Спокойно и при висока избирателна активност протече референдума в град Комотини, Северна Гърция. Според представители на държавната администрация в деня на размисъл и до обяд в деня на вота не са регистрирани случаи на агитация и други нарушения.
Всички 256-те секции в областта Родопи, чийто център е Комотини отвориха точно в 7 часа. Наложило се е подмяна на членове в 16 секции, на които са възникнали неотложни ангажименти, но те предупредили навреме и е имало време за реакция.
Забавена доставка на бюлетини за референдума изправи на нокти администрацията в Северна Гърция. Книжата за допитването трябвало да пристигнат още в петък вечерта. От Атина, обаче предупредили, че може да се получи известно забавяне и посочили като срок събота сутрин. В Комотини книжата пристигнали по обяд и били раздавани до 20 часа на всички 256 избирателни секции в областта Родопи.
Причината за забавянето била чисто техническа. Още с насрочване на референдума от държавната печатница предупредили, че времето е твърде кратко за отпечатването. Кратките срокове станали причина и за липсата на предизборни плакати и листовки. Единствено от управляващата партия "Сириза" успели да отпечатат агитационни материали. Те обаче били недостатъчни и местата в Комотини, на които можеше да се видят плакати с надпис "OXI" /в превод "Не"/ бяха съвсем малко. Кампанията се е водела най-вече в социалните мрежи и по медиите. В Комотини е имало само 2 митинга в навечерието на допитването. В четвъртък вечер е бил митинга на партия "Нова демокрация", които агитират да се пласува положително на референдума. В петък вечер привърженици на управляващите "Сириза" се събрали в центъра на Комотини, за да подкрепят отрицателия вот. И на двата митинга е имало приблизително еднакъв брой хора.
"Гласуваме за бъдещето на Гърция", казваха гърците, които упражниха правото си на вот секцията, намираща се в 8-мо училище на Комотини. Там активността също беше значително по-висока в сравнение с последните гръцки избори през януари. Тогава за цял ден от 500 избиратели по списък през урните са преминали едва 120 души. Само до обяд в неделя участие в референдума бяха взели над 200 избиратели.
За да бъде валиден референдума участие в него трябва да вземат поне 40 процента от имащите право на глас. Гласуването на избори в Гърция е задължително. Същите са и правилата при провеждането на референдум. Неупражняването на вот, обаче не носи никакви последици и санкции.
Пикът на гласуване беше след 10 и продължи до 14 часа. Повечето гърци не изневериха на традицията си и първо отидоха на неделната служба в църквите, а след това поеха към секциите, за да участват в референдума. Някои от гърците дори се шегуваха, че след гласуването отиват на плаж в близкия курортен град Фанари. Едва ли обаче са го направили. Факт е, че през последната седмица в таверните на крайбрежните селища могат да се видят предимно чужди туристи и много малко гърци. Причината е, че местните са доста уплашени от случилото се в страната им през последната седмица.
"Можем да теглим до 60 евро на ден от банкоматите. Дребните банкноти свършиха и в момента могат да се теглят само банкноти от 50 евро, което допълнително ни ограничава", казва Георгиус Панайотис. Той признава, че в момента живее от предишни спестявания, защото работодателят му не разполага с пари в брой, за да му плати. Още по-тежко е положението на пенсионерите в селата на Северна Гърция. Много от тях нямат дебитни карти. Това е станало причина банките да отворят в средата на седмицата. Раздавани са само по 120 евро на човек по предварително подготвени списъци, в който имената на персионерите са били по азбучен ред.
Много от хората успели да изтеглят пари преди банковата ваканция и се презапасили с основни продукти.
"Само за 2 часа успяхме да продадем 6 палета брашно и 8 палета захар", разказаха продавачи в един от хипермаркетите в Комотини. Въпреки нарасналото търсене на основни продукти не е имало повишаване на цените им, а брашното дори се е продавало с отстъпка. Презапасяването е и причината за изпразването на цистерните в бензиностанциите в Северна Гърция. В момента проблем с горивото няма, защото държавата е разрешила бензин и нафта да се доставят, а плащането на акциза им да стане след края на т.нар. банкова ваканция. Отсрочка при плащането на месечни сметки и различните данъчни задължения са получили всички гърци.
"В момента бизнесът в Гърция търгува на вересия", казва Бейхан Мустафа, собственик на магазин в турската махала на Комотити. Той зарежда стоки с уговорката, че ще ги заплати при отварянето на банките. От създалата се ситуация, обаче губят фирмите, които работят с чужбина. Те не могат да правят внос, заради ограниченията в банковите разплащания. Много от бизнесмените на Комотини са започнали да разкриват банкови сметки в чужди банки, за да избегнат неудобството. Тази практика била особено разпространена сред фирмите, приемащи онлайн разплащания. По информация на гръцките медии новооткритите банкови сметки в чужбина са над 60 000.
Заради несгодите през изминалата седмица много от гърците са променили мнението си за референдума. И ако в началото повечето смятали да гласуват отрицателно, през последните дни видимо се увеличил броя на решилите да дадат положителен вот.
"Гласуването с "Не" би се приело от Европа като вот на гърците срещу съюза. Ако нямахме толкова дългове това нямаше да е проблем. Сега обаче ще е катастрофално за нас", смята Йорго Новродис. Той, както и останалите гърци, са притеснени, че банковата ваканция може да бъде удължена, което ще ги накара да затегнат още повече коланите. В дългосрочен план жителите на южната ни съседка се страхуват от ограниченията, които ще им бъдат наложени.
"Въвеждането на антикризисния данък "Хараци", който трябва да плащат собствениците на жилища е непосилен. Задълженията, които достигат една заплата за жилище, се събират 3 пъти годишно заедно със сметките за ток", разказва Йорго. Той допълва, че новият налог е ударил много от жителите на Комотини. В този град е имало бум на строителство на жилища, които се отдавали на големия брой студенти в местния университет. Сега вместо допълнителни доходи имотите носели разходи на собствениците си. Много от тях се разделяли с недвижимото си имущество. Заради кризата в търговията с жилища продажбата не била решение. Много от собствениците били принудени да дарят имотите си на църквата или на неправителствени организации.
"Говори се, че държавата ще вземе 30 процента от всички влогове над 8 000 евро. Това наистина ще бъде катастрофа", казва Йорго.