Специален качамак привлича и хищниците в блатото
Чудото с линовете в Дуранкулак продължава. Тази митична риба се развъди толкова, че вече се хваща и на рачило.
“Линът обаче подскача и трябва бързо да измъкнеш уреда, защото пада във водата”, казва Добромир Димитров от Варна. Той е открил специална захранка, която е неустоима за т.нар. блатна пъстърва. Рибарят сподели рецептата, която кара лина да бъде толкова непредпазлив.
“Сварявам 4 шепи
едро царевично
брашно, докато
се сгъсти
В него добавям 10 пакетчета ванилия. Когато се сгъсти, добавям 2-3 шепи фино смляно брашно от царевица, за да стане лепкаво. След като почне да се отделя от стените на тенджерата, добавям още 2-3 шепи от финото брашно, за да се разтварят топките със захранка по-бавно във водата”, разкрива Добромир.
И досега пасажите с линове се въртяха покрай здраво захранени дори с най-обикновени царевични трици места. Това е против теориите на съветските ихтиолози, според които линът се върти около дъното със захранки, но никога не се хранел там, а търсел червеи на метри от тях.
Истината обаче е, че тази риба в Дуранкулак изобщо не пипа на хляб или торен червей, както е в Родопите и Софийска област. В езерото на Дуранкулак има две явно определени поколения линове. Тези, които са от 300 до 400 г, наистина се лъжат на захранката и влизат в рачилата. По-едрите от 700-800 г се ловят най-вече на блатен червей. През най-горещите дни едрите търсят само червей. Дори и при повод 0,25, на който е вързана куката, те не устояват на изкушението.
Тайната е да има поне два големи блатни червея за стръв. Линът обича да засмуква края на червея и да се разхожда с него. Имало е случаи, когато рибата се разхожда с плувката по 10-15 м в кръг и това е явен признак, че това не е нито таранка, нито червеноперка, а лин. Много рядко блатната пъстърва гони стръвта и налита на движение.
По правило линът кълве рано сутрин и привечер на едно и също място. Понякога обаче могат да се хванат 15-20 лина за ден, ако
духа известният в
Дуранкулак
пиперен вятър
Местните го наричат така, защото североизточният вятър идва откъм плантациите с чушки. Тогава линът атакува блатните червеи, дори да има лека вълна. Нито един от дуранкулашките линове не е клъвнал на хляб, торен червей или царевица.
Линът не се отдалечава много от тръстиките. Рано сутрин той може да бъде уловен дори вътре в самия шавар. Той може би е по-хитър от т.нар. водна лисица шаран. Той пипа стръвта едва-едва и любимото му занимание е да я издърпа с голямата си месеста уста.
Затова плувката по правило не потъва, а само леко се движи настрани и много рядко изчезва рязко под водата.
Зарибяването с линове на Дуранкулак си остава тайна. Един човек, който идваше за голям сом, разказваше, че хвърлил малки линчета преди години, спомня си местен. Според спортни риболовци пък езерото се е самозарибило.
В книгите пише, че в съседното Шабленско езеро би трябвало да
има лин, който
живее заедно
с щуката и сома
Появата на лина е като природна реакция за избиването на прочутия див продълговат шаран. Той бе трепан през демократичните години с мрежи и съветски военни риболовни уреди на ток.
Линът, който няма да срещнете в магазините и в ресторантите, е от семейството на шарана. Той се смята за по-древна риба дори от него. Според някои учени е типичен средноевропейски вид, при положение че най-близкият му роднина - шаранът, идва от Азия. Зеленикавият хлъзгав лин с тайнствените си червени очи има различни названия - каленик, блатна пъстърва, блатарка. Розовото му месо може да съперничи по вкус на калкана и може би е най-доброто от всички видове. Той е втората царска риба след барбунята, защото заедно с нея е бил любима на цар Борис Трети.
“Линът се размножава по естествен начин, изключително е плодовит. Той хвърля повече хайвер от шарана - до 3-4 пъти. Нямаме данни обаче за размножаването му в Дуранкулашкото езеро. Никога не сме го зарибявали у нас по изкуствен начин”, каза зам.-директорката на Института по рибарство и аквакултури в Пловдив д-р Таня Хубенова.
Риболовците, които избират Дуранкулак, трябва да знаят още две важни неща. В повечето случаи сомовете и шараните кълват по обяд, дори в най-горещото време. Ловенето на тези риби през нощта е голяма рядкост.
Щуката атакува в Шабленското блато
Първата есенна активност на хищната щука в Шабленското блато вече е факт. Компютърният специалист от Варна Данаил Вълков хвана 2-килограмов екземпляр на воблер.
“Щуката атакува малко преди отбивката за правителстветата резиденция в Шабла. Там има път в гората и табела, че риболовът е разрешен.
Наложи се обаче да нагазя до шията във водата с гащеризон, защото от навъдилите се водорасли в езерото няма как да заметнеш.
Работата с воблер също е трудна, защото дори и да заметнеш на чисто място, се оказва, че под него също закачаш водорасли”, обясни Данаил.
Преди от екоминистерството да забранят лодките в Дуранкулашкото и Шабленското блато, майсторите на блесните и изкуствените рибки влизаха с гуменки и замятаха към тръстиките. Те пълнеха цели багажници с щука. Сега обаче риболовът е разрешен само през целия март и от 1 юли до 1 ноември.
Обрасли с водорасли са и каналите около село Езерец. Почти няма свободно водно петно, в което да може да се заметне на рибка или изкуствена примамка. Шабленското блато се слави още със сом, шаран и лин, но този риболов явно ще бъде забравен заради закачките по дъното.