврозоната и социалният крах, до който това излизане ще доведе, е най-добрият начин да накараш избирателите да видят опасността от десния и левия популизъм в Европа. Но тези, които вярват, че урокът на Гърция ще дисциплинира европейските общества, не си дават сметка, че изхвърлена от еврото, но част от ЕС Гърция много вероятно ще блокира външнополитически решения, което ще засили представата за импотентността на съюза. По подобен начин са свързани и останалите две кризи. Това ме кара да мисля, че най-добрата политика за ЕС не е търсене на някакво принципно решаване на всяка от тези кризи.
Понякога да победиш просто значи да оцелееш.
Иван Кръстев е роден през 1965 г.
Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитерни и социални науки във Виена (IWM Vienna)
Основател и член на Европейския съвет за външна политика
Цялото интервю четете в летния брой на сп. “Тренд”, който е вече на пазара.