През изминалата седмица гръцкият парламент одобри първите изисквани реформи, с което страната успя да убеди кредиторите, че този път е сериозна в намеренията си за сключване на споразумение. На тази основа германският парламент, както и няколко други одобриха започването на преговори с Гърция за ново 3-годишно споразумение.
Беше одобрено и краткосрочно финансиране от 7 милиарда евро, което ще покрие минимума финансови нужди на страната до август.
Тежки и несигурни преговори
Някои наивно смятаха, че след решението на лидерите на еврозоната всичко е свършило.
Този път обаче няма да стане толкова лесно. Недоверието към Гърция е толкова голямо, че еврозоната изиска от Гърция не просто да обещае, че ще прави реформи в бъдеще, а да приеме няколко закона още преди да започнат преговорите.
И то не какви да са закони, а пенсионна възраст до 67 години и драстично ограничаване на изключенията от 23-процентовата ставка по ДДС.
Новото ДДС е в сила още от 20 юли, но това не е всичко.
Гърция трябва да изпълни още редица предварителни изисквания - например, законодателство за преструктуриране на банки, нов гражданскопроцесуален кодекс. В рамките на седмици Гърция
ще трябва да извърши дълбока пенсионна реформа
и мащабна съдебна реформа - и това са само предварителните условия преди започването на спасителната програма!
Сега, след започването на същинските преговори, Гърция и кредиторите ще трябва да съгласуват списък с десетки подобни мащабни реформи, които да се реализират през следващите години - вкл. приватизация, дерегулиране, реформиране на пазара на труда, преструктуриране на банковата система, конкуренция в енергийния пазар, подобряване на средата за бизнес, реформа в бюрокрацията, отмяна на вече приети от СИРИЗА закони, намаление на просрочените плащания, постигане на бюджетни излишъци и т.н., и т.н.
Всички тези реформи ще бъдат разписани по срокове в новия меморандум и Гърция ще получава траншове с финансиране само след като приеме съответните реформи.
Имайки предвид досегашните неуспехи на Гърция, кредиторите ще настояват за дълбоки реформи в кратки срокове. СИРИЗА от своя страна ще се съпротивлява на дълбочината, бързината и обхвата на реформите, което ще направи преговорите много трудни.
От своя страна кредиторите не са единни, като МВФ поставя и допълнителни условия за участието си в нов спасителен пакет, които не са приемливи за еврозоната - това също заплашва новата спасителна програма.
В допълнение, при гласуването на първите реформи на 15 юли през нощта
гръцкото
правителство
остана в
малцинство,
тъй като 39 депутати от СИРИЗА не подкрепиха реформите. Ципрас изгони министрите, които не подкрепят спасителния план, но е факт, че той вече управлява правителство на малцинството и може да приема закони само ако те са подкрепени от опозицията. Това е политическа криза, която ще изисква решение - може би дори нови избори през есента.
Без стабилно правителство споразумението може да се провали във всеки един момент.
Бавно и мъчително нормализиране
Гърция получи краткосрочен заем от 7 милиарда евро, който ще се използва за погасяване на стари и просрочени кредити - основно към Европейската централна банка и в по-малка степен към МВФ.
Тъй като новият заем отива за погасяване на стари заеми, той няма да влоши дълговото бреме на страната, но ще позволи да се излезе от състоянието на фалит.
Дори получаването на този заем беше предшествано от големи изисквания - прокарване на реформата в пенсиите и ДДС, както и насочване на средствата само за погасяване на стари задължения, а не за харчене. Но дори и това не беше достатъчно, особено за страните извън еврозоната. Те поискаха (и получиха) безпрецедентни финансови гаранции, че няма да претърпят загуби, ако Гърция не успее да върне заема.
Гърция се съгласи на всички тези условия, тъй като излизането от състояние на фалит означава, че банкоматите в страната няма да пресъхнат. Нещо повече, на 20 юли свършва банковата ваканция и всички банкови офиси в Гърция ще отворят врати, след като 3 седмици бяха заключени. Ограниченията в тегленията обаче ще останат - тегленията на банкомат не могат да надхвърлят 60 евро на ден.
Има съвсем леко разхлабване: вместо всеки ден човек да тегли по 60 евро, той ще може да изтегли наведнъж парите за няколко дни с натрупване. Плащанията към чужбина остават практически забранени.
Тези ограничения ще се разхлабват много бавно и постепенно и цялостното им отпадане може да отнеме години (в Кипър отне 2 години).
През есента ще бъде проведен пълен преглед на активите на банките, ще се приемат програми за тяхното оздравяване и преструктуриране и едва след тяхното изпълнение ще може да се говори за възстановяване на доверието и по-сериозно вдигане на ограниченията за тегления и плащания.
С икономиката и финансите нещата също са в подобно състояние - вече никой не оспорва прогнозата, че гръцката икономика ще потъва тази година, въпросът е
с колко точно ще потъне.
Гръцкият държавен бюджет трудно осигурява приходи и продължава да трупа забавени плащания (към доставчици, строителни фирми и т.н.). Тези тенденции няма да спрат бързо - поне до края на годината влошаването ще продължава. В по-дългосрочен план излизането от стагнацията ще зависи от това доколко реформаторско е гръцкото правителство - ще са нужни години и много усилия.
Ефектите за България
Първите ефекти вече ги виждаме - преди седмици управлението на “Старбъкс” в България премина от гръцка към полска фирма; преди дни Пощенска банка купи клона на гръцката Алфа банк в България. Това е ускоряване на отдавна течащ процес (преди 2 години гръцкият “Глобул” стана норвежки “Теленор”). Можем да очакваме, че и други поделения на гръцки компании и банки в България ще си сменят собственика през следващите месеци.
За България това е полезно, тъй като гръцките инвеститори в средносрочен план няма да имат средства, за да инвестират и развиват бизнеса си (а дори да имат, парите са блокирани в Гърция и е забранено да се правят преводи в чужбина). Идването на нови инвеститори на мястото на гръцките ще осигури свежо финансиране и импулс за местната икономика.
За българските туристи кризата в Гърция не се оказа особен проблем и те продължават масово да ходят там (за разлика от немците например). По-проблемна ще бъде търговията, тъй като ограничаването на преводите в чужбина означава, че ще е много трудно български фирми да получат плащания от гръцките си контрагенти. Вероятно след няколко месеца тези ограничения ще започнат да се разхлабват - но все пак дълго време бизнесът с Гърция ще бъде свит до санитарния минимум.
Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество"