Каквито и да са - идиоти, наркомани,
лигльовци, ненаучени на отговорност,
да си понасят наказанието. И човешкото,
и божието. Само детенцето да оживее
Отново пребито дете с опасност за живота. Прави ли ви впечатление, че май обществото ни свикна с подобни новини? Че те станаха нещо, което запълва две-три минути в ефира през мъртвото откъм събития лятно време, минава из социалната мрежа с по няколко диаметрално противоположни коментари от “Смърт на извергите!” до “Каква е тая майка?!” и отшумява в бирената пяница.
Добре, нека пък да се опитаме да разгледаме как и да се опитаме да предизвикаме отговори защо едно тригодишно момченце бере душа в “Пирогов”. Имаме
майка, която се
грижи сама за
детето,
няма роднини, които да й помагат в отглеждането му. Майката е талантлива образована жена, завършила консерваторията, и противно на всеизвестната поговорка, че музикант къща не храни, тя се справя с бита и битието. Летният сезон, както за много родни музиканти, и за нея е “ден година храни”.
Вместо да свири в подлези, жената заминава да упражнява професията и призванието си в Скандинавието, на туристическите кораби. Вместо на подаяния, тя разчита на труда си. За времето, през което се труди усилено, наема хора, дето да се грижат за детенцето й.
Плаща повече от добре - по 1200 лева на месец. Плюс режийните разноски на жилището и храната. Това е легалната информация. Не разбрах по какъв начин е намирала детегледачите - дали чрез близки и познати, дали чрез услугите на агенция. Защото едва ли някой може да допусне, че една майка, както си върви по улицата, ще дръпне някого за ръкава и ще му предложи да гледа детето й. Вярвам, че и съответните служби са се сетили да дръпнат тази нишка и да разплетат случая.
Но засега не знаем като какви са по произход, образование, трудова заетост, социален статус двамата младежи, на които вече официално е повдигнато обвинение в опит за убийство. Защото, да пребиеш тригодишно момченц,ье си е точно това. Колко трябва да си изтрещял, слънчасал, неадекватен, за да си го изкараш на едно невинно детенце?
Три седмици си се грижил за него, може би вече ти е писнало, разбрал си, че това не са съвсем лесно изкарани пари, абе не ти се занимава с такова ситно-дребно-непотребно, защото то
не е плюшена
играчка, която да
оставиш в ъгъла
на дивана и да си
гледаш кефа
То иска внимание, мляко сутрин и приказка вечер, разходка навън, филмче по телевизията, всичко, което иска едно малко дете. Знаем как ти поглъща времето детето. Как те обсебва. И колко е трудно да се справяш с грижите и капризите.
Та тези млади, нека ги нарека индивиди, защото хора ми идва малко обидно за човечеството в по-голямата му част, явно са били абсолютно неподготвени да изпълнят поетите задължения.
Лесно спечелените пари, жилище на разположение и пълна свобода са се оказали капан на прибързаните им въжделения за долче вита. И си изкарали рухналия стремеж към сладък живот на невинното детенце. Пребили го, като има основателни съмнения, че са упражнявали насилие вероятно почти от началото на поетите задължения.
Сухо го разказвам. Гледам да се придържам към фактите, без да изригвам емоция. Преди десетина година моя позната трябваше да замине в командировка в Германия и остави дъщеричката си на две познати студентки. Горе-долу при същите условия - дава им жилището си през летните месеци, когато общежитията не работят, поема съответно всички разноски, храна за детето и за тях, по-малка сума като заплащане, ама достатъчно прилична. Девойките доволни, тя доволна.
До момента, в който се върна внезапно, защото й се беше отворила възможност.
На следващия ден се намеси Бойко Борисов, разтърва министър Иванов и Цацаров, протестиращите си навиха на руло плакатите и се разпръснаха в нищото. Толкоз по въпроса за оставката! Пак без обяснение, обаче със самочувствието, че са защитили интересите на гражданското общество.
В апартамента от прага я бяха посрещнали две торби с празни бутилки от джин и тоник, няколко чифта мъжки обувки, а в хладилника френски сирена, месни деликатеси и преполовено шише боза. Малката много
обичала боза,
ти да видиш
Иначе, слава богу, жива и здрава, жизнена и научена да показва пръстче. Сещайте се кое. Та за половин час всичко си беше дошло на мястото - студентките по родните си места, амбалажът , барабар с обувките - на боклука, а детето при възрастно семейство на долния етаж, които и преди това си бяха предложили услугите, но майката смяташе, че е по-добре млади хора да се грижат за него.
Този случай ми изникна сега, бях го забравила. Тогава се смеехме, сега ми се плаче за малкия Христо. И за майка му ми се плаче. Чух “по тиливизора” реплика:
“Каква е тая
майка, дето ще си
остави детето?!" Ами майка бе, хора, майка, която с честен труд си изкарва парите. Не е хукнала на екскурзии, круизи или почивки с приятели, на гурбет е отишла, заради детето си е отишла. Мислите ли, че се е забавлявала, докато е свирила валсове и евъргрийни на туристите? Мислите ли, че не е въртяла в свободното време телефона, за да чуе как е детето й, звъняла е, разговаряла е с него. Мислите ли, че не й е излизало от главата как е и не му е купувала дрешка или играчка на всяко пристанище? Сигурно и такива мисли ви минават през акъла, знам ли. Цялата истина ще излезе наяве рано или късно, ама кой тогава ще се интересува от нея. Тези двама “детегледачи” искрено се надявам да излежат най-строгото наказание. Нарочно не искам да говоря за тях, защото емоцията ми трудно се удържа от ключа на разума. Идиоти ли са, наркомани ли са, лигльовци ли са, ненаучени на отговорност -
да си понасят
наказанието
И човешкото, и божието. Само детенцето да оживее, да се оправи и да не помни какво му се е случило! И държавата да се оправи, та родителите да не са принудени да гурбетчийстват, защото, извинявайте, ама това е основата на проблема. От частното към общото - така излиза. Не може децата да са изкупителни жертви за грешните политики на големите. Ако ги превръщаме в такива, за какво бъдеще говорим?!