Разследването на "24 часа" за "българската връзка" в швейцарския клон на HSBC e част от мащабно журналистическо разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и в. "Монд", което започна през миналата година и стана известно като SwissLeaks.
От 2011 г. начело на ICIJ e австралиецът Жерар Райл - първият неамерикански директор на консорциума, базиран във Вашингтон. Преди да застане начело на ICIJ през септември 2011 г., журналистът, роден в Ирландия, емигрирал в Австралия през 1988 г., е бил репортер, разследващ журналист и редактор във влиятелните австралийски вестници “Сидни морнинг хералд” и “Ди ейдж”.
Автор е на някои от най-сериозните разкрития в австралийската журналистика. Четири пъти е печелил най-високата награда за журналистика в Австралия. Бил е зам. главен редактор на “Канбера таймс" и стипендиант по журналистика в университета в Мичиган, САЩ. Автор и съавтор на няколко книги, публикувани в САЩ и Австралия.
Жерар отговори на въпросите на “24 часа” от Вашингтон.
- Жерар, колко време ICIJ работи върху разследването SwissLeaks?
- Както знаеш, проектът отне около девет месеца. Това включваше проучване в около 60 000 изтекли файла, някои от които ни предоставяха ясни подробности за това как банката е била наясно с неправомерни действия от страна на някои клиенти. Общата стойност на наличността в банковите сметки превишаваше 100 млрд. долара. Документите, които ICIJ получи чрез френския в. “Монд”, вече станаха основа на
данъчни
разследвания в
различни държави, след като първоначално са били споделени и от френските данъчни власти. След публикацията броят на запитванията е нараснал от много други страни. Изтеклите документи предоставят подробности за имената, професиите и стойността на активите на около 100 000 клиенти на HSBC. Банката твърди, че действителният брой на клиентите е много по-малък от този. Според тях броят на клиентите е около 30 000. Клиентите са от повече от 200 страни. Трябва да отбележа, че
не е незаконно да
имаш сметка в
швейцарска банка
и няма индикация, че повечето клиенти са направили нещо лошо.
- Коя бе най-трудната част от разследването?
- Една от най-трудните части на разследването бе да се направи материалът лесноразбираем за репортерите, които работят по темата, и да се уверим, че ще излезем извън него, за да получим колкото е възможно повече контекст. Създадохме изследователско бюро, което помагаше на репортерите в потенциалните клопки на езика, използван от банката.
- Как успяхте да запазите в тайна работата си така дълго?
- Ние повярвахме в почтеността и
доверието на
репортерите, с които
работим
Към днешна дата сме работили с повече от 170 репортери от 55 страни по този проект. Няма никакво съмнение, че колкото е по-голяма групата, толкова по-голям е рискът, че някой няма да направи правилното нещо. Но се радвам да съобщя, че досега сме завършвали големи проекти като този успешно.
- Каква тактика възприехте, за да се обърнете към хората, които имаха сметки в банката?
- Ние направихме всичко възможно, за да сме сигурни, че нашите истории са верни. Приложихме американския медиен опит за проверка на всяка история. Това означава, че под всеки факт имаше обяснение с източника, както и наемане на професионалист в проверката на фактите, който мина през всеки факт преди публикацията. Също много повече от други медии направихме усилия да достигнем до хората, които възнамеряваме да назовем и да се уверим, че поставяме тези факти в правилния контекст.
- Какви реакции имаше от хората, споменати в публикациите, и от широката публика?
- За нас беше важна историята. Работа на властите е да действат, ако решат. В този случай реакцията по света бе огромна. Много местни институции са поискали материали от Франция. Други са направили запитвания.
HSBC се извини
публично за
поведението си
в миналото
и поиска да пусне облигации за 1 млрд. евро във Франция. Има много други реакции, включително парламентарни изслушвания.
- Има ли все още неизследвани швейцарски данни?
- Да. Ние все още работим с репортери в някои страни. Някои все още трябва да публикуват своите констатации.
- Вие сте вече повече от 3 г. директор на ICIJ. Как се чувствате след големия отзвук, който имаха разследванията на ICIJ, публикувани през последните няколко години?
- Мисля, че ние сме отражение на променящото се лице на журналистиката. Бизнес моделите, които дълго поддържаха разследващата журналистика, са пречупени. В почти всяка страна традиционните медии страдат заради падащите приходи. Но моето убеждение е, че технологичните промени, които причиняват това, са и възможност. Работата, която ICIJ върши, не би била възможна преди 5 или 10 години по две причини. Първо, ние вече имаме технологията, която ни позволява да правим това, което правим. Второ, традиционните медии са отслабени финансово до точка, в която са готови да опитват нови неща като международни сътрудничества. Разбира се, аз съм много горд от работата ни.