Това казва Каталин Халмай, кореспондент на унгарския вестник “Непсабадшаг” в Брюксел
Орбан започна да вдига стената по границата, ще премести имигрантите в палатки
Oт началото на годината Унгария е залята от бежанци. По официални данни от януари между 50 и 68 хиляди души са поискали убежище. След като Будапеща върна на Косово хилядите икономически бегълци миналата година, а ЕС започна военна операция срещу трафикантите в Средиземно море, потоците от Сирия, Ирак, Афганистан и Африка се пренасочиха по Балканския маршрут – през Турция, Гърция, България, Македония и Сърбия. Така Унгария се оказа на пътя на бежанците. За да се справи с наплива, правителството реши да издигне 4-метрова телена ограда по цялата си 174-километрова граница със Сърбия. Това предизвика поредна вълна от недоволство към правителството на Виктор Орбан. Европейската комисия нарече инициативата неприемлива, защото Европа тъкмо е свалила стените между членките си, за да ги издига отново, и му отказа финансиране. Брюксел отхвърли и друго негово намерение – да не приема обратно регистрираните в Унгария бежанци, връщани му от други страни от ЕС. Затова пък прие аргументите да не му изпраща допълнителни имигранти от Италия и Гърция и така Унгария стана единствената членка на ЕС, пощадена от имигрантските квоти.
За настроенията към имигрантите и за плановете на правителството разказва унгарската журналистка Каталин Халмай.
- Как се случи, че Унгария единствена успя да се освободи от квотите за преразпределяне на 40 хиляди имигранти в ЕС?
- Правителството винаги е отхвърляло задължителната квотна система. Орбан дори я нарече “безумна”. Според вътрешния министър решението е признание, че никоя друга държава не изпитва такъв натиск по границите си. Но на това не се гледа с възторг от партньорите в Брюксел. Люксембургското председателство коментира след заседанието, че Унгария трябва да се замисли за образа, който създава навън.
- Стената остава ли?
- Да, строителството ѝ вече започна и се надяват да я завършат до края на ноември.
- ЕС ви отказа финансиране. Каква е сметката?
- Цената ще е над 22 милиарда форинта (около 71 млн. евро). Мрежата ще бъде изработена в унгарските затвори, а армията ще я постави, за да се икономисат средства.
- Смятате ли, че оградата ще спре потока от бежанци?
- Не знам, хората казват, че оградите помагат. Откакто бяха обявени плановете, броят на имигрантите расте. Хората явно се страхуват, че ако има стена, няма да могат да преминат толкова лесно. Но юристите повдигат един въпрос, който може изцяло да я обезсмисли. Оградата ще е на 10 метра от сръбската граница, навътре в унгарската територия, така че още преди да са стигнали до нея, имигрантите вече ще са в Унгария и властите ще трябва да ги приемат според европейските правила.
- И какво отговаря правителството?
- Не мисля, че има реакция.
- България също загради границата с Турция. Как се коментира това при вас?
- Не се коментира много, но правителството определено използва случая, както в България, така и в други държави, за да защити своето решение.
- Европейската гранична агенция съобщи, че сухопътният маршрут през Балканите се засилва за сметка на пътя през Средиземно море. Да не би военната операция на ЕС да е наплашила трафикантите и те да търсят ново слабо място?
- Може би Балканският път е по-безопасен. Но не мисля, че България или Унгария са слабо място във веригата. За мен такава е Гърция, защото властите там не регистрират прииждащите хора, за да не бъдат връщани от други европейски държави.
- Веднъж влезли, какво се случва с бежанците?
- Почти всички напускат до 2-3 дни, след като бъдат регистрирани. Никой не иска да остане в Унгария.
- Защо?
- Защото тяхната цел са по-богатите страни в Северна Европа. Другата причина вероятно е, че
ние вече не сме
гостоприемни
хора. По-точно ние сме, но посланието, което правителството изпраща към външния свят, към имигрантите, е, че не са добре дошли. Че те ще откраднат работните ни места, че не уважават нашата култура и закони. Даже направиха цяла кампания с билбордове, в която ги предупреждават да уважават традицията и културата ни, да не посягат на работните ни места.
- Те все още ли са си по местата?
- Да, но има и други из цялата страна, поставени от отделни хора и независими организации, които им се надсмиват. Например на един от билбордовете, спонсорирани от правителството, пише: “Ако идвате в страната ни, трябва да спазвате законите ни.” Това е интерпретирано като “Ако сте министър-председател, трябва да спазвате законите ни”.
- Да, но защо билбордовете на правителството са написани на унгарски? Не са ли те насочени не толкова към имигрантите, а към унгарското общество?
- Така е. Хората казват - и тук имам предвид опозицията, експертите, политолозите, че цялата кампания срещу имиграцията служи за
отвличане на
вниманието
от ежедневните
проблеми,
от случаите на корупция. И социологическите проучвания показват, че това е така, защото от началото на кампанията подкрепата за ФИДЕС и за правителството се увеличава. Но също така зачестяват и инцидентите.
Само преди дни едно момче - мулат, беше пребито от скинари, защото изглеждало като имигрант. Оказа се, че той е роден в Унгария. Има съобщения, че чужденци, които живеят от 15-20 г. в Унгария, например американски чернокожи лекари или пък с близкоизточни корени, обмислят да напуснат страната заради антиимигрантската атмосфера.
Има и по-фрапантни случаи, в които антиимигрантските настроения се насаждат дори от представители на полицията. Едно момиче, пътуващо без билет във влака и криещо се от контрольорите, е било насилено в тоалетната. Когато подала оплакване, в полицията ѝ казали, че вероятно става дума за имигрант. Оказа се сръбски гастарбайтер, връщащ се за ваканция от Италия. Тези инциденти се увеличават и колкото и да не ми се иска да го призная, в този смисъл антиимигрантската кампания има успех.
- Хората доволни ли са, че правителството огражда границата?
- Бих казала, че повечето от хората, които са за стената, живеят по границата или в южната част на страната. Но либерално настроените, разумните хора и опозиционните партии се противопоставят както на антиимигрантската кампания, така и на ограждането на границата.
- В Унгария има бежански центрове само за 2500 души. Правителството строи ли нови?
- Да, и ще ги изнесе извън големите градове. Ще правят и палаткови лагери.
- Те ще бъдат ли обитаеми през зимата?
- Трудно ми е да кажа, но наскоро един депутат посети един такъв лагер в Кишкунхалас край Сегед и разказа, че
в палатките е
50 градуса при
36-40 навън
Тоалетните са мобилни, а душовете са на открито. Освен лагерите правителството планира и да криминализира незаконното пресичане на границата, което сега се третира като нарушение. Както виждате, много съчувстващо и солидарно е правителството.
- А как се държат обикновените граждани?
- За щастие, има силно гражданско движение в подкрепа на имигрантите във всички големи градове, засегнати от проблема. Хората им носят храна и вода, помагат им да се качат на влаковете, да намерят центровете за настаняване. Наскоро имаше и демонстрации срещу правителствената политика за имиграцията. Мисля, че повечето хора помагат по силите си. В този смисъл
правителствената
пропаганда
не проработи
- Правителството организира допитване през пролетта за имигрантите и терористите. Какво показа то?
- Правителството твърди, че един от осем души подкрепя тяхната политика, но трябва да сме внимателни с тези данни, защото няма как да ги проверим.
- Какво е вашето мнение, трябва ли Унгария да задържи бежанците, поне по-образованите от тях, за да реши част от демографските си проблеми, или трябва да ги насърчава да напускат бързо?
- За мен хората, които бягат от война и мъчения, заслужават бежански статут в Унгария. Ние трябва или да се съгласим с квотите, или доброволно да приемем тези хора. И да престанем да бъдем единствената европейска държава, която води официална правителствена кампания срещу имигрантите.