Като Светла Оцетова има само още двама в света, обяви босът на световното гребане
Жан-Кристоф Ролан е роден на 3 юли 1968 г. във Франция. Олимпийски шампион по гребане. Участник е на три олимпиади - 4-о място в Барселона през 1992 г., бронзов медалист от Атланта през 1996 г. и златен медалист от Сидни през 2000 г. През септември 2013 г. е избран за президент на международната федерация по гребане (ФИСА), а от юли 2014 г. официално започва да изпълнява ангажиментите си като ръководител на световното гребане. Французинът беше в България за световното първенство до 23 г. в Пловдив.
- Господин Ролан, имахте ли възможност да проследите изцяло световното първенство в Пловдив? Доволен ли сте от организацията?
- От финалната кула на гребната ви база гледката е отлична. Гребането е моят спорт и много исках да видя всички гонки на световното първенство. Но трябва да се има предвид, че имам задължения като президент на ФИСА. С интерес проследих финалите. Но откровено казано, не успявам да гледам толкова, колкото ми се иска. Харесвам работата си като президент, макар че невинаги е лесна. Сега правим доста срещи, на които обсъждаме проблемите на нашия спорт. Но първото нещо, което ме занимава най-много, това са гребците - дали те са в най-добра кондиция да се представят и участват на световно първенство. Гребният канал в Пловдив е много подходящ за състезание от такъв ранг, защото е много, много бърз. Организацията на такъв световен шампионат изисква много работа от много хора, които трябва да решат много задачи - свързани с гребци, телевизионни излъчвания, публика. Шампионатът е много добър, това е моята оценка. И се надявам, че на следващите големи състезания тук - световното до 23 години през 2017-а и световното за мъже и жени през 2018 година, ще се използва сегашният опит, за да станат още по-добри.
- Пловдив има амбиция да построи още едно водно трасе от 2 километра. Какви конкурентни предимства ще донесе вторият канал на гребната база при бъдещо кандидатстване за големи състезания?
- За мен вторият канал ще донесе изключителна добавена стойност за гребния канал на Пловдив. Защо е добре да има такова ново водно съоръжение? Фактът да се раздели трасето за загряване от състезателното трасе ще позволи да има още по-добри условия за лодките, които се състезават. На състезателните лодки няма да се пречи от тези, които загряват. Това ще повиши още повече качеството на пловдивската гребна база в международен аспект. Това е превъзходна инвестиция за града. Очаквам с нетърпение да видя този канал за загрявка при следващите големи международни състезания, които предстоят тук.
- България спечели домакинство на световно първенство през 2018 година. Какво трябва да направим, така че Пловдив да стане световен център на гребния спорт? Според вас Пловдив има ли възможността да организира големи състезания по гребане всяка година?
- С гребната база, с която Пловдив разполага, като се добави и каналът за загряване и връщане на състезателите, смятам, че тук има много добри условия за световни състезания. Пловдив вече получи домакинството на световното първенство през 2018 година. Това е много много важно събитие. Стандартите за провеждане на състезания за мъже и жени, в сравнение с тези за младежи, са още по-високи. Истина е, че по организацията на състезнието за младежи до 23 години е направено много. Но за следващото световно първенство ще трябва да се направи още повече. Аз съм сигурен в успешната работа на България. С опитния организационен комитет, с всички усилия, които са направени, с мотивацията на хората в Пловдив, с привличането на кмета на Пловдив, на местната и държавната власт - всичко това прави печеливш екип и е най-важната предпоставка световното първенство през 2018-а да бъде успешно. Но за световното по гребане през 2018 година има още много работа и ФИСА е на страната на организационния комитет и на страната на град Пловдив, за да помага всичко това да се случи. И всички усилия трябва да бъдат обединени, за да се получи много силен шампионат. Аз съм сигурен, че
с опита си,
с условията за
гребане, с
работния
ентусиазъм
на организационния комитет Пловдив ще бъде отново успешен кандидат за следващи големи състезания. Защо не да са и още по-често. Позициите се завоюват и доказват с работа и успех.
- Бяхте тук и на световното за юноши през 2012 г., имахте ли възможност да разгледате Пловдив, какво ви впечатли извън канала за гребане?
- Да, бях тук и през 2012 г., но за много кратко време. Тогава тук беше и конгресът на ФИСА, имахме много срещи и за съжаление, нямах възможност да разглеждам града. Между състезанията, хотела и срещите нямах възможността да видя Пловдив и сега. Но колеги от ФИСА ми разказаха за града. Както и зрители, които са имали възможност да се запознаят с Пловдив. Всички те са с много приятни впечатления. Надявам се един ден да имам възможност да отделя повече време за рзглеждане.
- Във ФИСА работите заедно със Светла Оцетова, какво значи тя за вас и за ръководената от вас организация?
- О, Светла! Ще кажа, че е много приятно да се работи с нея. Тя има изключителна компетентност и опит, има изключителни познания върху изграждането и оценката на гребните трасета по света. Мисля, че има още двама други в света, които да притежават нейния опит и знания. Щастливи сме да имаме за технически директор Светла. Тя прави всичко необходимо, за да отговарят гребните бази в света на изискванията на ФИСА и те да бъдат адаптирани така, че състезателите да имат най-добрите условия за спорт. Тя обаче има не само компетентността, но и страст в работата си.
- Спомняте ли си кога за първи път се сблъскахте с български гребец на канала?
- Моята кариера в гребането е далече назад и не си спомням много добре точно с кого съм се конкурирал. Моето последно състезание беше преди 15 години. България постигаше отлични резултати в гребането, защото имаше много добри състезатели. При вас, както и в останалите страни, има поколения от много добри състезатели, но има и периоди, когато е по-трудно. Колелото се върти. Имали сте много добри състезатели. Имахте олимпийски медал в гребането през 2000 година, по същото време, когато и аз спечелих златното отличие. Спомням си много добре. (Румяна Нейкова печели сребро в Сидни, като фотофиниш я разделя от златото - б.а.). Гребането има добра традиция в България. Но се редуват добри и трудни периоди. Сигурен съм, че и сега имате всички предпоставки, за да постигнете добри спортни резултати в бъдеще. Няма причина България да не печели отново медали в следващите години.
- Може би от българските състезатели и треньори ще можете да споделите личен спомен за бившия ни спортен министър Свилен Нейков, с когото се познавате, и за неговата съпруга - олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова?
- Ние бяхме от поколението на 90-те години. Не сме се състезавали един срещу друг, защото бяхме в различни дисциплини. Той е състезател, когото аз уважавам много. Освен отлична спортна и треньорска кариера господин Нейков направи и много силна политическа кариера.
Показа, че
гребците могат
да носят голяма
отговорност
и да се представят добре както в света на спорта, така и в политиката. Това е много важно. Още повече че той е подготвил олимпийска шампионка, която издигна най-високо българското знаме. И е женен за нея. Нали знаете, че зад всеки успял мъж стои една силна жена.
- Можете ли да кажете, че изборът ви за президент на ФИСА се равнява на златния ви олимпийски медал?
- Бих казал, че да заемеш президентския пост на ФИСА е по-скоро най-трудното и дълго трасе в кариерата. Трябва много да даваш - упорито и постоянно. Докато при златния медал - да даваш всичко, за да го постигнеш, но когато си го постигнал, вече си отдъхнал, усещаш удовлетворението и се наслаждваш на емоцията - с това завършваш. Докато с президентството - оттук се започва. Честно казано,
президентството
не беше моя
лична цел,
докато златният
медал беше
Президентската позиция ми поставя отговорността да управлявам световното гребане към по-добро бъдеще. Това е, така да се каже, като да си в подножието на Еверест - и започвам да катеря планината.
- Остава ли ви понякога време за гребане? Кога за последно сте се качвали в лодка? Къде беше последната ви тренировка?
- За мен спортът е важна част от моя живот. Имам нужда от физическа дейност, която да съпътства интелектуалните ми занимания. В работата си имам голямо напрежение. Да имам спортно занимание, е добре и за тялото, и за ума. Все още тренирам интензивно. Не постоянно, защото нямам тази възможност, но вкъщи имам ергометър - симулатор за гребане. Сядам на ергометъра рано сутрин за тренировки. Опитвам да се движа възможно най-много, за да запазя форма. Ако трябва да съм честен, последното ми качване в лодка беше на шампионата по гребане на Швейцария. Бях обещал да греба в осморката, защото липсваше един гребец. Това стана в Люцерн преди няколко седмици. Бях на вода и в Лондон - правим осморка и излизаме по Темза със старите олимпийски и световни шампиони всяка събота сутрин. Заедно ни е много хубаво.
- И за финал един въпрос извън “вашата лодка” - спомняте ли си футболния мач между Франция и България на “Парк де пренс” през 1993 година? За първи път тогава ли бяхте учуден от българския спорт?
- Не го помня много добре. Отново бих казал, че в България има много добри спортисти, а футболът е от най-популярните спортове.
Очевидно тогава
България е
имала много
силен отбор
Да, България елиминира Франция през 1993 година. Нищо - продължили сме напред. Така е и в гребането. Така е в спорта.