Може ли Гърция да бъде
оставена да се самосрути
Pеферендумът в Гърция от 5 юли всъщност е без никакво значение - и “не”, и “да” не променя нищо. Банките са затворени, Атина дължи 340 млрд. евро, икономиката ѝ е спаднала с 25% и продължава отново надолу. Дори и да не дава една лепта към кредиторите, Гърция има нужда от нови заеми, за да балансира бюджета си. Наистина Армагедон. Първият, най-спешен въпрос, който виси, а отговор няма, е:
1. Как се връща доверието на банките? Всъщност гръцките банки не са виновни, разрушено е доверието към гръцките институции, които допуснаха и не се справят със ситуацията. Дори и да има някакво споразумение с кредиторите,
всеки
здравомислещ
грък ще гледа
да прехвърли
парите си
в чужбина или в дюшека, защото не се знае какво го чака - конфискация, смяна на парите и обезценка, намаляване на пенсията, безработица. Това засега е добре за България, защото парите мигрират към Кипър и у нас, като съседи. Но страна без финансови институции е обречена. Тоест ако Европа и светът не помогнат на Гърция, облекчавайки я от финансовото бреме, тя ще продължи да се разрушава. Накрая кредиторите пак няма да си върнат парите, а ще има допълнителни трудно предвидими щети, най-вече за ЕС. Каквото и да се случи накрая, главницата по гръцките дългове ще бъде разсрочена за над 50 години, а голяма част от лихвите ще бъдат опростени. Няма как иначе.
2. Коя политика е правилна и кой дава отговор на този въпрос? Гърците избраха хулиганите от СИРИЗА, защото мнозинството от хората смятат, че политиката на остеритет (лишения) не създава нищо добро - икономиката спада заради намаляващото потребление. Това води до по-малко приходи в хазната и по-малко възможност за погасяване на задълженията. Брюксел и Берлин, впрочем силно поддържани и от столици като Амстердам, Хелзинки и Прага, смятат, че изходът е затягане на коланите и вкарване на държавните разходи в разумни граници и постепенно изплащане на дълга. Останалите държави от групата “Прасета” (PIGS - Португалия, Италия, Испания) точно с такива лишения преодоляха дълговата криза и сега са криво-ляво стабилни. Тоест ако не бяха лишенията, в Гърция можеше да е още по-зле и политиката на бюджетни икономии все пак дава резултат.
Гърците очевидно не искат още повече лишения, но в рамките на този Европейски съюз не могат да бъдат принудени да ги правят, макар сметката да я плащат други европейци. От една страна, Брюксел не може да позволи разпад на Гърция. Освен люлка на демокрацията тази държава пази най-дългата южна граница на континента, откъдето има бежански натиск и заплаха от терор.
Има 5000
острова, които са
външна граница
Има и едни от най-големите военновъздушни сили, които охраняват Европа от потенциалните заплахи в Близкия изток и Африка.
Впрочем голяма част от гръцкия дълг е формиран от покупка на оръжие - самолети и кораби. (Тук да вметнем и другите две важни пера - олимпиадата и инфраструктурата). Без да се намери баланс между интереса на гръцкото население и интереса на останалите страни в ЕС - включително и България, и интереса на кредиторите, не може да има стабилност и предвидимост. Гръцката икономика е голяма и развита - 45-ата в света. Тя реално би могла да се справи с дълговото бреме. Но гръцката държава е пословична в липсата на силно управление. Несъбираемостта на данъците в Гърция е над 60%. Над
два пъти повече
от България!!!
Не стане ли гръцката държава силна, с работещи институции, тя не може да реши дълговия проблем. Във великата книга на Дарон Аджемоглу и Джеймс А. Робинсън “Защо нациите се провалят” наличието на силна власт е необходимото, но недостатъчно условие за успешна държава. (Още едно отклонение - амбицията на Бойко Борисов да повиши събираемостта на данъците у нас се възприема като някакво самохвалство, но ако това правителство наистина успее да вкара несъбраните данъци до някакви средноевропейски нива - под 20%, то наистина ще остане в историята.)
Намирането на баланс между двата възгледа каква икономическа политика трябва да се прилага в Гърция не може да става с управлението на репчещите се и объркани лидери на СИРИЗА. Те очевидно и нямат мандат за това, защото половината гърци са за споразумението, другата - против. Очевидно е, че трябва да се избере
правителство на
спасението отново,
което да бъде оглавено от сериозен, опитен и популярен човек, който да намери разумен баланс. Говори се за Янис Бутарис, кмета на Солун. Той изглежда правилен избор - добър бизнесмен (семейството му е най-големият винопроизводител в Гърция), космополитен, опитен и либерален човек. Изглежда, че смяната на властта в Атина е неизбежна, за да има компромис.
3. Трябва ли бедните да плащат винаги? Банките, дали неразумно високи кредити на гръцките правителства, бяха спасени преди 5 години с парите на европейските граждани. СИРИЗА се опитва да принуди сметката да бъде платена още веднъж от същите граждани или поне поделена между банките и гражданите. Прави го арогантно и тяхната теза не среща разбиране извън Гърция. Но е редно и кредиторите също да поемат своята част от вината. Защото виновни са неразумните гръцки правителства, но и банките, които охотно са давали безотговорни и обречени кредити. В плащането от бедните има и още един аспект - вероятно 250-те хиляди български работници в Гърция ще пострадат от срутването ѝ. Може да загубят работата си, парите, които са давали за осигуряването си. Те ще се върнат в родината, която е стабилна, но бедна. И тя ще трябва да се погрижи за тях.
Ще спрат и преводите,
които работливите
българските жени
пращат на мъжете си
в България, за да могат те по цял ден да пият бира и да пушат цигари. Затова България е сред най-заинтересованите кризата да се решава бързо.
4. Може ли страна от НАТО с огромен флот и 300 изтребители да се сомализира? Ако бъде оставена на произвола и всеки капитан от гръцкия флот стане пират. Ако изтребителите не се използват, защото няма пари, или започнат да си дават въоръжението под наем на трети страни. Фалитът на Гърция има огромен политически смисъл и страната не може да бъде оставена на самосрутване. Между другото, Съединените щати оказват дипломатически натиск на ЕС да не е толкова твърд с Гърция и да се намери компромис. Вашингтон се страхува от разпад на Гърция.