от РОСЕН ТАХОВ
Класикът на българската литература Иван Вазов е и класически хипохондрик. Хипохондрията е маниакален страх за здравето, въпреки че няма заболяване.
Цял живот Вазов се е оплаквал от болежки, ходил е по доктори, гълтал е илачи, без да има причина. В центъра на неговите самовнушения е гърлото. Лекарите го уверяват, че няма сериозен проблем, но той не им вярва. Упорито прави гаргари и инхалации, маже го с мехлеми. Стига дори до нестандартната медицина.
През 1915 г. проф. Иван Шишманов свидетелства: “Оплаква се от болки в гърлото. Изгубил почти гласа си. Решил да се лекува сега у д-р Ангелова с психотерапични средства. Спомних си, че беше се съгласил по едно време да отиде при знаменития проф. Dubois в Берн, който лекуваше със сила на волята.”
Следната 1916 г. довереникът Шишманов хроникира: “Гърло вече не го боли и ходи на кинематограф, но сега се оплаква пък от стомах.”
С напредването на възрастта Вазовата хипохондрия мутира в натрапчива мисъл за смъртта. Тя не го напуска дори на неговия 70-годишен юбилей през 1920 г. На тържествената вечеря в Юнион клуб поетът разговаря с един от гостите. Бил слушал, че неговият баща се споминал леко.
“Аз често съм си мислил за това - споделя юбилярят - и знаете ли колко много ми се иска да умра така: Без да боледувам, без да тежа на себе си и на близките си, просто да заспя.”
През 1921 г. вдигат паметник на Вазов в Борисовата градина. Преди да бъде открит, поетът няколко пъти отива да провери как е претворен неговият образ. На 21 септември дълго съзерцава бюста заедно с Владимир Елмазов. Отсреща го гледа прокобата на паметниците приживе.
На другия ден Иван Вазов е на трапезата със сестра си Въла и племенницата Съба. Слугинята му поднася паница фасул. Поетът посяга с лъжицата, но главата му конвулсивно хлецва назад. Изцъкля очи към двете жени. Въла разказва:
“Всичко това стана може би в по-малко време от две-три секунди. Веднага взех главата му в ръцете си. Събка припна за доктор, а момичето носеше вода, с която го поливах и разтривах. Разтривах му вратните жили и го мокрех. Той говореше нещо, но аз не разбирах какво говори. Помъчих се да му разкопчая яката, което стана доста бавно, защото с едната ръка го придържах, а с другата разкопчавах. Като го разкопчах, разбрах, че той ми каза “Добре”.
След половин час иде д-р Бочаров. Полагат Вазов на канапето и докторът нарежда да му дадат старо вино или коняк.
“Моля ти се, бачо, отвори устата си, за да ти сипя коняк”, приплаква Въла. Той поема две глътки, на третата Съба вика: “Мамо, ще задавиш вуйча!”
“Прегледа го тогава д-р Бочаров и каза, че сърцето му е много слабо. След десет минути гърдите му се покриха със сини петна”, описва края на поета Въла Вазова. Сините петна са така наречените “мъртвешки”.
Аутопсията е извършена на 23 септември от д-р Кубрат Каракашев. Той констатира силно втвърдена и разширена аорта, достигаща 9 см в диаметър. Атероматозно изменени са и коронарните артерии.
Докато Иван Вазов се е лекувал от мними болести, атеросклерозата е работила за неизбежния инфаркт. Д-р Стоянов, присъствал на аутопсията, отбелязва, че по състояние на органите Вазов е на 30-40 години, а по артерии и сърце - над 70.
Тялото на литературния патриарх е положено за всенародно поклонение в храма “Св. Неделя”. Погребано е зад абсидата на базиликата “Св. София”. През 1927 г. на гроба е поставен огромен камък от витошка морена.