Четири години и нито месец повече - това е присъдата за човека, който блъсна и уби с джипа си 6-годишно дете в Панагюрище. Максималното наказание, което дава законът за неумишлено убийство след неспазване на правилата за движение по пътищата, е 6 години и заради услужливия текст, който позволява присъдата да се намали с една трета, ако обвиняемият се признае за виновен, съдът отреди въпросните 4 г. Което обаче в никакъв случай не оставя удовлетворението, че виновният е получил справедливо наказание.
Така ще бъде и в бъдеще, докато подобни тежки инциденти, завършили със смърт на пътя, не се третират като убийство в условия на евентуална умисъл.
И ако тази практика на съда продължава, няма да има усещане за справедливост, което е най-важната функция на съда. Съдиите трябва да претеглят наказанието според тежестта на деянието, а не само и единствено според буквата на закона.
Сега много се говори за съдебна реформа, вървят люти дискусии какви принципи да залегнат в нея, така че съдебната система да заработи по-добре и по-ефективно. Всичко това обаче ще си останат приказки на вятъра и няма да има справедливост, ако съдът не отсъжда справедливо.
Защото, откъдето и да го погледне човек, смъртта на едно 6-годишно българско дете, прегазено заради безотговорното поведение на водача и заради усещането му за безнаказаност, не може да бъде възмездено с 4 години лишаване от свобода. И това не е тежка присъда, както му се струва на извършителя.