През банката са минали министри и премиери
На 25 януари 1879 г. руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков утвърждава устава на Българската народна банка. На 4 април 1879 г. е назначен първият управител - Лудвиг Карбоньор, който заема длъжността до 1 юли 1879 г.
От тази дата до 27 април 1881 г. следващият гуверньор Георги Желязкович. Той подготвя първия устав на БНБ, а след като напуска банката, е бил министър на финансите.
След него е Исидор Михайлович, който е начело на БНБ от 27 април 1881 до 11 октомври 1883 г.
Иван Гешов е директор от 1 декември 1883 до 26 август 1886 г. След като напуска банката той заема различни министерски постове - председател на БАН, на Народното събрание и министър - председател на България.
След Гешов начело на БНБ идва Димитър Попов (няма запазена снимка в архивите), неговото управление продължава до 4 декември 1887 г.
По-дълъг е бил мандатът на Михаил Тенев, който на 4 декември 1887 е назначен за временно управляващ централната банка, а от 1 януари 1894 г. до 19 януари 1899 г. е неин управител.
На тази дата през същата година Стефан Караджов встъпва в длъжност, заема я до 1 октомври 1905 г. От 23 февруари 1906 до 7 август 1908 г. начело на банката е Бончо Боев. Той е заменен от Христо Чакалов, който управлява БНБ до 12 юни 1920 г.
На 16 юли 1920-а г. за гуверньор е назначен Боян Дамянов, мандатът му продължава до 30 септември 1922 г.
На 8 октомври 1902 г. Добри Божилов постъпва на работа в БНБ като книговодител на Кюстендилската банкова агентура и 36 години работи в банката. Той е единственият управител, преминал от най-ниското до най-високото стъпало в йерархията. Той заема длъжността от 1 декември 1922 г. до 10 август 1944 г. с няколко прекъсвания.
Обвинен е в
безразборно
печатане на пари
и стимулиране
на инфлация,
както и обезценяване на лева. Сочен е като главен виновник за неизплатения дълг на Германия към България за 75 млрд. лв. и заради това, че обвързвайки страната ни с Германия, станал причина за бомбардировките на София. През 1945 г. е осъден на смърт и е екзекутиран.
По време на прекъсването на мандата му от 26 март 1923 до 8 юни 1923 г. гуверньор е Илия Караджов, а в периода 21 септември 1924 - 16 януари 1926 г. поста заема Коста Бояджиев.
Асен Иванов е гуверньор от 18 януари 1926 до 29 август 1931 г. По време на неговото управление се сключват два важни заема - Бежанският заем от 1926-а и Стабилизационният заем от 1928 г. Никола Момчилов е управител в периода 29 февруари 1932 - 31 юли 1934 г. По това време светът е обхванат от т.нар. Голяма депресия заради срива на икономиката. Тя не подминава и България и заради фалит на голяма фирма, чийто собственик бил член на управата на БНБ, хората започнали масово да си теглят парите от банките.
БНБ, начело с Момчилов, увеличила лихвения процент, отпуснала пари за спасяване на заплашени от фалит банки, изработила Закон за защита на влоговете, съдействала за обединението на трите най-големи банки с български капитал. За да запази стабилността на българския лев и смекчи валутната криза през 1931 г., БНБ получила правото на валутен монопол, т. е. само тя можела да разрешава отпускането на валута за фирми и частни лица.
Следващият управител на БНБ е Марко Рясков, който е на поста за кратко - от 4 февруари 1935 до 21 април 1935 г., докато Добри Божилов не се връща отново. Рясков е работил като поддиректор в създадената с немски капитали Кредитна банка, която през 1931 г. вследствие от затвярянето на редица австрийски и немски банки едва не фалира. На 13 юли
банката спира да
изплаща средства
на вложители,
новината за това се разпространила бързо. Рясков все пак успял да предотврати фалит. Заслугата му за разрешаването на банковата криза е оценена високо и след като е бил управител на БНБ, е назначен за министър на финансите.
Кирил Гунев е бил упправител на БНБ два пъти - първо от 14 ноември 1938 до 1 юни 1944 и от 10 август 1944 до 23 декември 1944-а. Работил е като администратор и директор, през 1933-1935 година е подуправител. През 1935-1938 г. е финансов министър. На 13 ноември 1944 г. Гунев и други негови подчинени са
привлечени като
обвиняеми от
Народния съд за
управлението
на БНБ
в периода на Втората световна война. Осъден е на 15 години затвор, 200 000 лева глоба и лишаване на права за 16 години.
Иван Стефанов е ръководил БНБ от 23 декември 1944 до 31 март 1946-а. През 1946 г. е бил министър на финансите и ръководи паричната реформа през 1947 година и свързаните с нея конфискации на спестявания на гражданите. През август 1949 година е отстранен от ръководните партийни и държавни постове, а през септември е арестуван като обвиняем в процеса срещу изпадналия в немилост Трайчо Костов. Осъден е на доживотен затвор, през 1956 година е освободен, а членството му в БКП е възстановено.
Станчо Чолаков оглавява БНБ от 31 март 1946 г. до 10 октомври 1946 г. След 9 септември 1944-а става министър на народното просвещение при Кимон Георгиев. След това е министър на финансите за една година.
Следващият управител е Цоню Цончев - от 10 октомври 1946 до 13 август 1949-а, като преди това е бил подуправител. По време на неговия мандат се
провеждат
парична реформа
и национализация
на банките
След Цончев идва Атанас Мечкаров, който ръководи БНБ от 13 август 1949 до 19 март 1955 г. През 1952 г. под негово ръководство се извършва нова парична реформа.
Вела Луканова е
единствената
жена досега
начело но БНБ
През октомври 1949 г. става първи заместник-министър на финансите, а от 1955 г. до 1959 оглавява централната банка.
След нея постът се заема от Кирил Несторов. През 1949 е директор в БНБ, след това е главен финансов инспектор към Министерския съвет и е заместник-министър на финансите. От 1959 до 1969 е управител на БНБ. През 1962-а през неговия мандат има нова парична реформа.
Несторов е наследен от Кирил Зарев, който в периода 1964-1969 г. е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране. Оглавява БНБ от 1969 до 1974 г., като преди това е бил министър на труда и социалните грижи. След БНБ става председател на Държавния комитет за планиране, бил е министър на икономиката и планирането и секретар на ЦК на БКП.
Веселин Никифоров е начело на централната банка от 8 юли 1974 до 3 януари 1984. Преди това е бил заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет за планиране.
Последният шеф на БНБ през социализма е Васил Коларов, който ръководи банката от 1984 до 20 декември 1989 година. Преди това е работил в Държавния комитет по планиране.
След демократичните промени първият управител на БНБ е Иван Драгневски. Той заема поста от 20 декември 1989 до 9 януари 1991. Преди това е работил в чуждестранния отдел на БНБ и в Българска външнотърговска банка.
Тодор Вълчев е следващият управител на БНБ, като заема поста от 1991 до 1996 година. През периода 1990-1996 г. в България са създадени над 40 частни банки, като голяма част от тях фалират. Това е
времето на
раздаването
на необезпечени
кредити,
довели до срива на банковата система и хиперинфлация. Сумата на лошите кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. неденоминирани лева, което е 40% от тогавашния БВП на България. През 1996 г. фалират 16 банки. Вълчев твърди, че няма вина за случилото се и определя ситуацията с думите: “Повериха ми стая със счупени прозорци, в която трябва да поддържам постоянна температура”.
След Вълчев управлението на БНБ се поема от Любомир Филипов, който остава на поста близо година и половина - от 24 януари 1996 до 11 юни 1997. По негово време продължават фалитите на банки, левът рязко се обезценява, като курсът стига 3000 лева за 1 долар. Основният лихвен процент, който БНБ определяше, тогава се движеше между 25 и 30% месечно. Филипов по-късно обяснява, че общото икономическо състояние на държавата тогава се е отразило върху българските банки. Имало и натиск от МВФ да бъдат затворени банките, изпаднали в неплатежоспособност. Според него затварянето на проблемните банки е спомогнало за успешното въвеждане на валутния борд в страната.
Светослав Гаврийски поема БНБ на 11 юни 1997 и е управител до 9 октомври 2003. Преди това бе министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски и участва в подготовката за въвеждането на валутния борд. Докато е шеф на БНБ, имаше нова парична реформа и левът бе деноминиран.
След Гаврийски управител на БНБ става Иван Искров, който изкара два последователни мандата. Преди да оглави централната банка, Искров бе депутат от НДСВ. Искров ще остане в историята на БНБ с фалита на КТБ, която бе затворена в края на втория му мандат, който изтича през октомври тази година. Искров обаче подаде оставка, която влезе в сила от 10 юли.