Борис Гуджунов си отиде, а така и не разбрахме какъв бе всъщност. Запомнихме го с няколко песни като “Надежда” и “Хора и улици", със самолетната катастрофа през 1971 г., от която оцеля, с тежкия диабет и оплаквания на стопения от куп болести певец в заника на живота му.
Кой бе истинският Борис Гуджунов? Кои бяха истинските му приятели, истинските му жени, истинските му страдания? Това разбрах само за една вечер, но късно - него вече го нямаше.
Тази странна вечер на телефонни спомени се заформи часове след като Борис Гуджунов легна за първа нощ в гроба. Докато Светла - съпругата на Борислав Грънчаров, ми разказваше надълго за онова време и за Гуджунов, на мъжа ѝ звъняха ту от семейството на Петко от “Трамвай номер 5”, ту легендарният продуцент и музикант Здравко Радоев. Може би тази първа вечер без Борето Гуджунов никой не искаше да остане сам, звъняха си, сякаш събираха старата си тайфа да си го спомнят с добро от най-силните му години.
Получи се история, която можехме да предадем стегнато, вълнуващо и драматично, та да се чете на един дъх, без да се позоваваме изцяло на събеседници. Но тогава нямаше да го има документа. Затова, както се полага на сериозен вестник, предпочетохме да запазим историчността на разказите на всеки участник в разговора за Борис Гуджунов. Защото описваха истински и драматични събития от живота му, а не жълти клюки. И бяха първите читатели, одобрили този текст.
B първите две части разказахме как Емилия - първата жена на Борис Гуджунов, избягва с детето в Швеция, докато той е на турне в Италия. Певецът прави план да си върне сина и тръгва във виелиците към Швеция...
Въпреки че го оплитат в мрежите си, този съсипан от живота даровит певец не може без жени. Влюбва се в полякиня в цирк, после хлътва дълбоко по норвежка, с която се запознават на фестивал в Полша. Но след като се оженва, той никога не е изневерявал.
C втората си съпруга Елжбета се запознават в Чехия. “Пеех в нощното вариете “Каскада”. Бях звезда на заведението, а тя беше в балета. Тогава още бях женен за Емилия и с Елжбета бяхме само на “здрасти”, казва Гуджунов. След развода си среща полякинята отново през 1981 г. във Варна. Елжбета с още три момичета играят в бара на хотел “Черно море”, а Гуджунов остава да пее целия сезон в този район. “Взеха се, когато Борето вече не бе добре финансово. Имаше и признаци за диабета му, но си беше сладък за жените с неговия кадифен глас и всички го харесваха. А и на горката Елжбета не ѝ се връщаше в Полша - родителите ѝ бяха починали и тя бе останала сама. И Гуджунов ѝ бе спасението. Ожениха се през 1981 г. Тя наистина много го гледаше, отгледа и двете деца”, разказва Светла.
Съсипан от болестта, към края на дните си Гуджунов гони жена си от стаята. Той не иска да вижда никого освен сина си Кристиян, когото лудо обича.
Макар и от различни майки, двамата братя Александър и Кристиян се разбират, но по-големият отдавна е в Лондон и дълго време работи като барман. Там му помагат да си стъпи на краката полубратята му от брака на майка му с арабина. Децата от арабина завършват колеж и днес помагат и на майка си Емилия. Тя също трудно свързва двата края, макар и да изглежда запазена. Работела е по едно време като таксиметров шофьор, а сега продавала билети в метрото, обяснявал Гуджунов на приятели.
Казват, че месец преди да почине,
певецът прави
завещание
в болницата
“Какво да завещае, имаше един апартамент в “Люлин” и две стари гарнитури”, коментират слуха негови приятели.
Бившата му съпруга Емилия казва: “Не знам дали е оставил завещание. Има ли значение това - него го няма. Синът ми го обичаше, сигурно и той го е обичал. Знаех, че бе болен, но никога не съм предполагала, че ще вървя след ковчега му. Беше ме извикал да се видим в болницата. Бях три дни до него. Като отидох, ми каза: “Разтопи ми сърцето. То бе замръзнало. Направих много неща, които не бяха хубави, моля те, прости ми.” Казах му, че всичко е минало и заминало и нищо лошо не е останало.
Ако това е вярно, на пръв поглед е странно той да се извинява на бившата си след всичките му страдания, докарани от нея, която с години е карала душата му да кърви от болка. Но пък на Изхода човек се променя. Разбирайки за скорошния си край, Борис Гуджунов - онеправдаваният, направеният за смях и срам, иска прошка от този, който превърна живота му в голяма жива рана. Съвсем по библейски, но
Гуджунов по дух
и душа винаги
си е бил
благородник,
казват приятелите му.
Тъжно е, че този, който неистово е търсил Жената в живота си, преминава в болка и самота въпреки двата си брака. Успява само да изпее бляна си. Михаил Белчев пише специално за него текста на “Не си родена още ти”, а Александър Йосифов го облича в музика. И Гуджунов запява:
“...Ела, ела, но знам, не си,
не си родена още ти!
Аз съм те създал,
за да не бъда вечно сам...
Синът му
Александър не
пристигна от
Лондон да се
прости с баща си
Той се е сбогувал с него преди месец с писмо, оставено на майка му. В него пише: “В градината ме помоли да отида. И там седнах на пънче и казах най-вълшебното си стихотворение - ей така ми дойде и бе за татко като за изпращане. Знам, че може да се смали дотолкова, че злите духове могат да го загубят в мрака и да се откажат. Забравих стиховете веднага, но помислих после и разбрах, че всъщност ангелът в мене го е казал. Много леко-леко го прошепнах и беше много тихо за момента, изпратих го в себе си. Така е, за добро да бъде. И сълзите ми в море от любов ще се превърнат...”
Голямата любов на Гуджунов през последните 21 години е синът му Кристиян. Може би защото той е изтърсакът - ражда се на 1 октомври 1993 г., когато баща му вече е на 52. “Разликата между Александър и Кристиян е точно 20 години”, пояснява Елжбета.
Мъката на Гуджунов през годините е, че почти не може да помага финансово на детето си. Дори бе изплакал: “В очите на сина си съм една плюнка!”.
Близък приятел на семейството, Тома Спространов, казва: “Да, Кристиян като малък нямаше много неща, които децата искат и повечето родители задоволяват техните детски капризи. Но израсна великолепно момче и покрай болестта на баща си научи не един или два житейски урока. Кристиян, който днес учи в театралната академия “Любен Гройс”, с годините осъзнава какъв баща има и до края на дните му е плътно до него и много отдаден.”
През последната година, когато започнаха да събират помощи, за да може Гуджунов да се лекува, певецът каза: “Не съм си представял, че ще стигна до такова положение - да разчитам на помощта на моите приятели. И все пак по настояване на хората около мен си позволявам да оставя банкова сметка. Тя е на сина ми Кристиян Борисов Гуджунов, който в момента се грижи най-вече за мен, тъй като съм доста слабо подвижен. Благодарен съм за вниманието и обичта ви към мен - единствената топлина и надежда, че все пак съм оставил една добра следа след себе си”, написа до медиите Борис Гуджунов.
Все пак преди да умре, Гуджунов остави друго завещание - диск с 22 избрани от общо 250 негови песни, които приятели издадоха през февруари. Тома Спространов оставяше дискове при охраната на радиото и съобщаваше в предаването си, че всеки може да си купи последния диск на Гуджунов. За 5 лева.
На гробището Тома носеше 900 лв. в джоба си. Бяха парите от последните продажби. Даде ги на Кристиян и рече: “Това са последните пари, спечелени от баща ти. Не от помощи, а от татко ти.”