Тодор Енев е роден на 8 февруари 1982 г. в Пловдив. Започва да тренира тенис още като дете. Европейски вицешампион до 14 г. поединично и носител на титлата на двойки с Радослав Лукаев. Печели неофициалното световно за юноши до 18 г. “Ориндж Боул” през 2000 г. след победа срещу Бруно Соареш (Бр) и е финалист до 14 г., но губи от Пол-Анри Матьо (Фр). Финалист на двойки на “Уимбълдън” при юношите с Ярко Ниеминен (Фин). В световната ранглиста за мъже дебютира като №1160 на 12 май 1997 г. и на 15 г. и 3 месеца става третият най-млад (№1 за момента тогава) за всички времена след Джонатан Кантер (САЩ), който влиза в класацията на 14 г., и неговия велик сънародник Андре Агаси. Последната позиция на Енев в ранглистата е №1407 на 13 май 2013 г. В професионалния тенис има общо 327 победи и 220 загуби поединично (196:145 на двойки). Спечелил е 9 титли на сингъл от категорията Futures и 7 при двойките. Рекордьор на България за световното отборно купа “Дейвис” с най-много срещи (33), най-много години участие (14), най-много победи общо (28) и най-много спечелени мачове поединично (17). От 13 януари 2014 г. е капитан на България за “Дейвис” и е единственият наш тенисист с награда от международната федерация за всеотдайност в това състезание. Има най-различни държавни титли.
- Тодоре, кое е по-трудно - да играеш тенис или да си треньор?
- Разбира се, по-лесно е да играеш тенис. По-трудно е да ръководиш, защото работата ти не е само на корта, а трябва да се занимаваш и с организацията на много неща и носиш по-голяма отговорност.
- Имаше ли някаква възможност за теб да се занимаваш с някакъв друг спорт, а не с тенис?
- По-скоро не. Още от началото тенисът ми се удаде и всичко се разви по-нататък. По-скоро не е имало подобна възможност.
- На колко години те заведоха на корта?
- На колко да съм бил? На 5-6 години ме заведоха на корта и там си останах и до този момент.
- Кога за първи път излезе в чужбина? Имаше ли проблеми тогава с участия извън България?
- По-скоро не. Но наистина бе по-трудно заради визите и ти го знаеш, но благодарение на
татко ми,
който може
би е изкарал
най-много
визи в
българския
тенис,
аз успях да обиколя целия свят. Някъде от 11-12-годишен участвах вече в международни състезания.
- Спомняш ли си мача с Пол-Анри Матьо и трите пропуснати мачбола?
- Да, това бе един емоционален мач, в който водех 5:2 в третия сет, имах и сервиса, и мачболи, но съперникът ме обърна. Тези работи се случват в тениса. Тежко беше, но го преживяхме.
- Как се стигна до покана от Джон Нюкъмб да тренираш в неговата академия в Сан Антонио?
- Тогава работех с “Октагон” и Георги Стоименов ми уреди всичко за там. “Октагон” имаха споразумение с тази академия и по този начин стана.
- Бил си и в академията на Ник Болетиери, по-различно ли е?
- Не съм бил при Болетиери. Там просто участвах на турнира “Еди Хер”.
- Ти направи страхотна кариера при юношите, стигна до №2 в света. Толкова ли бе непобедим Анди Родик?
- Да, спомням си, че само от него губех всички мачове. Наистина той се отличаваше от останалите, номер 1 в ранглистата. Той напълно заслужаваше това място.
Но правехме доста
оспорвани мачове,
един път даже имах шанс да го победя, бях доста близо.
- Имаш титла от “Ориндж Боул” и финал на “Уимбълдън” с Ярко Ниеминен. Кое ти е по-ценно?
- По-скоро титлата от “Ориндж Боул” - донесе ми невероятна радост. Чувствах се като истински шампион поне няколко месеца след това.
- Има ли някоя по-странна случка от юношеските турнири, за която си спомняш?
- Странна едва ли. Но
на корта моят
характер е по-бурен
и може би е имало ситуации, в които съм се разправял повече със съдии. Но извън корта винаги съм бил спокоен и всички могат да го потвърдят.
- В мача при юношите на “Ролан Гарос” с Филипо Воландри в един момент ти се обърна към нас на трибуната и каза: “Добре е, че съдиите не разбират български”...
- Наистина с него направихме хубав мач, даже бих тогава.
- Точно така.
- Вече ти казах, че имах по-бурен характер и сега се опитвам да науча малките да правят точно обратното на това, което съм правил аз. Говорим за това на корта, разбира се.
- Какво ти попречи да направиш по-успешна кариера и в мъжкия тенис?
- Е, това е много относително. Ако знаех какво ми е попречило, сега може би щях да играя още. Не мога да определя точно.
Може би липсата на
човек, специалист,
който да пътува с мен
по състезания,
както и щаб. На мен поне това ми се отрази, защото през повечето време бях сам.
- Играл си много на турнири в Индия и си разказвал, че там е доста екзотично. Ще припомниш ли нещо?
- Аз играех там по време, когато тук бе зима и избягвах през този сезон да съм в Европа. Не защото исках да печеля по-лесно точки.
- Излизаш от клуба и попадаш сред полето в села...
- Така е, интересно е. Виждаш уникални работи, хората спят по улиците. В Индия народът наистина е доста беден.
- Съжаляваш ли за нещо, което не си постигнал в мъжкия тенис?
- Съжалявам само, че не влязох в първите 100 на ранглистата. Няколко пъти бях около топ 200 и
имах шанс да стана
120-и-130-и
Иначе не съжалявам за нищо друго. Доволен съм, че в България хората ме знаят и като се каже “Тодор Енев”, почти всички се сещат кой съм. Най-вече заради купа “Дейвис”, знаеш, че съм рекордьор във всичко. Участвал съм във всякакви мачове и съм доволен от моята кариера.
- Като каза купа “Дейвис”, има тенисисти, които могат да играят отборни мачове, и такива, които не могат. Каква е тайната?
- Купа “Дейвис” наистина е нещо специално, защото играеш за страната си, за България. Чувството е съвсем различно от турнирите, в които играеш само за себе си.
- Кой мач за “Дейвис” няма да забравиш и ще помниш винаги?
- Срещу Кипър в Пловдив (2006 г. - б.р.), когато спечелих при 2:2.
- Тогава даже повърна на корта...
- Да, точно така беше. Повърнах още в началото. Но си спомняш колко хора имаше по трибуните и атмосферата бе много специална. Изключително съм горд с този мач.
- Смяташ ли, че Григор Димитров бързо ще излезе от кризата и ще си върне формата от миналия сезон?
- Според мен това ще се случи съвсем скоро - още на турнирите на хард корт от серията преди US Open. Състезания има всяка седмица и не е лесно винаги да биеш.В момента само Джокович и донякъде Федерер постоянно играят до последната фаза на всички турнири. Даже само Джокович. Всички останали играят силно-слабо, силно-слабо.
- Ти си капитан на отбора за “Дейвис”. Как се държи Григор?
- Много добре, съсем нормално.
Той иска да играе
за България винаги,
когато има възможност.
- Познавате се отдавна, имате заедно титла на двойки от турнир в календара на международната федерация...
- Не само това, били сме и отборни шампиони на България с “Черно море”.
- Какво си говорите с Григор на почивките в мачовете за купа “Дейвис”?
- Обсъждаме изминалия гейм, за следващия, той ме пита за поведението на съперника по корта, къде да застава при посрещането на сервис, дали самият си хвърля напред топката при начален удар. Това са неща, които аз мога да коригирам. Страхотно е, че такъв тенисист, с толкова много успехи винаги е готов да поиска съвет и да попита дали нещо не е наред, за което му благодаря. Това показва какъв професионалист е. А той вече е лидерът на отбора и помага на всички. Радвам се много, че мога да разчитам на него в мачовете.
- Имало ли е момент, когато ти е идвало да метнеш някъде ракетата и да не се занимаваш повече с тенис?
- Да, имало е моменти,
когато съм казвал, че
повече няма да играя, но като преспиш една вечер, на другата сутрин пак си окей. Знаеш, че в тениса главата е от основно значение. Много неща се изискват, за да бъдеш на топниво. Сигурен съм, че на всеки тенисист му минават подобни мисли.
- Как е семейството?
- Семейството е супер, живи и здрави, това е най-важното.
- Сега имаш повече свободно време, не играеш по турнири, с какво се занимаваш, когато не си в Националния тенис център?
- Извън тениса?
- Да.
- Изцяло съм със семейството, гледам да отделям повече време на малката. Наслаждавам се на живота и това е хубаво. Семейството за мен е най-важното нещо.
- Ти си голям фен на футболния “Локомотив” (Пловдив), участвал ли си в някакви акции с агитката? Ходиш ли още по мачове?
- Да, ходя. По-малко вече, а не сме правили нищо особено. Аз съм спокоен човек и не гледам мачовете с агитката. Спомням си титлата, тогава бе голяма радост. Футболният отбор на “Локо” (Пловдив) ми е на сърцето и очаквам в събота да бием “Ботев”.