България постъпи правилно, като поиска подкрепа не само за мегаполисите си, казва председателката на регионалната комисия в Европейския парламент
- Какво е градското измерение на политиките, г-жо Михайлова? Нали този отговор ще търсите на днешната конференция в София? За обикновения човек тази политика си има конкретни измерения - улици, градинки, спирки, подлези, зелени площи....
- Въпреки, че политиките на ЕС се конкретизират в различни направления, те са точно това. Политиката за устойчиво развитие включва и опазването на околната среда, и мръсния въздух, и спирките...
За да влезе и в по-големите теми - от зелените площи през екологичното строителство, архитектура, вписана в екологията, намаляване потреблението на енергия от предприятията и от градския транспорт, наличие на зони за придвижване с велосипеди и пеша... Всичко това се координира чрез различните европейски политики. А за да се случи интеграцията на политиките, трябва да не се работи на парче, за да се намери работещата формула за реална подкрепа на , градовете. Това няма как да стане без обединение на силите на европейско, регионално, национално и местно ниво.
Местните власти са естественият “малък” партньор на “голямата” европейска политика.
- Къде е бизнесът в този синхрон. Защото и той “живее” в градовете?
- Много важно е да се привлича частен капитал, освен публичните инвестиции, чрез които ЕС може да подкрепи градовете. Един пример. В повечето градове има проблем с бъдещето на по-старите им части, развивани през 50-те и 60-те години, които са били индустриални зони. Има вече градове, в които те се превръщат в културни, образователни, архитектурни средища. Държавите помогнаха на градските центрове в изработването на интегрирани планове за развитие. Така с общи усилия се създава иновативна визия, ако не за целия град, то поне за големи зони от него, която ще бъде подкрепена от новата програма. Надяваме се, че с този доклад на Европейската комисия ще помогнем да се намерят точките за интегриране на различните нива на властта.
- В доклада, който ще обсъждате е записано- всички еврфондове да позволяват индивидуален подход към градовете. Как ще се случи това?
- Точно така. Има една нова тенденция, която трябва да бъде отчетена. Много се радвам, че тя се прокрадва, вече доста видимо - и с документи на Съвета на Европа, и наскоро, на заседанието на министрите, отговорни за градско развитие, в Рига. Там, към приетата декларация, има допълнителен анекс. Той специално разглежда ролята на малките и средните градски зони. Това означава, че вече излизаме от състоянието да говорим само за големите градове.
- Говорите за по-малки населени места, но около големите градове, или...
- Говоря за полицентристки модел за развитие на териториите, които имат специална роля за качеството на живот на своето население. Говоря за населени места по Черноморието ни, които играят ако не ключова, то много важна роля за политиката за туризма у нас. Говоря за планински, полупланински или погранични райони, които не са областни градове, но са важни за целия регион. Ето, Гоце Делчев, не е областен град, но е важен за региона. Градовете по поречието на Дунав, също не са областни центрове, но имат значение за цялото поречие. Вече е ясно, че не бива ролята на малките и средните населени места да бъде пренебрегвана.
- Това означава ли, че искането на кабинета ресурсът по ОП “Региони в растеж” да не е насочен само към 10 големи български града, а и към 29 по-малки е била правилна въпреки обструкциите от Брюксел?
- Означава. В доклада, който ще обсъждаме, се обръща внимание на градовете с по-малко хора. Фокусът дори вече не е към градове с над 100 хил. жители, а към такива с под 50 хил. жители. В такъв смисъл е много добре, че успяхме да защитим тази позиция.
- Аргументът на ЕК, че ефективността на един финансов ресурс е по-голяма, ако е насочен към места, където живеят повече хора, звучи логично.
- Аргументът е верен. Но, философията не се променя с включването на по-малките градове. В тях живеят най-много хора, градските проблеми са най-концентрирани и най - изострени. И тези на транспорта, и на управлението на отпадъците, и на енергийната ефективност, и на замърсяването на въздуха, ако щете. Но вече се търси интегриране на различните политики и привличането на частни инвестиции, за да се умножат ефектите. Големите градове в Холандия например срещу 1 милиард евро, отпуснати за кохезия, мобилизираха 7 милиарда евро за проекти по тази политика.
- Да се съсредоточим върху определен брой предизвикателства, предлагате с доклада. Кои да бъдат те и защо точно те?
- Това е и същността на цялата ни позиция. Концентрацията е нужна. Но и не трябва да стане така, че опитвайки да решим всичко, да не решим нищо. Да, има градове, в които за градския транспорт няма решение, има стари столици с много културни паметници... Тук е ролята на местните власти, които да водят при определянето на приоритети. И да не забравим гражданското общество, което също трябва да има своята роля. Не да се появява инцидентно с общия призив “да опазим природата”. Да я опазим наистина, но не само извън градовете! Нека бъдат по-активни и в рамките на града. Защо да ги няма при обсъждането на градоустройствените планове например.
- 395 млн. души, или 72% от населението на ЕС живее в градове. 67% от БВП на Европа се генерира в т.нар. метрополни региони. Как ще бъдат развивани те?
- Тази статистика, която ще бъде изнесена, е показателната. Най - ефективно е да се мисли и работи интегрирано. Един голям град би имал много преимущества, ако освен типичните белези на мегаполис, има и запазена природна зона. София с природен парк “Витоша” би била чудесен пример. Но само ако
Витоша не просто е съхранена, а е и достъпна.
А в момента? Как да се отиде на Витоша, като няма добри указателни табели, няма места за отдих? Запазили сме природата, но сме забравили, че тя се ползва от хората. София е заобиколена и от малки градчета, живеещи благодарение на нея. Те се оказват естествено място за складови бази, за подкрепяща инфраструктура. Така че, да не звучи фантастично, а реално възможността да оставим колата си на входа на София, при наличието на метро. По същата логика да кажем, че има складови бази, които са изнесени в малките градове, но те са си към големия ареал на София. Това е един от подходите, но това означава дори градоустройствените планове на всяко населено място, което е в този ареал, да се съобразява с този на София и с останалите.
- Около 70% от европейските политики и законодателство се прилагат на местно и регионално ниво. Това създава ли проблеми и не е ли път в посока, обратна на тази на ЕС - цялото законодателство да върви в една посока?
- Ако сте забелязала, ЕС никога не е претендирала да измести националните приоритети и националното законодателство. Тя действа на принципа на споделената отговорност, на принципа на това, че общите регламенти определят общите цели, но съобразени с националните особености. Затова се посвещават толкова време и усилия за въвеждането на регламентите в националните законодателства. Иначе би било много просто - превеждаме на български един закон, или директива и казваме - ето той така работи. Майсторлъкът е да го направиш работещ, но като го съобразиш с традициите и особеностите си, дори с народопсихологията, ако щете. Така че, като развиваме градовете си, можем да допринесем за обогатяване опита на всички останали- Велико Търново с опита си с Царевец, опита на София с Витоша. Този на Варна, Бургас и дунавските градове. Това е целта, не да уеднаквим, а по общите правила да обогатим всички.