Гръцкият бунт раздели
ясно Европа на ляво и дясно
Ситуацията е нова - Гърция казва “не”. При това Гърция, която е видяла опашките на пенсионерите пред банкоматите, празните рафтове и т.н.
Имаме ситуация,
близка до
революционната
А една революция е преди всичко скок в неизвестното. Те го приемат. Това е много особена ситуация, която Европа не е преживявала.
Резултатът от гръцкия референдум е много сериозна изненада. Тя е изненада и за самите гърци. Ципрас се оказа не както го изкарваха самозванец, който популистки се е добрал до властта и нахалства, а се оказа говорител на народа си. Политическата класа в Западна Европа е в шок, защото бяха положени огромни усилия той да загуби референдума. Включи се целият елит на Гърция, включително и църквата.
Фактът, че екзит половете на референдума мереха 50 и няколко процента “не”, а всъщност се оказаха над 60%, означава, че между половин и един милион души дори не са признали на социолога, че са гласували “не”.
Какво предстои? То много зависи от реакцията на Европа. Първата работа на Ципрас е да подаде ръка и да каже: такова е настроението на народа, направете големи отстъпки.
Въпросът е какво ще му каже Европа. Първата и главна поука е, че
отвращението
на гърците от
техния
досегашен
елит е
толкова голямо,
че са склонни да приемат всичко - неизвестност, празни магазини, може би излизане от Европа, може би катастрофа на страната, лична катастрофа, но не и ПАСОК и Нова демокрация.
Това не е антиевропейски вот, а вот, който казва: не тази Европа, която виждаме в момента.
За пръв път Европа се раздели по някакъв по-рационален начин. В коментарите виждам ясно разделение на ляво и дясно. Левите казват: Имаме проблем. Крайнодесните казват: Лека нощ, Гърция! Това е много сериозно разделение поради факта, че двамата лидери на ЕС са представители на лявото и дясното. Затова огромно значение има
какво си
говорят
в момента
Оланд
и Меркел
Вижда ми се повече от очевидно, че Европа трябва да излезе с балансирана позиция, а не с нещо от рода на "Гледайте си работата!". Европа не бива да се прави, че не е видяла нещо ново. Позата “наглостта продължава” не върши работа, защото това вече не е наглост, това е състояние на нацията.
Бих направил аналогия с Майдана. Грешката на Путин бе, че той не оцени, че Майданът не е поредна проява на противниците на Янукович, а народно движение. Гигантският динозавър, какъвто представлява народът,
мръдна
с опашката
и помете
всичко
Путин тогава видя в това движение само подлост от страна на американците и западноевропейците. Много се надявам Европа да не повтори подобна грешка и да започне сериозен разговор. Иначе може да загуби качеството си на клуб на солидарността.
Въпросът от съдбовен за Гърция стана съдбовен за Европа. Беше фарс, стана драма.
Обикновено виждаме как трагедията се превръща във фарс, тук имаме обратното. Имаме истинско изправяне пред всички важни въпроси, при това по много драматичен начин - какво сме ние, европейците, защо сме заедно, за какво е този клуб. Вече не става дума за 300-те милиарда, не е за еврото, за Ципрас, не е за Меркел. Вече става дума за това какво представлява обединена Европа.