Във вторник отворих една от многобройните си електронни пощенски кутии за традиционното и тъй неприятно почистване.
Със свито сърце прочетох адреса на едно от писмата, пратено миналия четвъртък: [email protected].
Потреперих - писмото бе от трагично загиналия пътешественик Мирослав Нанков, който намери смъртта си нелепо в Троянския Балкан в събота срещу неделя.
С него се запознах преди петнайсетина година, може и повече. Поговорихме, написа една-две статии за пътешествията си, разменихме координати. И до миналия четвъртък получавах горе-долу веднъж на два месеца писмо от неговия клуб за приключения.
Маршрутите бяха като от романите от детството ми - “Изгубеният свят”, “Капитан Немо”, “Сандокан”, “Наследникът от Калкута”... А що се отнася до начина, по който рекламираше пътуванията, то колкото са спечелили пътешествията, толкова е загубила литературата.
Затова реших да ви разкажа за последното пътуване на Миро Нанков - така, както той си го представяше. Всъщност не - ще оставя той да ви разкаже.
Здравейте, пътешественици!
И така, дойде време за най-якото ми пътешествие през 2015 г. Не че другите не са, но по моята ранглиста слагам именно приключението в джунглите на Гвиана, изкачването на платото Рорайма и разходката в парка Канайма и пътуването с кану нагоре по реката до подножието на водопада Анхел като №1 за 2015 г.
За него ви писах в средата на януари т.г., когато имах няколко часа престой на летище “Шарл дьо Гол” в Париж. И ползвайки течните благинки на випа на Air France, ме осени музата за това пътуване. И ето, 5 месеца по-късно то е факт.
Естествено, то не е за всеки, моля, добре прочетете програмата! Преди дни гледах предаване по National Geographic - NG Wild, където казаха, че джунглите на Гвиана са най-истински и недокоснати от човешка ръка в цяла Амазония. И животните там са най-истински: крокодилите - най-дълги, змиите - най-отровни, речните риби (сред които известната арапайма) - най-големи сред своите посестрими, пираните - най-хищни, и другите гадове - най-истински!
Толкова засега, тия дни ще ви пусна повече подробности за планинарските разходки през лято 2015.
А сега наздраве с никарагуански ром и кубински пури. Както сочат моите социологически проучвания, на Нова година ще попълня запасите си от свежи cohiba!
И да се обичате, хора!
Ваш, Миро Нанков, Jungle Explorer
1 октомври: София - Амстердам - Аруба
Излитане в 7,15 ч сутринта с 3 часа престой в Холандия и кацане на Карибите около 16,30 ч.
Ще кажете: Абе, Миро, пенсийо такава, ти си се побъркал, какви Кариби, какви 5 лева! И то Аруба - мястото, където в зората на “демокрацията” гръмнаха един виден наш търговец на пудра захар. Ми ще го гръмнат я, то за тия грехове и на Луната щяха да го намерят, но това е друга тема.
Да, но на Аруба сме само 2 дена, колкото да напечем дупетата си, после летим за Джорджтаун, столицата на една от 3-те малки държавици в североизточното кьоше на Южна Америка, които още не съм посетил - Гвиана (другите две са Френска Гвиана и Суринам).
2-3 октомври: Аруба
Неслучайно рекламният слоган на острова е One happy island (“Един щастлив остров”) - няма как и да е иначе. Бели пясъчни плажове, много слънчеви дни (най-голям брой годишно от всички карибски острови), разхлаждащи пасати и усмихнати, гостоприемни местни хора...
За плажовете чуваме, че са доста приятни - явно ги оценяват и братята янки, които са основните туристи тук. Островът е холандско владение, но май не си приличат много-много със северноевропейската си метрополия освен по градската архитектура и ниската надморска височина.Територията на Аруба е едва 179 кв. км, като заедно със съседните острови Кюрасао и Бонайре формират Холандските Антили.
Характерни за Аруба са и доста по-сухият климат и кактусоподобната растителност, нещо нетипично за голяма част от Карибския регион.
4 октомври: Аруба - Кюрасао - Джорджтаун, Гвиана
Ще продължим с Кооперативната република Гвиана, както е официалното име. Страната е бивша британска колония и определено е една от най-малко посещаваните територии в Южна Америка. Кацаме първо в столицата Джорджтаун - град със силно карибско излъчване, който въпреки поолющените си сгради, е пълен с живот, ресторанти, барове...
5 октомври: Джорджтаун
Освен столица той е и най-големият град, и главно пристанище на страната. Разположен на устието на р. Демерара, Джорджтаун е построен от холандските колонизатори с първоначалната идея да служи като форт за защита на други техни селища по реката. Те проектират града с широки, перпендикулярни улици и множество напоителни канали.
Повечето от постройките са дървени, с интересна архитектура и датират от XVIII и XIX век.
Около главната улица на града се намират най-добре запазените колониални къщи и имения, сред които е и официалната резиденция на президента на Гвиана. Ще видим още катедралата “Сейнт Джордж”, завършена през 1892 г. и смятана за най-високата дървена сграда в света, държавната библиотека, която се помещава в сградата “Карнеги”, кметството на града, чудесен пример за готическа архитектура, съдебната палата “Виктория”, най-старата църква в страната - “Сейнт Андрю”; часовниковата кула, както и пазара Stabroek, където може да се намери от пиле мляко.
Няма да пропуснем ботаническата градина и зоопарка на града, където могат да се видят над 100 типични за страната животни. Ако остане време, ще видим и музея на steel pan (в буквален превод “стоманен тиган”) - музикален инструмент, характерен за Гвиана и Тринидад и Тобаго.
6 октомври: Джорджтаун - водопадът Кайетер - Сурама
След закуска - трансфер до летище Ogle и чартърен полет с малък самолет (най-вероятно “Чесна”) над реките Демерара и Есекибо, както и над стотици мили тропическа гора, докато кацнем близо до водопада Кайетер.
Той е визитната картичка на Гвиана. Висок е около 225 м (над 4 пъти по-висок от Ниагара) и е широк почти 100 м, което го прави един от водещите в света по съотношението височина/ширина на водната струя, иначе казано, обем падаща вода. Да, водопадът Анхел е доста по-висок (около 1 км), но и доста по-рехавичък на фона на Кайетер...
Ще го наблюдаваме от горната му страна, а около него, ако имаме късмет, можем да видим и някои интересни птици като гвианския Cock-of-the-Rock.
Качваме се отново на самолета и продължаваме още на юг. Ще кацнем на малката самолетна писта в близост до селцето Сурама. То е разположено в сърцето на страната в саванна местност с площ от около 12 кв. км, оградена от покритите с гори планини Пакарайма.
Обитателите на Сурама са индианци, главно от племето макуши, които все още са запазили много от традициите и обичаите на своите предци, както и тясната си връзка и задълбочено познание на заобикалящата ги природа.
С местния ни гид следобед ще се разходим до близките гори, за да видим някои от растителните видове, както и различни птици, които се срещат тук. По-късно в селото ще разгледаме училището, малкия медицински център и някои от индианските къщи. Вечерта ще направим и една разходка из околностите по тъмно.
8 октомври: Сурама - Летем - Бонфим, Бразилия - Санта Хелена, Венецуела
Закуска, след което трансфер с джипове и после с автобус до границата с Бразилия при градовете Летем и Бонфим. Оттам караме известно време през бразилска територия и достигаме границата с Венецуела при град Санта Хелена де Уайрен.
9 октомври: трекинг из Рорайма, ден 1
Платото Рорайма е разположено на границата между Венецуела, Гвиана и Бразилия, като най-голяма част от него попада във Венецуела. Местните индианци пемон наричат тези плата тепуи, което на езика им означава дом на боговете.
За тяхното спокойствие се “грижат” 400-метрови скали, ограждащи планината от всички страни и извисяващи се като крепост над тропическата джунгла. Е, ние ще успеем да се качим догоре от място, което не изисква скално катерене, споко.
Рорайма е документирана за пръв път от британския пътешественик сър Уолтър Рали в края на XVI век, но първите проучвания на ботаници тук започват едва през 1884 г. Тези планини са смятани за едни от най-старите геоложки формации на земята. Възрастта им се определя на 2 млрд. години или в Докамбрийския период.
Тук ще видим причудливи скални форми, каменни арки, клисури, потоци, множество водопади, насекомоядни растения, открити находища на кварц, а неземният пейзаж се допълва от честите мъгли, обвиващи платото. Неслучайно определят Рорайма и като “изгубения свят” и се твърди, че сър Артър Конан Дойл е бил вдъхновен именно от тези места, за да напише едноименния си роман.
Около 70% от представителите на флората и фауната тук са ендемични видове заради продължителната изолираност на горната част на платото (с оглед и на голямата му височина) спрямо околните гори. Трекингът на Рорайма е един от най-яките не само в Южна Америка, но и в целия свят - добре дошли на това уникално място!
Трекингът ни ще е общо 5 дни с 4 нощувки. В този първи ден ще тръгнем от Санта Хелена, пътуваме 2 часа с джипове до последното индианско село преди платото и началната точка на прехода - Парайтепуи. Доста ходене ни чака. Първо имаме около 5 часа през саваната и ще достигнем лагера Кукенан на 1050 м надморска височина.
Ще прекосим две реки, като особено за едната от тях, също на име Кукенан, ще се изискват повече усилия заради силата на течението на водата.
След това продължаваме до базовия лагер (на 1870 м) - още няколко часа път, два от които ще бъдат изкачване. Минаваме покрай заоблени хълмове в саваната, както и райони, покрити с орхидеи и насекомоядни растения.
10 октомври: трекинг из Рорайма, ден 2
В началото на днешния преход е трудната част - 2 часа изкачване в джунглата. Горе ще пристигнем поизморени, но ни чака красива гледка. Сякаш изведнъж ще сме заобиколени от множество бромелии, папрати и други редки растения. Най-накрая достигаме стените на платото Рорайма и ще можем да се освежим на един малък водопад.
Оттам имаме още час-час и половина до горната част на платото на 2700 м надморска височина. Пътеката е стръмна и минава покрай камъни и скали с най-различни форми, приличащи на водни костенурки, драконови глави и др. Достигаме върха и следващия лагер, където ще обядваме. Целия следобед имаме време за разходки в околността.
11 октомври: трекинг из Рорайма, ден 3
Целия ден ще изследваме платото, чиято обща площ е 31кв. км., за да усетим магията му. По скалите ще виждаме множество причудливи форми, изглеждащи като човешки лица, гущери и дори като Фидел Кастро.
Ще отидем до долината на кристалите, както и до места със страхотна гледха от върха на платото към равнината долу. А когато облаците и мъглата се вдигнат и покрият планината, всичко става още по-особено и мистично. На места теренът и камъните напомнят лунен пейзаж!
12 октомври: трекинг из Рорайма, ден 4
Последна възможност за снимки от върха на Рорайма, преди да започнем слизането обратно. Имаме общо около 7 часа преход, ще се спуснем от 2700 до 1050 м.
По маршрута ще минем през двете реки от първия ден, а на края на деня ще имаме възможността да поплуваме в поток с чудесна гледка към планините Кукенан и Рорайма.
13 октомври: трекинг из Рорайма, ден 5 (последен)
След последните 4 часа ходене достигаме отново изходния пункт - индианското селище Парайтепуи. Внимание! Парковите рейнджъри претърсват щателно всички туристи за кристали. Моля, разберете, че кварцовите кристали са далеч по-красиви горе, на платото, отколкото в домовете ви! Джиповете ще ни чакат със студени напитки и обяд, после се връщаме в Санта Елена. По пътя може да спрем в Quebrada de Jaspe - мястото е известно с червените си бляскави ясписи.
14 октомври: Санта Хелена - Сиудад Боливар
Цял ден с автобус до Сиудад Боливар на река Ориноко. Хайде в готината посада на моя немски приятел Петер, намерил рая на земята за себе си и зарязал скучната Германия преди 20 години. Не му намирайте кусур, че в 8 вечерта вече ще е леко почерпен, важното е, че върши работа. Швабска му работа - пиян, но точен.
15 октомври: Сиудад Боливар - Канайма
Полет от Сиудад Боливар до Националния парк Канайма - около 1 ч и 15 мин. След пристигането ще ни вземат за плаване с моторна лодка из лагуната на Канайма. Там ще видим водопадите Укайма, Гольондринас и Ача.
Пристигане на о-в Анатоли и екскурзия до водопадите Сапо и Сапито. Някъде по пътя ще обядваме. Връщане в лагера ни, разположен сред индианската общност на Канайма. Вечеря и нощувка в лагера. А преди нощувката - има един готин бар, страхотен купон се вихри там.
16 октомври: Канайма - водопадът Анхел
След закуска ще поемем към пристанището на Укайма, откъдето ще вземем куриара - индиански кану, с които ще плаваме по река Карао до бързеите Маюпа.
Там ще слезем за разходка пеша из саваната. Връщаме се при канутата и продължаваме към остров Ратон.
Лагерът, където ще нощуваме, е с изглед към водопада Анхел - най-високия в света, цели 979 м! Водата пада от платото Ауянтепуи, което е подобно на Рорайма.
Водопадът е открит по случайност през 1933 г. от американския пилот Джими Ейнджъл (на испански се произнася Анхел) и в резултат е кръстен на него.
Моят човек, покойният Уго Чавес, му върна старото индианско име Керепакупай Вена, но дали сега новият президент ще закачи старата табелка, не знаем, а и не е толкова важно.
Разходка из джунглата до подножието на водопада и до специалния мирадор, откъдето се открива поразителна гледка. Вечерта барбекю и лагерен огън сред тропическия лес. Нощувка в хамаци в бивак. Споко, няма комари, защото водата там е силно киселинна и отблъсква гадовете. Не забравяйте пиячката, там ромът е най-вкусен.
17 октомври: водопадът Анхел - Канайма - Сиудад Боливар
След закуска се връщаме с кану до Канайма, там за желаещите има опция да летят с малък самолет “Чесна” обратно до водопада, за да го видят и от птичи поглед. От Канайма - полет до Сиудад Боливар, свободно време за разглеждане на приятния колониален център на този град.
18 октомври: Сиудад Боливар - Пуерто Ордас - Каракас - Париж
Рано сутринта трансфер до съседния град Пуерто Ордас и вътрешен полет до Каракас. Няколко часа чакане на летището и в 16, 05 ч - хайде към дома с полет на Air France по маршрут Каракас - Париж - София. Франсетата още черпят в самолета, поне на дългите полети...