Огромна конкуренция се задава между фермерите за парите от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. По всички мерки се очаква подадените проекти да надхвърлят 3-4 пъти бюджетите, определени за приема, стана ясно на втората дискусия от националната кампания “Деветте пътя към еврофондовете”. Организатори са Министерството на земеделието и храните, КРИБ и вестниците “24 часа”, “Труд” и “Български фермер”. Основен партньор е Пощенска банка.
“Приключи първият прием по мярка 4.1 за инвестиции в земеделските стопанства. Имаше изключителен интерес от фермерите. Мярката беше пусната с бюджет 300 млн. лв., подадените заявления надхвърлят повече от 4 пъти бюджета за приема”, заяви министърът на земеделието Десислава Танева. Дори и за определените за приоритетни сектори като биопроизводство, животновъдство, плодове и зеленчуци, които имат бонуси, могат да бъдат одобрени по-малко от половината подадени проекти.
В крайна сметка
ще бъдат
одобрени 20%
от подадените
заявления
по мярката, каза Танева. Подобна ситуация се очаква и с пусната на 29 юни мярка 6.1 “Млад фермер”. За този прием бюджетът е 35 млн. евро и вероятно също ще бъде надхвърлен многократно. Само в първия ден са подадени 36 заявления.
“Добрата новина е, че земеделските стопани са придобили капацитет да кандидатстват и интересът към програмата е огромен, готовността за инвестиции също”, заяви земеделският министър. Затова според нея трябва обществен дебат за изменения на програмата. С консенсус можели да се направят критерии, които да разширят обхвата и средствата да стигнат до повече стопани. В края на август България ще подаде и първата нотификация в Брюксел за промяна на правилата, за да може следващият прием по мярка 4.1 наесен да е за инвестиции за напояване.
Зам.-министърът на земеделието Васил Грудев обяви, че може да се мисли за въвеждане на
тавани за
финансирането
по проекти. Или за намаляване на т.нар. интензитет. Сега подпомагането и самофинансирането са 50 на 50, но ще бъде обсъдено дали да не стане например 40 на 60, за да бъдат подпомогнати повече стопани.
Шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов обаче предупреди, че трябва да се внимава, защото с намаляване на дела на субсидията има опасност банките да откажат финансиране на проекти.
И сега някои от тях се проваляли, защото не можело да се осигури нужното кредитиране. Порожанов допълни, че върху програмата е съсредоточен голям икономически интерес, който в някои случаи не е много здравословен. Усилията били насочени това да бъде игнорирано 100%.
Ще има
гаранционен фонд
и за новата програма.
Шефът на фонд “Земеделие” припомни, че по старата програма за развитие на селските райони са финансирани много проекти за фотоволтаици, но не станало ясно с какво централи са допринесли - дали са повишили заетостта, или са спомогнали за благосъстоянието на тези райони.
Вече
няма да се
финансират
фотоволтаични
паркове,
освен ако енергията не е за собствени нужди на проекта и се подобри енергийната ефективност на стопанство, заяви Грудев. Той беше категоричен и че не е добра идея да има гарантирани бюджети за отделните производства - за зърно, плодове или зеленчуци. За европари за хуманно отношение към животните пък ще може да се кандидатства от март 2016 г.
Форумът се осъществи и със съдействието на “Евроинс”, “Градус” и “Алианц”, медийни партньори - “България он еър” и Канал 3.
Преведоха 14 млн.
за преки плащания
Преведохме още над 14 млн. лв. за преки плащания, съобщи на дискусията “Деветте пътя към еврофондовете” министърът на земеделието Десислава Танева. Така общата сума, платена по кампания 2014 г., е достигнала 1,8 млрд. лв. Окончателната ставка на преразпределителното плащане пък е 132,90 лв. на хектар. Те се дават за първите 300 дка от стопанството.
“Всички сектори в земеделието ще останат недофинансирани по най-обикновената причина, че готовността на земеделските стопани да кандидатстват за модернизиране на стопанствата си и увеличаване на обемите си е 4 или 5 пъти по-голяма от възможностите на програмата”, каза още министър Танева.
Затова ако се постигне съгласие за промяна на някои от правилата и критериите за одобрение на проектите, средствата ще могат да достигнат до значително по-голям брой земеделски стопани.
“Въпреки трудностите българските стопани подадоха инвестиционни проекти с инвестиционни разходи на стойност над 2,1 млрд. лв. Това е един позитивен факт”, каза Танева.
Стоян Желев, зам.-председател на КРИБ:
Хубаво е, че повечето
средства са за инвестиции
“Благодаря за идеята на кампанията “Деветте пътя към еврофондовете” на в. “24 часа”, “Труд” и “Български фермер”. Включихме се, защото обединяваме над 20 000 компании, които дават над 3/4 от БВП на България, осигуряват работа на над 800 000 души и правят 3/4 от износа”. Това каза Стоян Желев, зам.-председател на КРИБ. Той похвали промените в Програмата за развитие на селските райони, защото има повече пари за инвестиции, отколкото за консултанти и публични мерки. Очакваме мярка 4.1 - “Инвестиции в земеделските стопанства”, да бъде отворена пак до края на годината, каза Стоян Желев.
Асен Ягодин, изп. директор на Пощенска банка:
Раздали сме над 100 млн. евро
кредити за бизнеса през 2015 г.
От началото на 2015 г. Пощенска банка е раздала нови кредити за над 100 млн. евро и над 10% от тях са в сферата на земеделието.
Това заяви Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка, която е и съорганизатор на кампанията “Деветте пътя към еврофондовете”. Той каза, че банката има модернизирани бизнесцентрове за малкия бизнес в земеделието. За средния клиент в страната работели 7 бизнесцентъра, а за най-големите производители на земеделска продукция и преработване е оформено специализирано звено в централата на банката.
Дивите гъски
няма да изкълват
парите за
агроекология
Само 20 млн. лв., и то за целия период до 2020 г., е бюджетът на мярката за късно прибиране на реколтата на площи, където има местообитания на дивите гъски, съобщи зам.-министър Васил Грудев. Той отхвърли твърдения на асоциацията на агроекологичните производители, че с мярката се източват 250 млн. лв., за което те поискаха оставката му.
За тази година ставката на декар ще е едва 2,50 лв./дка. Това е компенсация за изяденото от гъските и за късното прибиране на реколтата, каза Грудев. Той обясни, че мярката не е нова и е била включена и в старата програма за развитие на селските райони. Само сега максималната субсидия е намалена от 167 евро на хектар до 81 евро. Но ако решим, че не ни трябва тази мярка, ще я махнем, уточни зам.-министърът.