Парите, дадени за камери, ще се
върнат в бюджета като глоби,
вместо да отидат в джоба
на рушветчиите с униформа
СКОК назад към катаджийския рекет на пътя е връщането на възможността пътните полицаи да спират при нарушение, без да е оборудвана колата им с камери.
Факт е, че в разгара на лятото, когато има най-много убити в катастрофите, от Пътна полиция трябва да предприемат допълнителни мерки, за да спасят повече хора на пътя. Но връщането на възможността униформеният да вдигне палката, а после да поздрави шофьора с превърналата се в легенда фраза “И к'во праим сега” е не само крачка назад, а направо спринт в неправилната посока.
Вече почти 25 години искащите рушвети пътни полицаи са емблема на цялото вътрешно министерство и никакви пиар акции или други имиджови ходове не могат да променят нагласата, че полицаят е на улицата, не за да помогне, а за да си изкара “втората” заплата.
В края на миналата година вече бившият вътрешен министър Веселин Вучков спря със заповед масовия рекет на пътя, като забрани спирането и проверките след скандално видео в интернет, на което се виждаше как катаджия прибира пари при проверка.
Тогава всички си мислехме, че това ще е поредната временна козметична мярка, тъй като в последните 15 години поне шестима МВР шефове гръмко са забранявали на полицаите да дебнат в храстите, но после съвсем тихомълком всяка от тези заповеди е била отменяна уж с много сериозни мотиви.
Различното този път беше, че в началото на т.г. вместо и Вучков да върне пак “касичките” на пътя, намери финансиране за камери и микрофони и върна проверките на пътя, но вече с картина и звук. Записите могат да убедят почти всеки участник в движението, че няма да бъде рекетиран или тормозен при проверката.
Важен детайл от това нововъведение бе, че видеозаписите на проверките бяха въведени не само за пътните, а и за охранителните полицаи, за които от години също се знае, че заработват “втора” заплата с палка в ръка.
Точно минаха няколко месеца и хората се успокоиха, че този път наистина държавата ще изкорени завинаги дебнещите в храстите рушветчии с униформи, когато в разгара на отпускарския сезон се оказва, че “фуражките касички” се завръщат победоносно. Обяснението, че не може служител на реда да види нарушение и да не го санкционира, е доста повърхностно и необсновано.
Всъщност никой не спори, че контрол и санкции за наглеците по шосетата трябва да има, проблемът е защо отново ще може това да се прави без камери.
В 21-и век, когато технологиите вече се развиват за дни и часове, записващата техника не е чак толкова скъпа, че да не може да се купят още няколкостотин комплекта за патрулките. Така хем полицаите ще ловят опасни бандити и нарушители, хем гражданите ще са спокойни, че няма да им поискат “почерпка”.
Не че камерите са панацея за спиране на рушветчийството, но със сигурност ще стреснат поне две трети от униформените да не рискуват да останат без работа и да отидат на топло за една двайсетачка.
Убедена съм, че само за няколко месеца парите, които са дадени за техника за записване в патрулките, ще се върнат обратно в бюджета като събрани глоби, вместо да потънат в джобовете на нагли униформени.
В противен случай си продължаваме постарому с дебнещите катаджии в храстите, а цялата превенция на неграмотното и нагло шофиране се обезсмисля, защото всеки, който гази правилата, е с нагласата, че ще даде 20 лв. за почерпка и пак ще минава на червено, ще говори по телефона или ще изпреварва като на рали състезание.