Прочутият полски актьор и режисьор, изиграл легендарната роля на отец
Ередия в кинокласиката “Осъдени души”, получи отличието “Златен век”
Прочутият полски актьор и режисьор, изиграл легендарната роля на отец Ередия в кинокласиката “Осъдени души”, получи “Златен век” - печат на Симеон Велики - най-високото отличие на нашето Министерство на културата. Връчи му го министър Вежди Рашидов на церемония в Розовия салон на българското посолство във Варшава.
“За моите 100 филма в Полша нямам награда. Затова тази ми е много скъпа”, каза Енглерт, който в момента е директор на Народния театър в полската столица и подготвя пищни тържества по повод юбилей на трупата.
Той беше любезен да отговори веднага на въпросите на в. “24 часа” и го направи с голямо удоволствие и желание малко сред награждаването.
Благодарим за съдействието на Българския културен център във Варшава в лицето на г-жа Калина Станчева за това ексклузивно интервю.
- Г-н Енглерт, поздравления за най-високото българско отличие за култура. Как приехте този орден?
- С удоволствие и вълнение. Отец Ередия остави ярка следа в творческата ми биография. Прекрасно е, че този образ продължава да бъде жив и след 40 години!
- Филмът с ваше участие - “Осъдени души”, влезе в топ 10 на най-обичаните български филми в класация, правена по повод 100-годишнината на българското кино. Как ще коментирате това? Благодарение на сценария, режисьора или актьорите...
- Заслугата е обща - романът на Димитър Димов, сценарият и режисурата на Въло Радев, операторското умение на Христо Тотев и екипът от актьори. Всичко това е причина за успеха.
- “Осъдени души” е филм за страстта. Осъдени ли са душите ни днес? И на какво.
- Живеем във време,
в което отричаме
съществуването на
душата
- Ако под душа̀ разбираме трансцеденталното у нас, изплъзващото се “стъкълце и око” (цитат от Адам Мицкевич, най-общо означава “реално познание” - б. пр. ), разбира се, че душите ни са осъдени. За съжаление, като правим света виртуален, го омаловажаваме и като улесняваме живота си, го банализираме. Осъдени сме на “карай да върви”.
- Вие сте позитивен човек, влюбен в живота. Вашата рецепта за щастие и в живота, и на сцената.
- Нямам рецепта за щастие в живота. Може би затова съм позитивен човек.
- Имате ли поглед върху българския театър?
- Да, имам, но не е толкова сериозен, че да го оценявам. Това, което съм гледал, е интересно, а “Дон Жуан” на сегашния директор на Народния театър - господин Морфов, е прекрасен спектакъл.
- Какво е да ръководиш народния театър на Полша? Какви са отговорностите? Стигат ли парите? Какъв е репертоарът? Пълни ли са салоните?
- Народният театър е флагмански кораб. Всички искат да са на него, а ако не могат, го намразват. Особено тия, които го атакуват на паянтови салове. Темата за репертоара и отговорността е прекалено широка за едно интервю. Ръководя еклектичен във формално и естетическо отношение театър.
В него творят
най-известните
режисьори и актьори Поставили сме си за цел да бъдем разнообразни и да постигаме най-високо качество по отношение на формата и стила. По време на сезон 2014/2015 средната посещаемост при нас бе 101,8%. Това е най-доброто доказателство, към което можем да добавим и многобройните покани за участие на театъра в чужбина.
- Бихте ли гостували в България или да поканите във Варшава наша трупа?
- С удоволствие ще приема покана за гостуване в България. Последно у нас бе Народният театър “Иван Вазов”. Преди няколко години, в рамките на срещите на народните театри, които организираме на всеки две години, бе представен “Дон Жуан”.
- Вече има няколко поколения нови млади артисти. Какви са вашите наблюдения? Има ли звезди? И какъв съвет ще им дадете?
- За съжаление, се нароиха твърде много звезди. Не всички са автентични. Не ми се дават съвети.
Работя съвестно и
изисквам същото
от колегите
- Кой филм или пиеса, или книга са ви харесали напоследък?
- Филмът “Бърдмен”, който получи “Оскар” миналата година, ме развълнува. В театъра - “Сонатата на призраците” на Стриндберг в Драматичния театър в Стокхолм.
- Има ли в Полша интерес към театъра?
- В последните две години публиката започна да щурмува театрите.
- Как поддържате духа си млад? Ласкаете ли се, че ви наричат полския Ален Делон?
- Не поддържам духа си млад. Той е в отлична форма. Ален Делон? Да не съм за старчески дом. (Смее се.)
- Ако днес ви предложат да изиграете Джеймс Бонд или Индиана Джоунс, ще се съгласите ли?
- И още как!
-А какво би ви съблазнило да застанете пред камерата? Приключение, страст, екшън, кримка, биографична история...
- Отлична роля и известен режисьор, няма значение в каква продукция. Не обичам сериали - в тях не играя.
- Изкушавате ли се да напишете книга?
- Подготвям се да напиша книгата на живота си, но чакам да се пенсионирам и тогава.