Атина не плати вноска на МВФ, фондът спешно заседава
Алексис Ципрас рязко смени позицията си, като заяви, че приема предложената от кредиторите оферта с финансова помощ за Гърция с някои промени, и поиска 29 милиарда евро заем по трета спасителна програма.
Гръцкият премиер се опита да спаси страната си часове преди изтичането на втората европейска спасителна програма във вторник вечерта. Финансовите министри от еврозоната обаче заявиха, че подобен ход е твърде закъснял, тъй като програмата изтича в полунощ.
Атина затъна още повече в кризата, след като в нощта на 30 юни
беше принудена да обяви дефолт по дълга си към МВФ,
като не успя да преведе транша от 1,6 млрд. евро.
Гърция е първата развита държава, която не успява да се издължи на МВФ. Също така е първата членка на еврозоната, която не успява да обслужи задълженията си.
Броени часове преди да изтече срокът, гръцките власти се опитаха да се измъкнат, като задействат извънредна клауза на МВФ, която им позволява да получат отсрочка по плащането на дълга в рамките на 3 до 5 години - колкото е срокът на кредитите. Тази възможност е използвана два пъти в историята на фонда - през 1982 г. за две бедни страни - Никарагуа и Гвиана.
Управителният съвет на МВФ започна да разглежда искането. Финансовата институция може дори да отложи плащанията и за повече от 5 години, ако събере 70 процента одобрение в управителния съвет.
В сряда стана ясно какво предложение точно е изпратил Ципрас на европейските си кредитори късно вечерта във вторник. В писмото, публикувано от в. “Файненшъл таймс”, гръцкият премиер пише, че е готов да приеме условията им за финансова помощ, но настоява за някои допълнителни условия. Според вестника Ципрас иска да бъдат направени две основни промени. Първата е запазването на отстъпките от ДДС за гръцките острови в размер на 30%. Втората е постепенното увеличаване на възрастта за пенсиониране да започне от октомври, а не веднага.
В писмото се иска и ново 2-годишно споразумение, по което да бъде отпуснат заем от 29 млрд. евро. То ще регулира финансовите въпроси на страната чрез Европейския механизъм за стабилност (ESM).
Във вторник вечерта финансовите министри от еврозоната се събраха на телеконферентно заседание, след което стана ясно, че отхвърлят искането на Ципрас за продължаване на спасителната програма до референдума. Въпросът за трети спасителен план бе оставен за разглеждане на нова среща вечерта в сряда.
Според Ройтерс самото писмо на гръцкия премиер, което е с дата 30 юни, било получено в Брюксел, след като приключила телеконферентната връзка на 19-те министри от еврозоната. Според европейски дипломат то пристигнало около полунощ, когато изтече втората спасителна програма.
Ципрас капитулира пред кредиторите,
коментираха в сряда европейски медии. Почти веднага от гръцкото правителство излязоха с опровержение, че премиерът не е приел офертата на кредиторите, а че Атина е изпратила нови предложения, придружени от писмото на Ципрас.
От Европейската комисия потвърдиха в сряда, че са пристигнали 2 документа от Атина. Според информациите в искането на Атина за трети спасителен план било включено и преструктуриране на дълга от есента при по-ниски лихви за гръцката държава.
Германският финансов министър
Волфганг Шойбле поля със студен душ исканията на Атина
в сряда, като заяви в германския парламент, че в изпратеното писмо липсва яснота и че то е пристигнало твърде късно. Министърът също така заяви, че Гърция изпраща противоречиви сигнали и първо трябва сама да реши каква ще бъде позицията ѝ.
Германската канцлерка Ангела Меркел пък заяви отново, че нищо няма да се преговаря преди референдума в Гърция в неделя. Тя настоя, че както гръцкото правителство има демократичното право да организира референдум, така и другите 18 членки на еврозоната имат право на реакция. На Меркел обаче неочаквано се противопостави френският президент Франсоа Оланд, който заяви в сряда, че Европа се нуждае от споразумение с Гърция сега.
Над 20 000 души, привърженици на лагера “Да” за референдума в неделя, се събраха в центъра на Атина във вторник, като стояха там до полунощ въпреки проливния дъжд.
Гърция де факто е в двоен фалит
Освен по 1,6 млрд. евро дълг към МВФ Атина е обявила фалит и по 472 милиона евро дълг към централната банка на Гърция, съобщава вестник “Катимерини”.
Дори и фондът да не употребява този термин, де факто страната в момента се намира в двоен фалит, добавя изданието. Заемът е отпуснат на гръцката държава през 1994 г., когато страната още не е член на еврозоната. Въпреки това по закон управителят на централната банка трябва да уведоми Европейската централна банка за този инцидент. Изданието обобщава ситуацията така:- Ръководството на централната банка трябва да прецени дали да продължи да поддържа банкова система, която държи мнозинството от емитираните държавни облигации и е силно зависима от едно фалирало правителство.
- Просрочването на плащането на дълга към МВФ има пряко въздействие върху заемите, отдадени от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF), на обща стойност 141,9 милиарда евро. Фалитът по заема към фонда дава право на страните от еврозоната да поискат незабавното плащане на дължимите към тях суми.
- Отказът от плащането към централната банка ще окаже значително влияние върху решенията на Европейската централна банка, чийто съвет трябваше да се проведе в сряда вечерта. Гърция и банките ѝ вече не са платежоспособни, а ЕЦБ не може да подкрепя неплатежоспособни банки и дори може да поиска веднага изплащане на всичките 89 милиарда евро, които им е заела чрез механизма за ликвидността ELA.
- Двойният фалит пречи и на евентуалното връщане на финансовите пазари, тъй като в комбинация с липсата на спасителна програма най-вероятно ще откаже инвеститорите да гласуват доверие на Атина.