Категоричното гръцко “не” на мерките на кредиторите взе поста на финансовия министър Янис Варуфакис само няколко часа по-късно. Варуфакис е смятан за острието на твърдата гръцка позиция срещу икономиите. Предния ден той обяви, че е готов да се оттегли, но ако победи лагерът на привържениците на бюджетните икономии. Мястото му днес бе заето от Евклид Цакалотос зам.-министър на външните работи по международните икономически връзки.
Самият Варуфакис обясни, че след обявяването на резултатите от вота много бързо му е било дадено да разбере, че някои участници от еврогрупата и други партньори настоявали за неговото отсъствие на бъдещите срещи. Това накарало премиера Алексис Ципрас да приеме оставката, тъй като това би помогнало да се постигне споразумение.
По-късно Варуфакис написа и писмо до гърците, в което посочи: “Нашето НЕ е величествено, голямо ДА за демократична, рационална Европа!”
Една от причините за оставката на Варуфакис
е остър конфликт
с председателя на
еврогрупата
Йерун Дейселблум, e казал дипломатически източник пред ТАСС.
Според него противниците на Варуфакис вярват, че той нарочно е удължил преговорите и постоянно е променял позицията на преговорите, за да направи невъзможно постигането на споразумение до крайния срок.
“При тези обстоятелства е налице
липса на доверие
към основния
гръцки
преговарящ,
което не е благоприятно за решаване на проблемите на Гърция, след като те отхвърлиха предложенията на кредиторите”, обясни източник от европейската мисия в Брюксел.
Според версия на в. “Уолстрийт джърнъл” премиерът Алексис Ципрас е решил да се откаже от услугите му, след като Варуфакис заявил пред “Дейли телеграф", че Гърция може да започне да печата паралелна валута към еврото, ако спешната ликвидна помощ за гръцките банки спре.
В понеделник Варуфакис отново направи шоу за медиите, като напусна с пълна газ на мотор министерството на финансите, а на седалката зад него се развяваха русите коси на съпругата му Данае. Той е заявил, че скоро ще се върне в САЩ, където отново ще преподава икономика в Тексаския университет. Нищо повече не ме задържа в Атина, посочил бившият вече министър.
В понеделник имаше и втора оставка, която мина по-незабелязано - тази на бившия премиер Андонис Самарас, който се оттегли като лидер на опозиционната десноцентристка “Нова демокрация”. Това бе логично, след като позицията, която застъпваше той, загуби на референдума. Късно вечерта в неделя премиерът Ципрас направи тв обръщение към сънародниците си, в което ги поздрави за “смелия избор” да гласуват срещу условията, предложени от кредиторите за предоставяне на помощта за Гърция. Той заяви, че гърците са дали гласа си за “демократична и солидарна Европа”.
Ципрас обаче бе категоричен: “Сега
ще сложим на
масата въпроса
за дълга”
Той добави, че публикуваният миналата седмица отчет на МВФ е показал необходимостта от такова преструктуриране на задълженията на Атина.
В понеделник Ципрас поиска среща на всички лидери на гръцки партии. След нея бе оповестено и името на новия финансов министър. Това е зам.-министърът на външните работи по международните икономически въпроси Евклид Цакалотос. Той е и координатор в преговорите за спасителна помощ с международните кредитори. Смята се, че е по-консенсусна фигура от Варуфакис.
Новият финансов
министър Цакалотос
е смятан за по-умерен
и консенсусен
55-годишният Цакалотос е роден в Ротердам. Учил е политически науки, икономика и философия в Оксфорд, преди да направи докторска теза по икономика. Член на СИРИЗА от 10 години, той твърди: “Ние не искаме специално отношение, а отношение на равни в Европа на равните.”
Гръцките телевизии прекъснаха емисиите си в ранния следобед в понеделник, за да съобщят, че Ципрас е имал телефонен разговор с Владимир Путин. Руският президент изразил подкрепата си за гръцкия народ в трудните времена, които му предстоят. Двамата обсъдили и бъдещото гръцко-руско сътрудничество. Повече детайли обаче не бяха съобщени.
След това политическите консултации продължиха. Шест часа чуждестранните и гръцките журналисти се тълпяха пред парламента за резултат от срещата. След нея лидерите излязоха с обща декларация на националното единство.
Пет партии
подписаха
за подкрепа
на Алексис
Ципрас
в бъдещите преговори.
Окончателният резултат от референдума показа 61,3% пуснали бюлетина за “не” и 38,7 за “да”. Веднага след като стана ясно, че “не” побеждава, хиляди гърци се събраха в центъра на Атина, за да празнуват и да танцуват сиртаки.
Още на следващата сутрин обаче еуфорията се бе изпарила, за да даде място на тревожните въпроси за бъдещето на страната. Според източници на британския в. “Гардиън” в понеделник е работил само един на пет банкомата.
Берлин: Рязане на дълг няма да се обсъжда
Германското федерално правителство смята, че в момента няма никакви предпоставки за трета спасителна програма за Гърция.
“Към момента предпоставките за нов спасителен пакет не са налице”, заяви правителственият говорител Щефан Зайберт, но посочи, че Берлин е отворен за нови преговори. Зайберт категорично отрече възможността за ново отписване на част от гръцкия дълг. “Това не е тема, която се дискутира”, заяви той.
Малко след изявлението на гръцкото правителство, че Ципрас и Меркел са се разбрали по телефона Гърция да представи във вторник предложения за нов кръг от преговори, германският министър на икономиката Зигмар Габриел заяви, че Гърция е изправена пред фалит. Той посочи още, че на срещата във вторник ще се обсъжда хуманитарна помощ за страната.
Шефът на Европарламента Мартин Шулц обяви, че оставката на финансовия министър Янис Варуфакис е добър знак и ще облекчи бъдещите преговори. “Те обаче не бива да зависят от конкретни хора, а трябва да се търси най-доброто решение”, посочи той.
Еврогрупата също очаква оферти от Атина. Във вторник финансовите министри от еврозоната се срещат, за да обсъдят как и дали да продължат преговорите. Те ще подготвят срещата на лидерите същата вечер. В понеделник вечерта в Париж се срещнаха германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, за да обсъдят резултатите от референдума и отражението му върху Европа. Извънредната среща на върха на еврозоната е именно по тяхно настояване.
Председателят на еврогрупата Йерун Дейселблум нарече резултатите от референдума в Гърция “достойни за съжаление” и заяви, че финансовите министри от еврозоната ще обсъдят обстановката във вторник. “За възстановяването на гръцката икономика трудните мерки и реформи са неизбежни”, каза Дейселблум в изявление.
Остра бе и реакцията на балтийските държави. В съвместно изявление те обявиха, че преценяват резултатите от референдума като катастрофални. Естонският премиер Таави Роивас заяви: “Реформите в Гърция продължават да са неизбежни и решението да се отхвърли външна помощ прави ситуацията критична.” Референдумът показа как по демократичен начин може да се разруши една държава, казаха още балтийските управляващи.
Испания днес поиска Гърция да бъде задържана в еврозоната, каквото и да става. Италия пък обяви, че не е засегната по никакъв начин от резултатите от референдума. Рим обаче също има интерес да се продължат преговорите с Гърция и да се намери компромисно решение.
Китай също е обезпокоен от ситуацията в Гърция. Китайците използват съседката ни като основно пристанище за доставка на своите продукти към Европа.
Гръцките банки остават затворени
Гръцките банки ще останат затворени “още няколко дни” - вероятно до петък или дори до понеделник, съобщиха в понеделник гръцки банкери. По-късно се очакваше публикуването и на официален декрет, който да направи съобщението официално. Преди референдума властите многократно твърдяха, че банките ще отворят във вторник.
Всички очи в понеделник бяха обърнати към Eвропейската централна банка, която първо трябваше да заседава сутринта, но после стана ясно, че телеконферентната връзка ще е късно през деня. Засега тя няма да спира спешните кредити (ЕЛА) за Гърция. Но е било преценено, че поне до вторник, когато лидерите на еврозоната ще се съберат на среща, гръцките банки ще оцелеят и без инжектиране на допълнителни пари. Това решение стана ясно още преди края на заседанието на пазителите на общата валута в централата на банката във Франкфурт.
Рамката на ликвидната помощ засега е 89 милиарда евро. Без ЕЛА кредитите банките в Гърция ще фалират, тъй като гражданите и фирмите вече изтеглиха огромни суми от сметките си заради несигурността на финансовата система.
Банките в Гърция се захранват директно от ЕЦБ и разчитат само на нея от февруари. Но дори и със запазването на спешните кредити гръцките банки вече нямат голямо пространство за действие, тъй като рамката от 89 милиарда евро скоро ще се изчерпи. А тя няма да бъде увеличавана.
Очаква се заради липсата на ликвидност в следващите дни гърците да могат да теглят от банкоматите само по 20 евро.
Брюксел: Вече няма лесен изход за Атина
ВИКТОР ИВАНОВ
След резултата от референдума можем да кажем, че вече няма лесен изход за ситуацията с Гърция. Твърде много време и твърде много възможности бяха пропилени, обяви вицепрезидентът на Европейската комисия с ресор еврото Валдис Домбровскис на брифинг в понеделник.
ЕК не може да продължи каквито и да било разговори с Гърция, преди да получи мандат за това от еврозоната и Европейския съвет, обясни еврокомисарят. От сутринта президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер провежда конферентни разговори с институциите, включително и ЕЦБ, разказа Домбровсксис. Среща на лидерите от еврогрупата обаче ще има едва във вторник в късния следобед, но не е ясно дали на нея ще бъде даден мандат за преговори на комисията и какви ще са параметрите.Стабилността на еврото не е под въпрос. Имаме толкова много механизми, които гарантират стабилността, като банковия съюз, стабилизационния механизъм, фискалната дисциплина”, заяви вицепрезидентът на ЕК. Домбровскис не пожела да се ангажира с прогноза как ще продължат преговорите с Атина. “Мястото на Гърция е в Европа и ще бъде в Европа”, каза той. Но не скри разочарованието на комисията от резултата от гръцкия референдум, като на няколко пъти подчерта, че зададеният въпрос не е бил правилен и се е отнасял за вече изтеклото споразумение. “При отговор “да” очаквахме силен сигнал към останалите държави в ЕС, че заедно с Гърция може да се търси съвместно решение. Сега сигналът е точно обратен”, обясни Домбровскис.
Еврото почна да спада, но за кратко
Еврото се срина за кратко, но спря спада си и се върна на нива от над 1,10 долара в понеделник сутрин, в началото на търговията в Азия, съобщи АФП.
Валутата падна до 1,0963 долара в неделя вечер заради гръцкия отказ на предложенията на кредиторите.
В понеделник към 8,00 часа в Токио (2,00 часа бълг. време) единната европейска валута се търгуваше за 1,1025 долара за 1 евро срещу 1,1107 долара за евро в петък около полунощ (бълг. време). Тя бе стигнала до 1,0963 долара за евро малко по-рано. Еврото се понижи силно и спрямо японската валута, която се счита за валута убежище, до 134,88 йени за евро, докато в петък бе 136,31 йени за евро. По същия начин доларът отстъпи до 122,30 йени срещу 122,72 йени в края на миналата седмица.